събота, 24 ноември 2012 г.

Медитацията, или изкуството да забавим темпото

Искаме да учим бързо или да постигаме резултатите си бързо. Ако отидем на уроци по танци, искаме да танцуваме на сцената след шест месеца. Ако отидем да учим компютърни науки, искаме да можем да пишем софтуер в края на курса. Тази нужда от бързи резултати се използва с максимален ефект от Рекламната Индустрия. Те ни дават кремове за избелване за четири седмици, по-бели зъби за десет дни, по-дълга и по-гъста коса за месец и фигура като пясъчен часовник за шест месеца. С помощта на науката и технологиите, семената дават плод, зърнени и бобови култури за по-кратко време. Машините и компютрите ни помагат да ускорим работата и да дадем по-бързи резултати. Живеем в състояние на постоянно умствено и физическо движение. Това води до по-голям стрес, който ни подкарва по-бързо към смъртта в по-ранна възраст, макар че науката и медицината е помогнала невероятно много за изцеляване на тялото.

Медитацията е състояние на осъзнаване. Седим в състояние на осъзнатост и гледаме ума и мислите си, без да реагираме. Виждаме парада на нашите мисли – на нашите желания, болки, щастие, похот, алчност, привързаности, отмъстителност, минало и бъдеще. Виждаме надеждите и амбициите да възникват дълбоко вътре в нас и да се присягат за удовлетворяване. Когато седнем в медитация, наблюдаваме мислите си как минават, танцувайки в пълноцветна палитра пред нас. Но ние не реагираме. Не отсъждаме. Просто наблюдаваме непривързано и продължаваме с мантрата, която припяваме вътре в нас или продължаваме да наблюдаваме дишането.  Като извършваме това (упражнение с вниманието), ние научаваме (за начина на функциониране на ) ума, за съдържанието на нашите мисли и желания. Редовната медитация ни помага на опознаем ума и мислите му и да отидем отвъд ума и мислите и да достигнем до вътрешния аз - Душата.

Да седим и да бъдем свидетели на мислите си без привързаност не е лесно. Нужно е да тренираме себе си да седим в медитация. Необходим е кураж, за да видим грозотата на мислите си и да останем отделени от тях. Необходимо е да сме прями, искрени и истински със себе си. Нужно е първо да признаем наличието и присъствието им, а след това да оставим да си отидат мислите, желанията, амбициите и страданията. Отнема време и редовно полагане на усилия. Медитацията се прави, за да се запознаем със себе си, със съдържанията си, а не за да изпълним желанията на нашето его, като обявим на всеослушание, че и ние медитираме. Умът ни е в едно постоянно бързане, за да постигне целите и амбициите си. Ако очакваме резултати от медитацията да бъдат постигнати за кратко време, то това не е възможно. Така със сигурност ще пропуснем смисъла на медитацията. Нужно е да забавим темпото,  да се научим да стоим тихо и да да наблюдаваме ума си безпристрастно. Само като си дадем достатъчно време, ние можем да овладеем ума и себе си. Тази история със ученика, който искал да овладее изкуството на меча за много кратко време ни илюстрира тази истина:

Имало едно време един амбициозен млад мъж, който искал да научи Южноиндийското бойното изкуство с меч. Отишъл при известен учител и поискал да стане негово последовател и да да учи това чудесно изкуство. Говорил надълго и нашироко за себе си на учителя – колто умен и интелигентен бил той, колко честен и здраво работещ бил и как щял да бъде най-добрия ученик-последовател, който учителят бил имал през целия си живот.

След това младият мъж попитал учителя по бойно изкуство: „Сега, след като знаеш всичко за мен, моля те, кажи колко време ще бъде необходимо за човек като мен да научи и овладее изкуството за бой с меч.”
Учителят оговорил небрежно: „10 години!”
Младият мъж се изненадал и казал: „Учителю, аз искам да уча по-бързо от това. Ще работя много здраво. Ще удвоя усилията си. Ще бъда изключително редовен и дисциплиниран. Ако направя така, колко време ще ми отнеме, за да овладя изкуството на боя с мечове?”
Учителят помислил няколко минути и след това отговорил: „20 години!”

Ученето и овладяването на някой изкуства и придобиването на знание и мъдрост отнема време. Не можем да ускорим процеса. Колкото повече се опитваме да го ускорим, толкова повече губим! Медитацията е изкуство и трябва да се практикува с търпение. Честността и редовността в медитацията помагат да се забави скоростта на потока на мислите в ума и да опознаем себе си по-добре. Процесът върви със скорост, която е правилна за нашето лично развитие. То се движи по собствен път. Единствените фактори, които ние можем да управляваме и контролираме, са ежедневните усилия и изоставянето на очакванията. Медитацията ни помага да забавим скоростта на потока на мислите си, така че да можем да ги видим обективно и да размишляваме върху тях, а не направо да реагираме. Когато мислим преди да действаме, имаме по-голям шанс за успех във всичко, което правим. Да бъдем искрени и редовни в правенето на СитаРам мантра-джапа, медитация и да следваме учението на Гуру.



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов