Смъртта
е неизменна част от живота. Раждаме се, живеем известно време и след това
умираме. Когато някой близък или любим умре, цялото семейство ридае и плаче.
Жената се вайка какво ще се случи с нея без нейния съпруг; синът скърби, защото
се превръща в човекa, който трябва да изкарва хляба за
семейството с допълнителната нужда да се грижи за дома, дъщерята плаче, защото
няма кой щедро да я обича и да я омъжи добре; старите родители плачат, защото
няма кой да се грижи за тях в стaростта им. Никой не
мисли за мъртвия човек или накъде отива неговата душа или в какво състояние е
отпътувалата.. Всеки плаче за собствената си загуба на удобство и щастие и
поради допълнителния товар.
Всички
роднини оплакват мъртвия с горчиви сълзи и обещават да направят всичко, за да
го върнат измежду живите. Но когато дойде време за истинското действие по
саможертвата, всички се разколебават и се отказват да я направят. Всички се
вкопчват в живота и се борят да живеят. Никой не се вълнува от мъртвия или
неговата душа. Разбира се животът продължава, милиони се раждат и умират и ще
се раждат и ще умират. Рутината на ежедневието продължава и с напредването на
времето болката намалява и раните оздравяват. Трябва да разберем истината, че
докато сме живи, имаме задължения, и трябва да ги правим бодро и с желание като
акт на боготворене на Бог. Дава ни се време, за да си извършим задълженията и
трябва да използваме това време по правилния начин. Случката по-долу илюстрира
тази истина:
Имало
едно време един добър мъж, наречен Сетас. Той обичал семейството и роднините си
и имал голям кръг приятели. Имал процъфтяващ бизнес и спечелил огромно
богатство. Бил щедър и мил с всички. Един ден той внезапно се разболял и умрял
скоро след това. Родителите му, жена му и десетгодшиния им син плачели горко до
мъртвото му тяло. Мълвата за смъртта му се разпространила бързо и пред дома му
се извила опашка от посетители, дошли, за да поднесат съболезнованията си.
Сетдас
и неговото семейство били последователи на велик Гуру. Когато Гуру чул за
смъртта на на своя последовател, той незабавно дошъл да посети покрусеното
сеймство. Като видяла Гуру, жената започнала да плаче неутешимо: „О Гурудев,
моят съпруг умря толкова млад. Чувствам се така безпомощна и отчаяна. Какво ще
стане сега с нас, с нашето дете? Готова съм да направя всичко, за да оживее
отново.” Гуру се опитал да утеши плачещата жена и старите родители. Но загубата
била твърде скорошна и тъгата била твърде силна, за да могат те да приемат
успокоителните думи.
Най-накрая
Гуру казал: „Донесете ми чаша с вода.” Той седнал близо до мъртвото тяло и
поставил чашата до него. Казал: „Този от вас, който иска да върне Сетдас към живота може да изпие тази
вода. Сетдас ще ще съживи, но този, който изпие водата, ще трябва да умре
вместо него.” Настанала оглушителна тишина. Гуру погледнал към жената на
Сетдас, към малкия му син и към старите му родители, и казал: „Сетдас беше
този, които печелеше парите за издръжката ви. Всеки един от вас може да умре
вместо него и с това да спаси цялото семейство и то да заживее отново в покой и
просперитет.”
Старият
баща казал: „Имам отговорности към моята стара жена. Кой ще се грижи за нея?”
Старата жена казала: „Моята дъщеря е бременна и раждането й предстои скоро.
Трябва да се грижа за нея”. Младата вдовица се разплакала още по-силно и
казала: „Трябва да живея за сина ми, а той е твърде млад, за да умре вместо
баща си. На него тепърва му предстои да живее живота си.”
Гуру
отговорил: „Изглежда, че всеки един от вас има дълъг списък от задължения и
отговорности. Само Сетдас е нямал и затова Бог го е взел при себе си. А сега,
време е да продължим с погребалния ритуал. Става вече късно.”
Смъртта
идва по време, което сама си избере и не обявява за идването си. Тези от нас,
които са пощадени и им е дадено повече време да живеят, имат задължения. Да
живеем по правилния начин като правим СитаРам Мантрата медитация и като
следваме учението на Гуру. Ако смъртта ни пощади днес, значи имаме работа да
вършим. Да вършим работата си и да предложим плодовете от нашите усилия на Бог
и Гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
