Чистотата
е сравнима с Божествеността. Освен за боготворене, което е основното задължение
на човека, да си чист е следващото поред важно нещо в живота ни. Отдаваме
голямо значение на къпането, чистите дрехи и личната хигиена. Чистотата е белег
на цивилизования човек. Първоначално човек се научава да чисти тялото, дрехите,
дома и около себе си.
С
напредването си човекът се науча да изчиства ума си и емоциите си. Научава се
да внимава и да наблюдава мислите си, думите и делата си и да се коригира, където
е необходимо. Работи върху себе си и изоставя негативните качества в себе си –
гневът, похотта, привързаностите, алчността, гордостта и отмъстителността.
Първо се научава да контролира негативните си действия, след това речта си и
накрая се научава да контролира на нивото на мисълта, след което престава да
мисли лошо, за който и да е.
Чистотата
е въпрос на вътрешна склонност. Някои хора са чисти по природа. Когато сме
чисти, ние сме свободни от заболявания. Здрави, щастливи и радостни сме. Това ни помага да работим добре и
дисциплинирано. Чистотата също така е и въпрос на разработване на високо развит
навик. Много от хората са много чисти.
Има и животни, които са много чисти и взискателни към личната хигиена. За да
бъдем напълно чисти, трябва да се погрижим и за чистотата на заобикалящата ни
среда. Следва една случка от живота на кралския кон, който дава важен урок за
чистотата:
Имало
едно време, в едно царство в Индия цар, който имал изключително породисти коне.
Най-добрият кон бил личния кон на Царя. Всеки ден къпели царския кон зад
двореца. Конярите го завеждали в едно плитко езеро наблизо до реката и го
къпели. Един ден, преди царския кон да бъде отведен за банята му в плиткото
езерце, точно преди това, един много изцапан кон бил къпан в същото езеро. Това
бил див кон, който бил заловен съвсем скоро и никога не бил къпан, както трябва,
през живота си. Царският кон подушил въздуха. Можел да надуши миризмата на мръсотията
на дивия кон, който бил къпан тук и изцапал водата. Погнусил се, изцвилил и
изгалопирал обратно в конюшнята.
Конярите
се постарали да го доведат отново и да го изкъпят, но той отказвал да им
сътрудничи. Така, те отишли при краля и се оплакали, че любимия му кон внезапно
е побеснял, станал е неуправляем и упорит. Царят се разтревожил, че неговият
жребец се е разболял и затова е отказал да се къпе, да бъде чист и
послушен. Той бил сигурен, че този благороден
кон, не би си позволил да потъне в мръсотия. Така, че нещо не било наред. И той
изпратил един от своите мъдри министри да види за какво става дума.
Министърът
отишъл при езерото близо до реката. Видял царският кон вързан за едно дърво и
конярите се опитвали да го къпят. Конят бил напълно здрав. Забелязал, че конят
се опитва да диша, колкото се може по-малко. Почудил се защо и тогава усетил,
че във въздуха се носи миризма на мръсно. Проследил миризмата на мръсно до
езерото. Така разбрал, че много мръсен кон е бил къпан там. Конят на Царя бил
изключително чист и отказал да се къпе в мръсната и миришеща вода. Наредил да
конярите да заведат царския кон до
реката и да го изкъпят там. Царският кон се изкъпал щастливо в чистите води на
реката и се върнал обратно доволен от себе си. Отказал да се накисне в
мърсотията!
Необходимо
е да следваме примера на царския кон. Трябва да сме взискателни относно
физическата ни чистота и да поддържаме домовете си и околността им чиста. Още
повече грижи трябва да полагаме за поддържането на чистотата на ума ни, мислите
и емоциите ни. Само в чист и изпразнен от съдържания („отломки” и остатъци от
предишни мисловни процеси) ум е възможно да се разгори ярко Светлината на Бог.
Да практикуваме редовно СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру
и да постигнем външна и вътрешна чистота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
