Желанието
да удовлетворим основните си нужди, за удобства, лукс, власт, слава, богатство,
семейство го има в различна степен във всеки от нас. Някои от нас имат повече,
други имат по-малко желания. Всички, обаче, имаме желание за богатство и удобства
в живота. Да имаме желания не е лошо. Но когато ни овладее алчността, животът
ни става труден, а по-късно и непоносим. Желанията ни нямат край. Макар че може
и да натрупаме достатъчно богатство, да имаме положение в обществото, позиция
и.н., все сме неудовлетворени и недоволни.
Нуждите
на тялото за достатъчно и здравословна храна, дрехи, подслон и сън следва да
бъдат удовлетворени. Нуждата от образование и знание трябва също да бъдат
задоволени. Докато се движим през живота си, нуждите ни нарастват. Тези, които
са умерени в желанията и нуждите си, могат да ги удовлетворят и да бъдат
доволни. Желанията и нуждите на ума са безкрайни. Те възникват от егото и
нуждата му да бъде по-голямо и по-добро от другите, да докаже своята гледна
точка, да установи своето надмощие и върховенство. Яростта на ума, нуждата да
контролираме другите, гневът, похотта, отмъстителността, привързаността,
подтика за трупане на богатство и положение са желания
на ума, който е под контрола на егото.
Много трудно е да бъдат изпълнени желанията на ума. Не е възможно е да го
направим щастлив и доволен. Само когато има умереност в нуждите и желанията ни,
умереност в алчността ни за богатства и готовност за споделяне на богатството
ни с дургите, ще постигнем задоволство и удовлетвореност в живота си. Историята
с бедния селянин и заровеното съкровище ни учи на тази истина:
Имало
едно време едно процъфтяващо село и най-богатият селянин решил да зарови
всичките си спестявания под формата на голям слитък злато в полето си, за да
бъде на безопасно място от крадци и бандити. И така, той надлежно го заровил в
близкото оризово поле. Минало се време, нещата се променили, богатият селянин
умрял, селото станало бедно. Повечето от хората го напуснали и отишли да търсят
работа на друго място. Оризовото поле било изоставено и неизползвано. Беден
фермер решил да разоре полето и да отглежда ориз на него. Докато орял, се
натъкнал на отдавна забравеното заровено съкровище. Помислил си, че било голяма
скала и започнала да го разкопава,
когато се натъкнал на красиво блестящо злато. Било пладне и той се страхувал да го вземе със себе си у дома
си. Затова го заровил отново и зачакал да падне нощта.
След
като се стъмнило, бедният селянин отишъл на полето. Изкопал отново и разкрил
златния слитък. Опитал се да го вдигне, но бил твърде тежък. Завързал около
него въжета и се опитал да го издърпа. Но бил огромен. Не можел да го помести.
Останал измамен в очакванията си. Бил беден и се нуждаел от средства и бил
намерил огромно съкровище. Но не можел да го вземе със себе си.
Селянинът
се замислил дълбоко. Решил да насече буцата злато на четири части. След това щял част по част да я занесе в
къщи. Решил да използва едното парче за себе си, за ежедневните му нужди, едно
да запази настрана в случай на някакви извънредни обстоятелства. Едно парче, за
да инвестира в селскостопанския си бизнес и едно, за да раздаде на бедните и
нуждаещите си и за други добри дела. С успокоен ум селянинът разделил голямата
буца на четири по-малки. След това вече било лесно да ги пренесе у дома на
четири пъти. И заживял щастливо след това.
Природата
е огромен склад, който може да ни задоволи всички нужди, но не може да задоволи
алчността ни. Да се научим да бъдем умерени в нуждите и да използваме разумно
ресурсите и даровете, които са ни дадени. Да са научим да споделяме, каквото
имаме, с нуждаещите си. Когато използваме богатството по правилния начин и
споделяме, ние ще бъдем благословени с удовлетвореност и покой. Да следваме
това учение и другите уроци на Гуру и да следваме практиките на СитРам
мантрата, медитацията и да живеем спокоен и щастлив живот.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
