Чували
сме и сме чели, че Бог е навсякъде и във всичко, но ни благославя понякога с
идването си в нас. През целия живот ни учат да се подготвяме за това легендарно
събитие. Правим ежедневно богослужение,
посещаваме храмове, даваме благотворителност, медитираме, правим мантра и
аскетизъм и т.н., така че да сме готови за този изключително важен момент. Не знаем
кога Бог ще ни посети, затова е нужно да сме готови, за да го посрещнем по
всяко време. Макар да се казваме, че не сме постоянно готови, отдаваме
по-голямо значение на ежедневната ни рутина и приоритет на личното си удобство.
И когато Той дойде, нас ни няма, за да го посрещнем. По-късно се втурваме да го търсим само за да
видим ясни белези, че е идвал и си е отишъл! Да разгледаме тази случка със
свещениците и тяхната подготовка за посещението на Бог:
Имало
едно време един огромен храм, който бил известен и имал сто монаси, който да се
грижат за него и нуждите на преданоотдадените и посетителите. Една нощ главният
свещеник сънувал и Бог му казал, че ще посети храма на следващия ден. Главният
свещеник не повярвал на съня си. Послушно изпълнявал работата си в храма в
продължение на много десетилетия и отправял молитви и богослужения от името на
вярващите. Той давал храна и плодове на Бог и ги взимал след това у дома си, за
да се храни. Отправял молитви към Бог и ги виждал те да изчезват в нищото. Със
сигурност това било само сън. Но, ако този сън се окажел истина и Бог наистина
дойде? Доверил съня си на другите свещеници. Те му се подиграли, но накрая все
пак решили да изчистят храма и да бъдат готови за всеки случай, ако все пак Бог
се появи.
Целият
храм и околността му били основно почистени и украсени с цветя, знамена и
гирлянди. Запалили лампи и ароматни пръчици навсякъде. Приготвили разкошна
храна и разнообразни плодове и сладкиши. През целия ден монасите поглеждали към
пътя, който водел към храма, но Бог не дошъл. Когато дошла вечерта, те загубили
надежда. Решили да си направят празник с храната, която били проготвили за Бог и
всички се нахранили догоре с възхитително вкусната храна. Те се смеели и
шегували: „Знаем, че Бог е в каменния идол и ние го боготворим от години. Ще
дойде ли някога?”
След
обилната храна на всичи им се доспало и си легнали рано. В полунощ дошла
колесница до вратите и те чули звука от това. Един от монасите се събудил и
извикал другите. Другите му се подиграли и казали, че това е гърменето на
облаците. Върнали се обратно да спят. След това чули звука от спиране на
колесница при входната врата и звукът от стъпките на някой, който се качвал по
стълбите на храма, и почукване на вратата. Друг монах, който чул тези звуци,
извикал на другарите си. Те му се разгневили, че ги събудил и казали, че
вятърът предизвиква тропането по вратата.
На
следващата сутрин свещениците били слисани, защото видели отпечатъци от стъпки
по стъпалата на храма. Имало също и следи от колесница по пътя и на входната
порта. Следите от стъпки били странни и непознати. Свещениците избуханали в
сълзи, хвърлили се на земята и се отъркали в следите, където колесницата била
спирала. Като чуло вайканията на свещениците, цялото село се събрало пред
вратите на храма. Свещениците им казали истината: „Бог почука на вратата на
храма през изминалата нощ, но ние се
чувствахме удобно в леглата си и рационализирахме, че звука от колесницата и
чукането по вратата са звуци от бурята и продължихме да спим!”
Бог
чука на вратата на всеки дом и сърце. Неговата благодат ни посещава. Но ние
оставяме вратите затворени. Дори когато чуем почукването, рационализираме го и
се връщаме да си доспим. Благодатта на Бог е достъпна за всички нас. Необходимо
е да поддържаме околността чиста. Трябва да поддържаме тялото си чисто, умът си
чист, мислите си чисти, да правим мантра и да медитираме и да бъдем готови. Това
е в нашите ръце и ни е посилно. Неговата Благодат се излива върху нас, когато Той
пожелае. Когато идва, идва по собствено желание. И така да бъдем готови да го
приемем с нашите ежедневни практики със СитаРам мантрата, медитация и като
следваме учението на гуру.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
