Ришите
от древността, великите светци, Божиите хора, древните текстове и свещените
писания, всички те ни казват една и съща истина, че Всемогъщата Сила на Бог,
която съществува навсякъде, съществува и вътре в нас. Целият Космос се съдържа
вътре в нас. Можем да преживеем това в глъбините на медитацията, когато отидем
вътре в себе си – тогава откриваме великата истина за себе си – че ние сме едно
и също нещо със Светлината и това, което е вътре в нас е и навсякъде около нас.
Универсалната Душа и душата вътре в нас са едно и също нещо и те съществуват
заедно в дуалност. Да познаем и преживеем тази истина означава да открием
най-голямото съкровище във Вселената. Когато направим това, ние ставаме в
единство с Вселената и Божественото. Ние чувстваме и преживяваме комбинацията на
Вечното Безформено с вечно вплътеното във форма.
Ние
научаваме след многократни опити и разочарования, че парите, златото, среброто,
земята, диамантите и др. не удовлетворяват нашият копнеж за повече и повече.
Това богатство, обаче, не е съкровище. Само нещо, което е вечно и ни изпълва с
удовлетворение и блаженство, си заслужава да бъде търсено и то е най-голямото
съкровище във Вселената. Случката с дървосекача и мъдреца учител ни показва на
тази велика истина:
Имало
едно време един беден дървосекач, който живеел на края на гората. Той отивал в
гората всеки ден, сечал дърва и ги продавал на пазара, за да си изкара
прехраната. Всеки ден минавал покрай Мъдреца, който му бил интересен и
превлекателен, но никога на се осмелявал да го заговори. Един ден решил да
отиде и да поиска благословията на Мъдреца. Мъдрецът му казал: „Отиди по-навътре в гората” и отново
потънал в медитация. Този ден дървосекачът отишъл много навътре в гората и
открил много големи санталови дървета. Насякъл и продал толкова много санталово
дърво, че спечелил пари за една седмица. И така, започнал да ходи в гората един
път седмично и да сече санталово дърво.
След
няколко дни дървосекачът се сетил за думите на Мъдреца и отишъл още по-навътре
в гората. Там открил сребърна мина. Бил много щастлив. Събрал малко сребро и
побегнал обратно да благодари на Мъдреца. А мъдрецът просто повторил думите си:
"Отиди по-навътре в гората."
"Отиди по-навътре в гората."
На
следващия ден дървосекачът отишъл още по-навътре от сребърната мина в гората и
в дълбоката гора открил златна мина. Ощипал се, за да се увери, че не сънува.
Искал да събере злато, колкото може да носи, и да стане богат човек. Тогава,
внезапно се сетил за думите на Мъдреца: „Отиди
по-навътре в гората.” И така, той отишъл още по-навътре в гората. Пътят не бил лесен. Чувал воят на
дивите животни. На някой места било много тъмно. Но нещо вътре в него го карало
да продължи все по-навътре в гората. Понякога си мислел, че било по-добре да
продаде среброто и златото и да си живее комфортен живот и изобщо - защо му
трябвало да отива толкова навътре и да се сблъсква с опасности? Но продължил и
накрая стигнал до диамантена мина.
Дървосекачът бил не на себе си от радост.
Седнал под едно дърво и размишлявал. Само преди седмици бил много беден и едва
можел да изкара толкова, че да изхрани себе си и семейството си. Сега бил
най-богатият човек в страната. И всичко това заради благословията на Мъдреца.
Мъдрецът знаел къде се намират санталовите дървета, среброто, златото и
диаментите. И въпреки това седял под дървото и медитирал. Сигурно имало нещо
още по-ценно! Той се върнал отново при Мъдреца, паднал в краката му и отново
поискал благословия. Мърдецът с любов докоснал лицето му и казал: „Чаках да дойде този ден. Сега, седни до мен
в медитация… отиди надълбоко в себе си. По пътя ти ще откриеш красиви неща,
светлини, цветове, сиддхи и сили. Пътят понякога ще бъде тъмен и опасен и ще те
е страх. Но продължавай да отиваш все по-навътре. Тогава ще откриеш Себе си –
ще откриеш, че между теб и Бог няма разлика! Това е най-голямото съкровище на
Вселената.”
Да
тръгнем и ние да търсим най-великото съкровище на Вселената. Да практикуваме
редовно СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру и да отидем
дълбоко в себе си. И ние ще открием огромно съкровище, което чака да го
открием.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов