Просветленият
- Трайлинга Свами – част 6
Егото
си поправя грозно път в живота на всички – без значение мъж, жена или дете, без значение млад, на средна възраст или стар човек, беден или богат, образован или
неграмотен, цар или обикновен гражданин. Всеки един от нас си мисли, че е
най-добрият и че заслужава най-висши нива на уважение и подчинение от другите.
Очакваме цялата Вселена да стане да ни поздравява, когато минаваме. Настояваме
Бог да се подчинява на нашите заповеди и да изпълнява всичките ни желания. Тъй
като сме единствените, които заслужаваме, настоятелно изискваме от Светците и
Гуру да ни признават и награждават за нашето лично величие. И при всичко това ние се идентифицираме с
нашето тяло, а не с нашата душа. Измерваме величието си с богатство,
популярност, пол, общи правила за поведение и откриваме, че има какво още да се
иска от светците.
Светците
не се идентифицират с тялото си и са преодоляли егото и са се сляли с Бог. Те
са отвъд правилата на идентификация с обществото, богатството, властта и пола.
Те са предпочели да останат в обществото, за да учат човечеството как да
преодолее егото и да тръгне по пътя към Бог. Когато имаме даршан със Светци, те
ни дават покой в ума и любов. Те освен това взривяват и егото ни! Без егото да
бъде разрушено, не можем да се поклоним на Бог или на Божиите хора. Когато разгледаме
живота на Трайлинга Свами, можем да видим много случки на даршан, при които
егото на различни хора е било смачкано и те са могли да осъзнаят сияйното
присъствие на Божественото Създание Трайлинга Свами.
На
едно място на бреговете на Ганг, Кралицата се къпела в реката, когато забелязала
наблизо да се разходжа гол Садху. Тя се развикала разтревожена и
телохранителите й заловили садху (отшелника). Когато заловили Трайлинга Свами,
хората около Царя предупредили за Божествената Сила на този садху. Но царят бил
преизпълнен с гняв и арогантност. Той решил да събере целия град и да накара
хората да прокълнат многократно този садху. Тази нощ Царят имал сън. Бог Шива му
се появил и му говорил гневно. Казал, че Царят е постъпил неправилно със садху
като го обидил и настоял Царят да напусне свещения град Каши (Бенарас)
незабавно и завинаги. На сутринта сломеният и опомнил се Цал отишъл при
Трайлинга Свами и смирено поискал прошка, която Трайлинга Свами дал веднага.
Една
местна жена ежедневно боготворяла бог Шива в Хануман Гхат, като искала изцеление
за нейния болен съпруг. Един ден тя видяла да минава гол мъж. Тя проклела него,
и неговата голота и го обидила, като казала, че той бил животно и трябвало да
бъде в джунглата при другите животни. Голият мъж не й обърнал внимание и просто
си отминал спокойно. Тази нощ тя имала сън. Бог Шива я информирал, че тъй като
тя била обидила велико същество, всичките извършени от нея богослужения били
станали зян. Сега само Трайлинга Свами можел да й даде изцелението, което тя
търсела за стомашните язви на нейния съпруг. На следващата сутрин,жената претърсила
много места, докато открила Трайлинга Свами и паднала в краката му. Той я
благословил и й дал малко пепел. Тя сложила пепелта върху корема на съпруга си
и за изненада на всички, съпругът й издравял на момента.
Един
път Цар Уджджайн посетил Бенарас и си тръгнал с лодка от там. Видял Трайлинга Свами
да се носи над водата и наредил да го доведат при него. Трайлинга Свами видял
красивия, окрасен със скъпоценни камъни, меч на царя и пожелал да го разгледа.
Той му се възхитил и после с пакостливостта на малко дете го хвърлил във водите
на реката. Царят се разярил и искал да накаже светеца. Тайлинга Свами просто
скочил във водата и извадил от нея два еднакви меча и поискал от Царя да си
вземе неговия. Царят застанал смирен, защото не могъл да разпознае кой е
неговия меч. Трайлинга Свами казал: „О, Глупави
Царю, твоят меч е толкова важен за теб, но ти не можа да познаеш кой е той. Ти
си изпълнен с илюзии и его. Не можеш да отнесеш този меч със себе си, когато
тялото ти умре. Тогава защо се гневиш толкова много и защо си толкова привързан
към този меч?” Сега помъдрелият Цар поискал прошка от Светеца.
Божиите
хора като Трайлинга Свами ходят по прашните улички на Бенарес в горещото слънце,
за да ни научат да изоставим егото си и да се издигнем над телесното си
съзнание и желания, и да се насочим към Бог. Да вземем вдъхновение от тези
велики велики мъже и да правим ежедневните си духовни практики на СитаРам
мантра джапа, медитация, и да следваме учението на Гуру и да постигнем нашата
цел – просветлението.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
