четвъртък, 8 ноември 2012 г.

На каква възраст си?

Когато ни попитат на каква възраст сме, ние по принцип пресмятаме възрастта си от датата на раждане до настоящата година и отговаряме: аз съм на 25 години, или аз съм на 53 години, или на 77 години и. т.н. Когато ни попитат колко сме живели - нямаме отговор на този въпрос. Дните и нощите на нашия живот текат безкрай и ние се храним, пием, работим, спим, учим, играем и страдаме през това време, като от време на време, кратки моменти на щастие са разпръснати тук и там в живота ни. Има малко значими моменти в живота ни, които помним – денят, в който сме спечелили олимпиадата по математика, годежът или сватбата ни, моментът, когато сключваме договор за много пари и т.н. Много повече в ума ни идват случките на болка, обида, разочарование или потиснатост.

Средната продължителност на човешкият живот е 70-90 г. раждаме се, учим, придобиваме знания и професия, работим и печелим, сключваме брак, имаме деца, грижим се за тях и другите членове на семейството, оженваме ги и животът ни свършва. Животът ни е изпълнен с желания и копнежи, прераждаме се отново и отново, и преживяваме същите неща – учене, работа, печелене, брак, изпълняваме желанията си, страдаме и накрая умираме. Какво можем да покажем като брой години, в които сме живели? Няколко момента на щастие, години на постоянна работа и стрес, огромно количество разочарования, болка и страдание.

Дните, седмиците, месеците и годините от този живот и безброй животи изчезват като сън без стойност и значение. Започваме истински да живеем едва когато преживеем божественото вътре в нас и узнаем, че то е всеобхватно. Буда измервал възрастта на хората от момента, когато те станели просветлени. Не броял годините, които били живяли преди това.
Един ден Буда седял с могъщ цар и обсъждал с него дхарма. Царят обяснявал своите колебания и съмнения, а Буда му помагал да си ги изясни. По това време един монах влязъл в стаята. Бил стар – почти на 75 и ходел бавно заради старостта си. Той се поклонил на Буда и на царя, и казал: „Царю, моите извинения за това, че прекъсвам разговора ви. Чаках дълго време да приключите, но не мога да чакам повече. Трябва да пътувам до друго село и трябва да тръгна сега. Защото иначе няма да мога да стигна преди залез слънце. Моля те да ми позволиш да отнема един момент, за да докосна нозете на Буда и да го попитам, дали има послание за мен. Може и да не го видя повече през живота си и никой не знае какво ще ни донесе утрешния ден.”

Царят се усмихнал и се съгласил. Старият монах се поклонил и докоснал нозете на Буда. Буда го попитал: „На колко години си?” А старият монах отговорил: „На четири!”

Царят не повярвал на ушите си и решил да удовлетвори любопитството си. Казал: „Какво? Четири години? Уважеми Господине, теглото на твоите кости и кожа показват, че си поне на 75 години!”

Буда се усмихнал и се обърнал към царя: „Не знаш как броим ние годините си. В моята сангха (съобщество), ние броим само годините, които живеем като просветлени. Преди това, всичките години от живота ни са пълни с тъмнина, кошмари, мечти и страдания. Тези години не си заслужава да бъдат броени. В обикновения свят, възрастта на този монах е 75. Но за мен той е само на четири години. Попитах го дали помни това или не. Оказва се, че го помни.” Буда благословил стария мъж и го изпратил, защото памета му била правилна.

Да не пилеем живота си в безкрайно търсене на удовлетворение и покой в този материален свят, защото няма да ги получим от него. Да отидем навътре в себе си и да открием вечната истина на живота. Да работим честно със СитаРам мантрата, медитацията и да следваме учението на Гуру, така, че когато дойде време за умиране, да имаме все пак няколко години, които си заслужава да броим.


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов