Когато
ни попитат на каква възраст сме, ние по принцип пресмятаме възрастта си от
датата на раждане до настоящата година и отговаряме: аз
съм на 25 години, или аз съм на 53 години, или на 77 години и.
т.н. Когато ни попитат колко сме живели - нямаме отговор на този въпрос. Дните
и нощите на нашия живот текат безкрай и ние се храним, пием, работим, спим, учим,
играем и страдаме през това време, като от време на време, кратки моменти на
щастие са разпръснати тук и там в живота ни. Има малко значими моменти в живота
ни, които помним – денят, в който сме спечелили олимпиадата по математика,
годежът или сватбата ни, моментът, когато сключваме договор за много пари и т.н.
Много повече в ума ни идват случките на болка, обида, разочарование или
потиснатост.
Средната
продължителност на човешкият живот е 70-90 г. раждаме се, учим, придобиваме
знания и професия, работим и печелим, сключваме брак, имаме деца, грижим се за
тях и другите членове на семейството, оженваме ги и животът ни свършва. Животът
ни е изпълнен с желания и копнежи, прераждаме се отново и отново, и преживяваме
същите неща – учене, работа, печелене, брак, изпълняваме желанията си, страдаме
и накрая умираме. Какво можем да покажем като брой години, в които сме живели?
Няколко момента на щастие, години на постоянна работа и стрес, огромно
количество разочарования, болка и страдание.
Дните,
седмиците, месеците и годините от този живот и безброй животи изчезват като сън
без стойност и значение. Започваме истински да живеем едва когато преживеем
божественото вътре в нас и узнаем, че то е всеобхватно. Буда измервал възрастта
на хората от момента, когато те станели просветлени. Не броял годините, които
били живяли преди това.
Един
ден Буда седял с могъщ цар и обсъждал с него дхарма. Царят обяснявал своите колебания
и съмнения, а Буда му помагал да си ги изясни. По това време един монах влязъл
в стаята. Бил стар – почти на 75 и ходел бавно заради старостта си. Той се
поклонил на Буда и на царя, и казал: „Царю,
моите извинения за това, че прекъсвам разговора ви. Чаках дълго време да приключите,
но не мога да чакам повече. Трябва да пътувам до друго село и трябва да тръгна
сега. Защото иначе няма да мога да стигна преди залез слънце. Моля те да ми
позволиш да отнема един момент, за да докосна нозете на Буда и да го попитам,
дали има послание за мен. Може и да не го видя повече през живота си и никой не
знае какво ще ни донесе утрешния ден.”
Царят
се усмихнал и се съгласил. Старият монах се поклонил и докоснал нозете на Буда.
Буда го попитал: „На колко години си?”
А старият монах отговорил: „На четири!”
Царят
не повярвал на ушите си и решил да удовлетвори любопитството си. Казал: „Какво? Четири години? Уважеми Господине,
теглото на твоите кости и кожа показват, че си поне на 75 години!”
Буда
се усмихнал и се обърнал към царя: „Не
знаш как броим ние годините си. В моята сангха (съобщество), ние броим само
годините, които живеем като просветлени. Преди това, всичките години от живота
ни са пълни с тъмнина, кошмари, мечти и страдания. Тези години не си заслужава
да бъдат броени. В обикновения свят, възрастта на този монах е 75. Но за мен
той е само на четири години. Попитах го дали помни това или не. Оказва се, че
го помни.” Буда благословил стария мъж и го изпратил, защото памета му
била правилна.
Да не
пилеем живота си в безкрайно търсене на удовлетворение и покой в този
материален свят, защото няма да ги получим от него. Да отидем навътре в себе си
и да открием вечната истина на живота. Да работим честно със СитаРам мантрата,
медитацията и да следваме учението на Гуру, така, че когато дойде време за
умиране, да имаме все пак няколко години, които си заслужава да броим.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов