Не се хващайте на уловките на ума!

Умът ни е пълен с желания. Той винаги търси повече и по-хубави неща. Рядко е удовлетворен. Той е бъздънен съд и никога не може да бъде напълнен с власт, слава, известност или богатство. Дори при медитация, умът ни си поставя цели, търси нови неща, които да постига и когато не ги постигне, се връща обратно в себе си недоволен и ни кара да изоставим медитацията.

Когато правим медитация, умът ни подтиква да си формираме цели – давай сега да развиваме окултни сили! Няма ли да бъде супер, ако от ръцете ни потича парфюм, когато пожелаем? Да можем да огъваме метал, когато се съсредоточим върху него? Или да четем мислите на някого? Да направим сладкиш с помахване с ръка? Или да пътуваме астрално навсякъде във вселената без паспорт, виза, билети или разходи? Хората ще изпитват благоговение, когато седим в дълбока медитация в продължение на часове и ще ни се кланят доземи от уважение! Ще говорим в продължение на часове върху духовността и медитацията и ще имаме тълпа от обожаващи ни последователи!

Медитацията няма нищо общо с такива цели. Медитацията е пасивно наблюдаване на ума и мислите с разбирането, че ние не сме ума и съдържащите се в него мисли. Медитацията е отиване отвъд ума, за да се запознаем с реалността на Душата и Бог. При медитация, ние не се наслаждаваме на желанията на ума, не преследваме желанията. В действителност, ние спираме да се идентифицираме с желанията си. Когато преследваме цели с медитацията, ние залъгваме  себе и другите.

Не попадайте в капана на ума. Умът не може да ни даде знание или мъдрост. Той е пълен с желания и похотливости и може да ни отведе само до фалшификати. Умът ни води през безкрайни цикли на „аз искам, аз искам повече, искам това, което ти имаш и аз искам всичко,което той има”. Когато се хванем в капана на ума, ние попадаме в безкраен цикъл на желания, недоволство, завист, ревност, и отмъстителност. Умът никога не е удовлетворен и винаги иска още повече. Следващата  случка илюстрира добре това:

Имало едно време един мъж, който се харесал на Боговете с неговата преданоотдаденост. И така, те го благословили с чудесен дар. Била му дадена раковина, която да му дава всичко, което поиска. Той си поискал дворец и един великолепен дворец се появил пред него. Поискал хубава храна и угощение с превъзходна храна били положени пред него той бил много щастлив и доволен с това, което имал и се наслаждавал на хубавите неща, които си бил пожелал.

Новината за голямата сполука и щастие на този мъж се разнесли надлъж и нашир. Свещеникът от съседното село поискал силно да има тази раковина. Той го посетил и останал в двореца му за един ден. Донесъл със себе си раковина наречена Маха-Шанкха или Великата Раковина. Показал я гордо на своя домакин и казал: „Твоята раковина не струва нищо в сравнение с моята. Също като теб аз правих голям тапас и боговете останаха доволни. Затова те ми дадоха тази Маха-Шанкха. Тя е уникална. Когато си поискаш нещо, тя ти го дава удвоено.”

В мъжа се събудила алчност. Поискал свещеникът да му покаже Маха-Шанкха. Свещеникът поставил Маха-Шанкха пред себе си и със свити в молитва ръце казал: „О, велика, дай ми дворец. Маха-Шанкха отговорила: „Защо един, Защо не два?” Мъжът бил впечатлен и помолил свещеникът да си разменят раковините. Свещеникът благосклонно се съгласил и скоро след това си заминал. Веднага след като свещеникът си заминал, човекът хукнал да го търси. Маха-Шанкха само говорела, но не правела нищо. Когато поискал нещо, тя отговаряла – а защо не две, а когато поискал две – а защо не четири!

Нашият ум е като Маха-Шанкха. Всеки път, когато бог излива благодат върху нас, умът ни казва: „Защо само толкова? Защо не двойно повече?” Умът образува само мисли и думи. В ума няма реалност. Цялото му съдържание се състои от лъжи. Той подпалва алчността и другите ни пороци. Да не попадаме в клопката на ума. Да разберем какво представлява ума ни и да го преодолеем като практикуваме СитаРам мантрата, медитация и учението на Гуру. 

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да си направим свещено място за медитация

Също както миенето на зъбите и къпането са от съществено значение за физическата хигиена, външната чистота и доброто здраве, почистването на ума е от съществено значение за умственото здраве и хигиена. Мантра джапа и медитация са един от начините,  по които ние очистваме ума намаляваме хватката му върху нас. Когато правим мантра джапа, ние припяваме мантрата тихо вътре в нас и позволяваме на вибрацията на мантрата да работи в физическото, умственото и емоционалното тяло и да ни изцелява. Когато медитираме, наблюдаваме ума си пасивно и виждаме потока на мисли в него. Не осъждаме и не преценяваме себе въз основа на съдържанията на мислите си. Просто ги наблюдаваме, без да реагираме, с разбирането, че ние не сме нашите мисли, не сме нашият ум. Като не се идентифицираме с ума си, ние се научаваме да контролираме посоката на мислите и действията си и да правим правилните неща, дори когато умът ни крещи да постъпим до друг начин. Медитацията е изключително важна част от живота ни и трябва да бъде правена ежедневно и честно.

Важно е да си създадем специално място, където да сядаме за мантра джапа и медитация. Може да бъде ъгълче в стаята или стая за богослужение, където да сядаме ежедневно за медитация. За начинаещи много се препоръчва да сядат за медитация по едно и също време на едно и също място. Ако постъпват така, те кондиционират тялото си и ума си автоматично да отива в медитационно сътояние с минимални усилия. Това самотрениране е подобно на пиенето на чай в 5 часа следобед - ние разбираме, че е станало това време защото тялото ни започва да иска чай, без да гледа часовника.

Когато медитираме на едно и също място всеки ден, мястото се зарежда с медитативна енергия. Всеки път, когато сядаме за медитация на едно и също място, мястото се зарежда повече и повече. Тези енергии могат лесно да бъдат почувствани, когато влезем в това място от другите части на дома ни. Така си създаваме собствено свещено място за медитация. Когато отидем в това свещено място, умът ни се успокоява по-лесно и имаме добре медитация. След известно време, вибриращите енергии на това място ни помагат да навлезем по-дълбоко в медитацията почти без усилие.

След като си изберем местенце или стая за медитация, тя се превръща в постоянно място. Трябва да използваме това място само за медитация и да не го използваме за други активности, освен ако няма нещо извънредно. Когато правим други неща на това място, ние променяме енергията му. Всяко място си има собствена енергия. Енергиите на игрището са различни от енергиите на кухнята. Енергиите на стаята за медитация са различни от тези на всекидневната. Всеки от нас е изпитал лично успокояващите и умиротворяващи енергии на храмовете или на местата за богослужения.

Енергията на стаята за медитация трябва да бъде поддържана и увеличавана с редовна медитация. С всяка следваща сесия на медитация, която прави на нашето свещено място, енергията в него нараства. Можем да увеличим енергията на мястото и по други начини:

Като поставим снимки на Богове, Гуру, Светци, които ни вдъхновяват да медитираме по-добре.

Можем да пуснем тиха и лека медитационна музика, мантра, класическа музика или пеене на Гуру.

Можем да запалим ароматна пръчица, аромати или камфор

Можем да запалим маслена лампа или свещ

Да сложим свежи цветя.

Да поддържаме мястото чисто и подредено.

Да събираме приятели за тиха медитация един път седмично или месечно.

Чрез медитацията ние преживяваме, че ние не сме нашият ум и мисли, а душата си. Тази голяма тайна, която е известна на всички, се преживява рядко. Тя може лесно да бъде преживяна, когато медитираме редовно. Да си създадем свещено място и да правим нашата СитаРам мантра джапа и медитация редовно. Да получим Благодат и да узнаем, че ние сме Атман.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Да открием най-голямото съкровище на Вселената

Ришите от древността, великите светци, Божиите хора, древните текстове и свещените писания, всички те ни казват една и съща истина, че Всемогъщата Сила на Бог, която съществува навсякъде, съществува и вътре в нас. Целият Космос се съдържа вътре в нас. Можем да преживеем това в глъбините на медитацията, когато отидем вътре в себе си – тогава откриваме великата истина за себе си – че ние сме едно и също нещо със Светлината и това, което е вътре в нас е и навсякъде около нас. Универсалната Душа и душата вътре в нас са едно и също нещо и те съществуват заедно в дуалност. Да познаем и преживеем тази истина означава да открием най-голямото съкровище във Вселената. Когато направим това, ние ставаме в единство с Вселената и Божественото. Ние чувстваме и преживяваме комбинацията на Вечното Безформено с вечно вплътеното във форма.

Ние научаваме след многократни опити и разочарования, че парите, златото, среброто, земята, диамантите и др. не удовлетворяват нашият копнеж за повече и повече. Това богатство, обаче, не е съкровище. Само нещо, което е вечно и ни изпълва с удовлетворение и блаженство, си заслужава да бъде търсено и то е най-голямото съкровище във Вселената. Случката с дървосекача и мъдреца учител ни показва на тази велика истина:

Имало едно време един беден дървосекач, който живеел на края на гората. Той отивал в гората всеки ден, сечал дърва и ги продавал на пазара, за да си изкара прехраната. Всеки ден минавал покрай Мъдреца, който му бил интересен и превлекателен, но никога на се осмелявал да го заговори. Един ден решил да отиде и да поиска благословията на Мъдреца. Мъдрецът му казал: „Отиди по-навътре в гората” и отново потънал в медитация. Този ден дървосекачът отишъл много навътре в гората и открил много големи санталови дървета. Насякъл и продал толкова много санталово дърво, че спечелил пари за една седмица. И така, започнал да ходи в гората един път седмично и да сече санталово дърво.

След няколко дни дървосекачът се сетил за думите на Мъдреца и отишъл още по-навътре в гората. Там открил сребърна мина. Бил много щастлив. Събрал малко сребро и побегнал обратно да благодари на Мъдреца. А мъдрецът просто повторил думите си: 
"Отиди по-навътре в гората."

На следващия ден дървосекачът отишъл още по-навътре от сребърната мина в гората и в дълбоката гора открил златна мина. Ощипал се, за да се увери, че не сънува. Искал да събере злато, колкото може да носи, и да стане богат човек. Тогава, внезапно се сетил за думите на Мъдреца: „Отиди по-навътре в гората.” И така, той отишъл още по-навътре в  гората. Пътят не бил лесен. Чувал воят на дивите животни. На някой места било много тъмно. Но нещо вътре в него го карало да продължи все по-навътре в гората. Понякога си мислел, че било по-добре да продаде среброто и златото и да си живее комфортен живот и изобщо - защо му трябвало да отива толкова навътре и да се сблъсква с опасности? Но продължил и накрая стигнал до диамантена мина.

 Дървосекачът бил не на себе си от радост. Седнал под едно дърво и размишлявал. Само преди седмици бил много беден и едва можел да изкара толкова, че да изхрани себе си и семейството си. Сега бил най-богатият човек в страната. И всичко това заради благословията на Мъдреца. Мъдрецът знаел къде се намират санталовите дървета, среброто, златото и диаментите. И въпреки това седял под дървото и медитирал. Сигурно имало нещо още по-ценно! Той се върнал отново при Мъдреца, паднал в краката му и отново поискал благословия. Мърдецът с любов докоснал лицето му и казал: „Чаках да дойде този ден. Сега, седни до мен в медитация… отиди надълбоко в себе си. По пътя ти ще откриеш красиви неща, светлини, цветове, сиддхи и сили. Пътят понякога ще бъде тъмен и опасен и ще те е страх. Но продължавай да отиваш все по-навътре. Тогава ще откриеш Себе си – ще откриеш, че между теб и Бог няма разлика! Това е най-голямото съкровище на Вселената.”

Да тръгнем и ние да търсим най-великото съкровище на Вселената. Да практикуваме редовно СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру и да отидем дълбоко в себе си. И ние ще открием огромно съкровище, което чака да го открием. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да имаме по-добра медитация

Всички ние сме чували за ползите и благословиите от медитацията и определено бихме искали да имаме по-добра медитация. За да имаме добра медитация, трябва първо да научим основните неща, като „какво е медитация“ и как тя работи. Освен това трябва да знаем „какво не е медитация“. В предишните блогове има информация по въпроса какво е медитация и какво не е медитация. Нека сега да разгледаме другите фактори, които помагат да имаме по-добра медитация:

Бъдете редовни и искрени в медитацията. Медитирайте ежедневно и ако е възможно по едно и също време. Това помага на ума и тялото да се настрои по-лесно и да се включи в потока на практикуването на медитация. При медитация ние изграждаме енергията си бавно и се движим постепенно и гладко от едно ниво на друго. Ако пропуснем да медитираме един ден страдаме от огромна загуба. Енергията ни намалява и са необходими много дни, за да са върнем на достигнатото ниво. Не пропускайте ежедневната си медитация по дребни и глупави причини. Дайте на медитацията най-висок приоритет в ежедневната си рутина.

Доброто здраве е от съществено значение. Трябва да се грижим  достатъчно за тялото си и да го поддържаме в добра форма. Леките физически упражнения, по – специално ходенето, е много добро физическо упражнение. Достатъчно сън, покой и релаксация и добра физическа хигиена също са от съществено значение. Когато тялото ни е във форма и релаксирано, можем да медитираме по-добре.

Вида храна, който приемаме създава типа на енергия, която получаваме. Ние сме това, което ядем. Да се храним с правилните храни също помага за добра медитация. Прясната вегетарианска храна, която е сатвична, е добра за медитацията. Пресните зърнени и бобови храни, зеленчуците, плодовете и млякото са много добри за тялото и дават на тялото енергия, която е близо до първочалния източник на енергия на този свят – слънцето. Невегетарианската храна носи енергия на нисшето съзнание на животното и снижава нашето енергийно ниво. Невегетарианецът, който медитира, ще трябва да полага допълнителни усилия, за да трансформира енергията на невегетарианската храна, която изяжда, в по-висша форма на енергията. Храните, които са с много подправки и мазнини създават възбуда в нас и не са добри за медитация.

Добре е да си създадете място за медитация. Небходимо ни е да имаме специално ъгълче, което да запазим само за медитация, където да сядаме всеки ден и да медитираме. Трябва да поддържаме мястото чисто и да запалваме маслена лампа, свещ или ароматна пръчица. Можем да имаме и рисунки/снимки на Бог и Гуру. Когато медитираме на това място всеки ден, то се зарежда с енергия и ни помага да достигаме до медитативното състояние по-лесно. Асаната ни за медитация или нещото, върху което сядаме (памучно или вълнено одеало) също се насища с енергията ни и не трябва да се използва от други. Асаната позволява да седим удобно и предотвратява заземяването на енергията.

Когато сядаме за медитация, трябва да правим дълбоко дишане в продължение на няколко минути и да седим с изправен гръбнак. Лесната поза с кръстосани крака и отпуснати ръце с длани една върху друга, е една от най-добрите пози за медитация, защото създава затворена верига за енергията ни в тялото и не позволява енергията да изтича в атмосферата.

Правилната компания, или сатсанг, е от съществено значение. Поддържането на общуване с Гуру, четенето на свещени писания, четенето на ученията на Просветлените Учители ни вдъхновяват да медитираме редовно. Необходимо е да намалим гледането на телевизия, говоренето по мобилни телефони и четенето на вестници. Добре е да сме в компанията на хора с подобни на нашите нагласи, които са фокусирани върху медитацията и Бог.

Медитацията ни отвежда отвъд желанията, мислите и ума към нашата душа. Тя не се прави за придобиване на окултни сили или други придобивки. Трябва да медитираме редовно и да позволим на нашата медитация да расте със собственото си темпо. С правилното разбиране как да медитираме добре, да практикуваме СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на гуру и да водим спокоен и щастлив живот.



Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Отвъд разума и логиката

Просветленият – Трайлинга Свами – част 7 

В днешния свят има толкова много шум и объркване и разликите постоянно се подчертават. Чувството за превъзходство, цвят на кожата и очите, каста, раса, статус, пол, богатство, власт, положение и др. създават стени между нас и ние даваме израз на гнева и чувството за безизходица чрез думи и действия.  Божият човек разтваря своето его и аз в Божествената светлина и вижда света като поток от Светлина. За него цялото творение е игра на Светлината на Бог. Няма различие или разлика, няма дискриминиране в ума му към никого. Изпълнен е с божествена любов и тишина. Такова е било състоянието на Трайлинга Свами, който не правел разлика между себе си и другите, изоставил дори и дрехите си и през по-голямата част от времето пребивавал в усмихната тишина.

По времето, когато живеел Трайлинга Свами, англичаните управлявали Индия. Заради голотата му британските офицери набелязали Трайлинга Свами като опозорител и нарушител на обществения ред. Има много забавни случки, свързани с британските офицери и Трайлинга Свами. Един път, официално оплакване било регистрирано срещу Трайлинга Свами и бил изпратен полицай да арестува светия човек. Полицаят тръгнал да изпълни дълга си и се върнал обратно с доклад, че всеки път като доближил до Трайлинга Свами, той изчезвал. Логиката и интелектът на магистрата не можел да приеме такова твърдение от полицая и изпратил голяма потеря да доведе виновника. Когато те тръгнали да търсят светия човек, Трайлинга Свами се явил пред магистрата като се смеел весело. Индийското официално лице информирало магистрата, че Трайлинга Свами е велик сиддха и че той гледа на цялото творение като на нещо единно.

Магистратът пожел да провери това твърдение и предложил на Трайлинга Свами една чиния пълна с месо. Той знаел, че на индуските светци е забранено да ядат месо. Трайлинга Свами веднага се съгласил и с усмихнато лице поискал Магистрата също да се храни с неговата  храна. Магистратът се съгласил и сервирали на Трайлинга Свами пълна чиния с месо, което той изял с удоволствие. След като си изял храната, Трайлинга Свами клекнал и дефекирал върху ръката си и предложил „храната“ на Магистрата. Магистратът бил шокиран и започнал да ругае. Още повече се разругал като видял, че предложеното в ръката на Трайлинга Свами се трансформирало  в прясна, ароматна паста от санталово дърво. Сега, напълно убеден във висините на духовното положение на Трайлинга Свами, той му дал протекцията си в цялата област под неговата юрисдикция.

Когато Магистратът бил прехвърлен в друга област, нов Магистрат дошъл на неговото място. Той също реагирал на голотата на Трайлинга Свами като на нарушение на закона и накарал да го арестуват и хвърлят в затвора. На следващата сутрин го посетил в затвора, за да го пусне на свобода.   Когато отишъл в затвора, бил посрещнат от усмихнат затворник, който се разхождал спокойно. Магистратът се разгневил и поискал да знае кой е пуснал затворника от килията. Никой не бил го пуснал. Трайлинга Свами казал, че на сутринта му се допишкало и излязъл сам от килията. Магистратът бил разгневен и накарал да затворят Трайлинга Свами в килия със увеличена сигурност. Когато магистрата си тръгнал усетил, че някой го следва и се обрънал и видял Трайлинга Свами да ходи след него.

Трайлинга Свами казал на Магистрата: „Този свят е създаден от Безкрайното Съзнание и е изпълнен с неограничени възможности. Има много неща, за които ти не знаеш. Този, който е достигнал висините на йога и се е слял с Безкрайното Съзнание, той не може да бъде ограничен от нищо. Нищо не можеш да ми направиш. Твоята сила и авторитет нямат стойност пред Силата на Безкрая." Магистратът се поклонил смирено пред величието на Трайлнига Свами и издал заповед никой да не закача светия човек.

Действията и думите на Божия човек са отвъд разума и логиката и се управляват от Божествени Указания. Те ни учат, че наистина има Бог и че Той е вездесъщ. Да работим с редовна духовна практики със СитаРам мантрата, медитация и като следваме учението на Гуру. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Трениране на ума

Умът ни е част от нас. Идентифицираме се с умовете си толкова интимно, че виждаме тялото и ума си като наша основна идентичност. Виждаме мислите и ума си като нас и рядко свързваме себе си с душата си. Знаем истината, че тялото е временен дом на душата ни. Знаем също така, че умът произвежда мисли, въпреки това се идентифицираме напълно с мислите си. Тренирането на тялото и ума са важни за доброто здраве. За да имаме добро здраве, се нуждаем от физически упражнения и да се храним с подходящи храни. Необходимо е да контролираме и да наредим на тялото си да да прави физически упражнения, да се свива и разпуска (разтяга). Необходимо ни е да насочваме и да контролираме езика си към правилните храни. За да бликаме от умствено здраве, се нуждаем от контрол върху ума и мислите ни.

Умът ни е вечната маймуна, която подскача постоянно и внезапно насам-натам. Умът ни живее в миналото и в бъдещето. Постоянно бърбори за възможности, за „ако“ и за „но“. Рядко е тук и сега, в настоящия момент.  Не обсъжда неща, които се случват в момента. Изпълнен е с желания. Има безкраен списък с мераци и изисквания. Разярява се, желае страстно, прави планове за отмъщение, има привързаности и отива в депресивно състояние, ако желанията му не се изпълнят. Притеглян е в различни посоки от петте сетива и подкача и се стрелка насам-натам, за да изпълни желанията си. Умът постоянно е подбуждан от егото в безсмислени разговори за собствената ни важност, самозаблуди, себевеличаене и осъждане. Всяко нещо от външния свят привлича ума и умът измерва всичко като отсъжда по скалите  „харесвам - не харесвам”, „искам-неискам”. В ума няма покой и не ни оставя да живеем в покой.

Често чувстваме, че умът е част от нас и поради това следва да се подчинява на командите ни. Когато му наредим да бъде спокоен и тих и когато поискаме да медитираме, той би следвало да ни слуша. Но това се случа рядко, много рядко. Умът постоянно търчи наоколо, тъй като постоянно го дърпат петте сетива. Напълно логичен и разбираем е въпросът: „Защо ми е необходимо да медитирам. Това е „моят ум“. Би трябвало да ме слуша и да медитирам от самосебе си. Защо пстоянно се разпилява наоколо като песъчинки по плажа?”

Рамана Махариши получил този въпрос и му отговорил по характерния за него неповторим начин. Когато въпросът бил повдигнат,  една катеричка била родила няколко бебета. Майката-катерица била уловена и изядена от котката и голямата любов и състрадание на Рамана Махариши го превърнали в тяхна майка, която да се грижи за тях. Клетка била поставена в залата за медитация, малките бебета катерички били поставени в нея и за тях се грижели ежедневно. Няколко дни по-късно бебетата-катерички избягали от клетката, когато котката била също в залата за медитация. Рамана Махариши станал бързо, изловил бебетата катерички една по една и ги поставил на безопасно място вътре в клетката и залостил здраво вратичката.

След това Рамана Махариши обяснил на един от предано отдадените си последователи, който задал въпрос за ума: „Тези бебета-катерички не са достатъчно зрели, за да знаят опасностите на света. Те не осъзнават опасностите в света. Не осъзнават опасността ,произлизаща от котката и могат да бъдат изядени за много кратко време. Когато станат по-големи и зрели, те ще могат да долавят опасността, да  избягат и да се скрият. Докато това време дойде, ние трябва да прибираме катеричките в клетката и да ги пазим. Ситуацията е същата с нашия ум. Умът ни не разпознава, че когато отива във външния свят, ще страда. За това продължава да отива навън поради невежеството си. Когато узрее и излезе да се разходи, ще бъде в безопасност. До тогава, трябва да придърпваме ума си навътре в нас. Трябва да полагаме усилие и да медитираме. След като станем силни в медитацията си, ще бъде безопасно да пускаме ума си навън. Той може да долови опасностите, да избяга и да се скрие и да се пази.”

Външният свят е изпълнен с  капани и опасности. Умът ни лесно може да попадне в капаните му. Умът ни не е в състояние да медитира сам по себе си. Трябва да тренираме ума си чрез мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру. Само като отведем ума навътре и го пазим, можем да го опазим в безопасност, докато узрее и стане силен да се движи в света, без да бъде наранен или унищожен. Да не губим нито момент и да правим редовно практиката на СитаРам мантра, медитация и като следваме учението на Гуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Медитацията, или изкуството да забавим темпото

Искаме да учим бързо или да постигаме резултатите си бързо. Ако отидем на уроци по танци, искаме да танцуваме на сцената след шест месеца. Ако отидем да учим компютърни науки, искаме да можем да пишем софтуер в края на курса. Тази нужда от бързи резултати се използва с максимален ефект от Рекламната Индустрия. Те ни дават кремове за избелване за четири седмици, по-бели зъби за десет дни, по-дълга и по-гъста коса за месец и фигура като пясъчен часовник за шест месеца. С помощта на науката и технологиите, семената дават плод, зърнени и бобови култури за по-кратко време. Машините и компютрите ни помагат да ускорим работата и да дадем по-бързи резултати. Живеем в състояние на постоянно умствено и физическо движение. Това води до по-голям стрес, който ни подкарва по-бързо към смъртта в по-ранна възраст, макар че науката и медицината е помогнала невероятно много за изцеляване на тялото.

Медитацията е състояние на осъзнаване. Седим в състояние на осъзнатост и гледаме ума и мислите си, без да реагираме. Виждаме парада на нашите мисли – на нашите желания, болки, щастие, похот, алчност, привързаности, отмъстителност, минало и бъдеще. Виждаме надеждите и амбициите да възникват дълбоко вътре в нас и да се присягат за удовлетворяване. Когато седнем в медитация, наблюдаваме мислите си как минават, танцувайки в пълноцветна палитра пред нас. Но ние не реагираме. Не отсъждаме. Просто наблюдаваме непривързано и продължаваме с мантрата, която припяваме вътре в нас или продължаваме да наблюдаваме дишането.  Като извършваме това (упражнение с вниманието), ние научаваме (за начина на функциониране на ) ума, за съдържанието на нашите мисли и желания. Редовната медитация ни помага на опознаем ума и мислите му и да отидем отвъд ума и мислите и да достигнем до вътрешния аз - Душата.

Да седим и да бъдем свидетели на мислите си без привързаност не е лесно. Нужно е да тренираме себе си да седим в медитация. Необходим е кураж, за да видим грозотата на мислите си и да останем отделени от тях. Необходимо е да сме прями, искрени и истински със себе си. Нужно е първо да признаем наличието и присъствието им, а след това да оставим да си отидат мислите, желанията, амбициите и страданията. Отнема време и редовно полагане на усилия. Медитацията се прави, за да се запознаем със себе си, със съдържанията си, а не за да изпълним желанията на нашето его, като обявим на всеослушание, че и ние медитираме. Умът ни е в едно постоянно бързане, за да постигне целите и амбициите си. Ако очакваме резултати от медитацията да бъдат постигнати за кратко време, то това не е възможно. Така със сигурност ще пропуснем смисъла на медитацията. Нужно е да забавим темпото,  да се научим да стоим тихо и да да наблюдаваме ума си безпристрастно. Само като си дадем достатъчно време, ние можем да овладеем ума и себе си. Тази история със ученика, който искал да овладее изкуството на меча за много кратко време ни илюстрира тази истина:

Имало едно време един амбициозен млад мъж, който искал да научи Южноиндийското бойното изкуство с меч. Отишъл при известен учител и поискал да стане негово последовател и да да учи това чудесно изкуство. Говорил надълго и нашироко за себе си на учителя – колто умен и интелигентен бил той, колко честен и здраво работещ бил и как щял да бъде най-добрия ученик-последовател, който учителят бил имал през целия си живот.

След това младият мъж попитал учителя по бойно изкуство: „Сега, след като знаеш всичко за мен, моля те, кажи колко време ще бъде необходимо за човек като мен да научи и овладее изкуството за бой с меч.”

Учителят оговорил небрежно: „10 години!”

Младият мъж се изненадал и казал: „Учителю, аз искам да уча по-бързо от това. Ще работя много здраво. Ще удвоя усилията си. Ще бъда изключително редовен и дисциплиниран. Ако направя така, колко време ще ми отнеме, за да овладя изкуството на боя с мечове?”

Учителят помислил няколко минути и след това отговорил: „20 години!”

Ученето и овладяването на някой изкуства и придобиването на знание и мъдрост отнема време. Не можем да ускорим процеса. Колкото повече се опитваме да го ускорим, толкова повече губим! Медитацията е изкуство и трябва да се практикува с търпение. Честността и редовността в медитацията помагат да се забави скоростта на потока на мислите в ума и да опознаем себе си по-добре. Процесът върви със скорост, която е правилна за нашето лично развитие. То се движи по собствен път. Единствените фактори, които ние можем да управляваме и контролираме, са ежедневните усилия и изоставянето на очакванията. Медитацията ни помага да забавим скоростта на потока на мислите си, така че да можем да ги видим обективно и да размишляваме върху тях, а не направо да реагираме. Когато мислим преди да действаме, имаме по-голям шанс за успех във всичко, което правим. Да бъдем искрени и редовни в правенето на СитаРам мантра-джапа, медитация и да следваме учението на Гуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Чистота

Чистотата е сравнима с Божествеността. Освен за боготворене, което е основното задължение на човека, да си чист е следващото поред важно нещо в живота ни. Отдаваме голямо значение на къпането, чистите дрехи и личната хигиена. Чистотата е белег на цивилизования човек. Първоначално човек се научава да чисти тялото, дрехите, дома и около себе си.

С напредването си човекът се науча да изчиства ума си и емоциите си. Научава се да внимава и да наблюдава мислите си, думите и делата си и да се коригира, където е необходимо. Работи върху себе си и изоставя негативните качества в себе си – гневът, похотта, привързаностите, алчността, гордостта и отмъстителността. Първо се научава да контролира негативните си действия, след това речта си и накрая се научава да контролира на нивото на мисълта, след което престава да мисли лошо, за който и да е.

Чистотата е въпрос на вътрешна склонност. Някои хора са чисти по природа. Когато сме чисти, ние сме свободни от заболявания. Здрави, щастливи и радостни сме.  Това ни помага да работим добре и дисциплинирано. Чистотата също така е и въпрос на разработване на високо развит навик.  Много от хората са много чисти. Има и животни, които са много чисти и взискателни към личната хигиена. За да бъдем напълно чисти, трябва да се погрижим и за чистотата на заобикалящата ни среда. Следва една случка от живота на кралския кон, който дава важен урок за чистотата:

Имало едно време, в едно царство в Индия цар, който имал изключително породисти коне. Най-добрият кон бил личния кон на Царя. Всеки ден къпели царския кон зад двореца. Конярите го завеждали в едно плитко езеро наблизо до реката и го къпели. Един ден, преди царския кон да бъде отведен за банята му в плиткото езерце, точно преди това, един много изцапан кон бил къпан в същото езеро. Това бил див кон, който бил заловен съвсем скоро и никога не бил къпан, както трябва, през живота си. Царският кон подушил въздуха. Можел да надуши миризмата на мръсотията на дивия кон, който бил къпан тук и изцапал водата. Погнусил се, изцвилил и изгалопирал обратно в конюшнята.

Конярите се постарали да го доведат отново и да го изкъпят, но той отказвал да им сътрудничи. Така, те отишли при краля и се оплакали, че любимия му кон внезапно е побеснял, станал е неуправляем и упорит. Царят се разтревожил, че неговият жребец се е разболял и затова е отказал да се къпе, да бъде чист и послушен.  Той бил сигурен, че този благороден кон, не би си позволил да потъне в мръсотия. Така, че нещо не било наред. И той изпратил един от своите мъдри министри да види за какво става дума.

Министърът отишъл при езерото близо до реката. Видял царският кон вързан за едно дърво и конярите се опитвали да го къпят. Конят бил напълно здрав. Забелязал, че конят се опитва да диша, колкото се може по-малко. Почудил се защо и тогава усетил, че във въздуха се носи миризма на мръсно. Проследил миризмата на мръсно до езерото. Така разбрал, че много мръсен кон е бил къпан там. Конят на Царя бил изключително чист и отказал да се къпе в мръсната и миришеща вода. Наредил да конярите да заведат царския  кон до реката и да го изкъпят там. Царският кон се изкъпал щастливо в чистите води на реката и се върнал обратно доволен от себе си. Отказал да се накисне в мърсотията!

Необходимо е да следваме примера на царския кон. Трябва да сме взискателни относно физическата ни чистота и да поддържаме домовете си и околността им чиста. Още повече грижи трябва да полагаме за поддържането на чистотата на ума ни, мислите и емоциите ни. Само в чист и изпразнен от съдържания („отломки” и остатъци от предишни мисловни процеси) ум е възможно да се разгори ярко Светлината на Бог. Да практикуваме редовно СитаРам мантрата, медитация и да следваме учението на Гуру и да постигнем външна и вътрешна чистота. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Какво НЕ е медитацията

Думата „медитация“ се използва във всякакви разговори. Тя често се използвала в миналото, често се използва и днес. Само шепа хора, обаче, знаят същинския смисъл на медитацията. Медитацията се разбира неправилно и на много практики се дава името медитация, но всъщност не са медитация. Голямо количество погрешна информация, неправилни понятия и  заблуди се носят в Мрежата и в живота, носещи името медитация. Да се опитаме да разберем някои от тези митове относно медитацията:

Медитацията е за религиозните хора! Това се използва като извинение и причина да не се медитира. Твърди се, не сме религиозни и поради това не медитираме. Всъщност истината е, че всеки трябва да медитира. Трябва да се преподава от ранна възраст и всички трябва да я практикуват. Това би помогнало да се изправим срещу стреса и конкуренцията в днешния свят. Трябва да се преподава в училищата, колежите, фирмите и бизнесите като част от учебната програма. Домакините също трябва да медитират, тъй като те носят нагара на напрежението в цялото семейство.

Медитацията е част от Източната и индийската философия! Смятам, че да практикувам медитация е проява на неуважение към моята религия и вярвания. Медитацията не принадлежи на никого, нито на Изтока, нито на Запада. Не е собственост на религия, държава или раса. Не е нечия търговска марка. Всяко живо същество има право да медитира. Тя е собственост на цялото човечество. Душата вътре в нас е искра от Универсалната Енергия. Всяка душа има право да знае от къде е дошла и къде трябва да се върне. Медитацията е метод, чрез който свързаме душата си с Универсалната енергия. Тя ни връща обратно при Бог.

Медитацията е концентрация! Най-често медитацията се бърка с концентрация. Концентрацията е насочване на мислите върху една тема или нещо, и това прави ума силен и еднонасочен. Медитацията се прави, за да се отхлаби хватката на ума върху нас. Спираме да идентифицираме себе си с ума и мислите си и отиваме отвъд ума в реалността на осъзнаване на бъденето (битието).  Чрез медитация ние тренираме себе си да не бъдем обезпокоявани от ума или мислите си. Това ни помага да се съсредоточим върху работата пред нас и да я довършим ефективно за най-краткото възможно време.

Медитацията е съзерцание! Съзерцанието е състояние, при което ние размишляваме дълбоко върху нещо. Съзерцание е да разглеждаме, размишляваме и да се унасяме в мислене за някоя тема. За това се нуждаем от ума си и да претегляме (аргументите) „за“ и „против“ за обекта на съзерцание. Всяко нещо, което се прави с ума, не е медитация. Съзерцанието не е медитация. При медитацията ние не обръщаме внимание на ума и наблюдаваме активността на ума, без да участваме в него.

Медитацията е припяване на мантри! Аз не мога да медитирам, защото не искам да използвам индийски мантри като Ом или СитаРам. Ом е универсален звук вибриращ във Вселената и може да бъде намерен във всички религии. СитаРам е комбинация от негативния и позитивния аспект на Енергията на Бог. Не принадлежи на никоя религия. Когато, каквато и да е мантра, се използва правилно, тя води до медитативно сътояние, но пеенето на мантра не е медитация.

Медитацията е молитва! Всички ние се молим на Бог за материални и духовни придобивки. Молитвата не е медитация. При медитацията ние ставаме без мисли и празни, и светлината и любовта на Бог ни изпълва. Това е истинската молитва.

Медитация е да седиш в поза лотос. Лотос позата дава стабилност на тялото. Но тази поза не е лесна за хората от запада и за по-старите хора. Обикновеното седене с изправен гръбнак помага. Тези, които не могат да седят на пода, могат да седят на кресло, канапе или стол. След като се стабилизира медитационната ни практика, можем да бъдем в медитативно състояние във всяка поза или на всяко място.

Медитацията е релаксация! Релаксацията представлява освобождаване на стреса от тялото и ума, но не води до вътрешна трасформация вътре в нас. Релаксацията е само един от аспектите и  предимствата от медитацията. Когато пасивно наблюдаваме мислите и ума си, това не предизвиква стрес. Медитацията води до вътрешна трансформация, защото ние разбираме, че ние не сме нашият ум и мисли.

Медитация означава да отидем в джунглите или планините и да напуснем семейството си! Това е най-любимото извинение, за да не медитираме. В началото имаме нужда само от чисто ъгълче у дома, където да седнем и да медитираме. По-късно медитативното състояние остава с нас навсякъде – и на пазара и в работата. Можем да практикуваме медитация у дома, училището или на работното място. Няма нужда от изолирани места. Необходима е искреност. Това е всичко.

С правилното разбиране за медитацията, нека да правим нашата СитаРам мантра, медитация и да следваме учението на Гуру и да имаме живота, който Бог е предвидил за нас. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Какво е медитацията ?

Медитация или дхяна е отиване навътре в себе си  и осъзнаване (на себе си) за определен период от време. Медитираме с мантра, дишане или свещени думи. Какъвто и метод да използваме, резултатите са едни и същи. Правим мантрата или наблюдаваме дишането или мислим за свещените думи с осъзнаване и внимание. Умът със сигурност ще скача и ще се върти нагоре-надолу. Но ние седим на едно място и продължаваме да правим, каквото сме решили да правим, и рано или късно умът се успокоява. Скоростта, с която се създават мислите и напливът им намалява и ако се практикува редовно, се появяват периоди от време, когато имаме много малко мисли в ума си и преживяваме покой.

Медитацията не е нещо трудно или сложно. Проблемът е, че повечето от нас не разбират какво всъщност е медитация. Медитацията означава да бъдем съзнателни или осъзнати. Тя не е фокусиране или концентриране върху нещо. Ние тренираме умовете си ежедневно да правят мантрата или наблюдаваме дишането си, независимо, че умът се опитва да ни разсее и и да ни откъсне от мантрата или дишането. Учим се да продължаваме да правим това, което сме решили да правим, независимо от виковете и  подтиците на ума. Когато станем от медитация и отидем в ежедневието си, ставаме способни да приложим същата дисциплина на ума си и там. Когато излезем от медитация и отидем да правим ежедневната си рутина прилагаме същата техника. Избираме задача и я изпълняваме независимо от това, че умът ни подтиква да спрем да работим и да отидем онлайн или да клюкарстваме по телефона или да бъбрим със съседа. Тази способност се нарича концентрация и идва като резултат от медитацията. Но медитацията не е концентрация,  медитацията е да пребиваваме в състояние на осъзнатост и да не реагираме на ума.

Медитацията ни учи да живеем с осъзнаване на настоящия момент. Тренираме се да не живеем в миналото или в бъдещето. Средният човек прекарва целият си живот като живее в миналото или в бъдещето. Живее в догадките на ако, но и защо. Не може да се наслади на настоящия момент и красотата на живота такава, каквато е в момента. Домакинята приготвя и сервира закуска, но рядко вниманието й ще бъде насочено към вкуса на топлата, с превъзходен вкус, храна, която тя е направила. Мислите й ще бъдат насочени към подготовката на обяда, какво да направи, какво да напазарува и как да ги сготви. Когато седне да си изяде обяда, вниманието й се насочва към вечерята, а не върху прекрасния вкус на храната, която яде. Като постъпва по този начин тя живее в бъдещето и не се наслаждава на настоящето. Медитацията ни тренира да не живеем в миналото или бъдещето, нито да реагираме на мислите от миналото или за бъдещето, а да бъдем осъзнати сега. Така задушаващата хватка на миналото и бъдещето се отхлабва и можем да дишаме спокойно и да се наслаждаваме на живота какъвто е в момента.

Качеството на мислите управлява живота ни. Когато мислите ни са пълни с гняв, похот, омраз, завист, ревност,   отмъстителност и привързаност, не можем да живеем в покой. Тялото ни реагира на такива мисли, кръвното ни налягане се покачва, храносмилането ни също се засяга, жлезите с вътрешна секреция получават удар и не работят нормално, мускулите ни стават на възли и получават болезнени спазми, главата ни боли, сънят ни се нарушава и не можем да си починем. Връзките ни с всички около нас се взривяват, заради стреса породен от мислите ни. Не можем нито да се храним, нито да спим, нито да обичаме, нито да живеем в покой. Когато се научим да медитираме, научаваме се да осъзнаваме, а не да реагираме на мислите, който се втурват в ума ни и ни измъчват. Тялото и умът ни постигат състояние на покой. В състоянието Самадхи няма мисли и тялото и умът са облекчени от огромния товар и стреса. През това време, тялото и органите ни се подмладяват.

Медитацията ни тренира да отпускаме тялото и ума си като не реагираме на мислите си. Тя ни учи да насочваме вниманието си върху задачата пред нас и да не се съобразяваме с привличането на желанията на ума и тялото. Учи ни да наблюдаваме мислите си и да мислим преди да действаме, а не да реагираме. Поради това шансът ни да имаме връзки с другите хора, базирани на любов, се увеличават. Вибрациите на мантрата, която припяваме по време на медитация, си имат собствен ефект и ни помагат да възвисим нивата на съзнанието и да навлезем в област на мислене и живеене с божествена мъдрост и любов. Медитацията подобрява всички аспекти на живота ни. Да медитираме редовно и да пожънем благословиите на медитацията. Да практикуваме СитаРам мантра джапа, медитация и да следваме учението на Гуру и да получим божествената благодат и благословии.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Разбиване на егото - Благословиите на Даршана

Просветленият - Трайлинга Свами – част 6

Егото си поправя грозно път в живота на всички – без значение мъж, жена или дете, без значение млад, на средна възраст или стар човек, беден или богат, образован или неграмотен, цар или обикновен гражданин. Всеки един от нас си мисли, че е най-добрият и че заслужава най-висши нива на уважение и подчинение от другите. Очакваме цялата Вселена да стане да ни поздравява, когато минаваме. Настояваме Бог да се подчинява на нашите заповеди и да изпълнява всичките ни желания. Тъй като сме единствените, които заслужаваме, настоятелно изискваме от Светците и Гуру да ни признават и награждават за нашето лично величие.  И при всичко това ние се идентифицираме с нашето тяло, а не с нашата душа. Измерваме величието си с богатство, популярност, пол, общи правила за поведение и откриваме, че има какво още да се иска от светците.

Светците не се идентифицират с тялото си и са преодоляли егото и са се сляли с Бог. Те са отвъд правилата на идентификация с обществото, богатството, властта и пола. Те са предпочели да останат в обществото, за да учат човечеството как да преодолее егото и да тръгне по пътя към Бог. Когато имаме даршан със Светци, те ни дават покой в ума и любов. Те освен това взривяват и егото ни! Без егото да бъде разрушено, не можем да се поклоним на Бог или на Божиите хора. Когато разгледаме живота на Трайлинга Свами, можем да видим много случки на даршан, при които егото на различни хора е било смачкано и те са могли да осъзнаят сияйното присъствие на Божественото Създание Трайлинга Свами.

На едно място на бреговете на Ганг, Кралицата се къпела в реката, когато забелязала наблизо да се разходжа гол Садху. Тя се развикала разтревожена и телохранителите й заловили садху (отшелника). Когато заловили Трайлинга Свами, хората около Царя предупредили за Божествената Сила на този садху. Но царят бил преизпълнен с гняв и арогантност. Той решил да събере целия град и да накара хората да прокълнат многократно този садху. Тази нощ Царят имал сън. Бог Шива му се появил и му говорил гневно. Казал, че Царят е постъпил неправилно със садху като го обидил и настоял Царят да напусне свещения град Каши (Бенарас) незабавно и завинаги. На сутринта сломеният и опомнил се Цал отишъл при Трайлинга Свами и смирено поискал прошка, която Трайлинга Свами дал веднага.

Една местна жена ежедневно боготворяла бог Шива в Хануман Гхат, като искала изцеление за нейния болен съпруг. Един ден тя видяла да минава гол мъж. Тя проклела него, и неговата голота и го обидила, като казала, че той бил животно и трябвало да бъде в джунглата при другите животни. Голият мъж не й обърнал внимание и просто си отминал спокойно. Тази нощ тя имала сън. Бог Шива я информирал, че тъй като тя била обидила велико същество, всичките извършени от нея богослужения били станали зян. Сега само Трайлинга Свами можел да й даде изцелението, което тя търсела за стомашните язви на нейния съпруг. На следващата сутрин,жената претърсила много места, докато открила Трайлинга Свами и паднала в краката му. Той я благословил и й дал малко пепел. Тя сложила пепелта върху корема на съпруга си и за изненада на всички, съпругът й издравял на момента.

Един път Цар Уджджайн посетил Бенарас и си тръгнал с лодка от там. Видял Трайлинга Свами да се носи над водата и наредил да го доведат при него. Трайлинга Свами видял красивия, окрасен със скъпоценни камъни, меч на царя и пожелал да го разгледа. Той му се възхитил и после с пакостливостта на малко дете го хвърлил във водите на реката. Царят се разярил и искал да накаже светеца. Тайлинга Свами просто скочил във водата и извадил от нея два еднакви меча и поискал от Царя да си вземе неговия. Царят застанал смирен, защото не могъл да разпознае кой е неговия меч. Трайлинга Свами казал: „О, Глупави Царю, твоят меч е толкова важен за теб, но ти не можа да познаеш кой е той. Ти си изпълнен с илюзии и его. Не можеш да отнесеш този меч със себе си, когато тялото ти умре. Тогава защо се гневиш толкова много и защо си толкова привързан към този меч?” Сега помъдрелият Цар поискал прошка от Светеца.

Божиите хора като Трайлинга Свами ходят по прашните улички на Бенарес в горещото слънце, за да ни научат да изоставим егото си и да се издигнем над телесното си съзнание и желания, и да се насочим към Бог. Да вземем вдъхновение от тези велики велики мъже и да правим ежедневните си духовни практики на СитаРам мантра джапа, медитация, и да следваме учението на Гуру и да постигнем нашата цел – просветлението. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да медитираме

Медитацията или Дхяна е основна и съществена (практика) за духовния растеж. Медитацията се пропоръчва от всички култури и религии. Всички светци, Божии хора, Аватари и Гуру говорят за медитация и препоръчват медитацията, тъй като тя ни помага да преодолеем капризите на ума и да имаме успешен живот в материалния и духовния свят.

Медитация се прави по много различни начини.  Някои от нас правят медитация с мантра, някои с пасаж от свещено писание, някои с вдъхновяващи думи, някои с образ на любимата форма на Бог, а някои наблюдават вдишването и издишването. Резултатите от всички форми на медитация е един и същ. Този резултат е, че осъзнаваме какво става в ума ни и в нашия живот. Медитацията е действие, което извършваме с вниманието.

Да направим една проста медитация. Сядаме на асана (постелка) и правим няколко дълбоки вдишвания в подължение на една-две минути. След това отправяме молба към Бог и Гуру да ни благословят с Благодат и Любов по време на медитацията. Държим гърба си изправен, а очите затворени. Започваме тихо (наум) да припяваме СитаРам мантрата. Докато пеем мантрата мислите ни бягат в различни посоки. Тичат хаотично със скоростта на светлината. Както си пеем СитаРам мантрата и внезапно откриваме, че правим планове за менюто за вечеря. Уф, запасите от ориз са на приключване и трябва да поръчам отново! Имаме цял списък с поръчки. Трябва да се обадя на Бакалина. Той е такъв лъжец! Днешно време всички лъжат! Виж какво прави Правителството. Какво да видя? Аха трябва да изгледам новия сериал по телевизията.... ужас – защо такива мисли заливат ума ми? Трябва да насоча вниманието си и да се фокусирам върху мантрата. СитаРам, СитаРам, СитаРам,  Гурудев моля прости ми за това, че имам такива грозни мисли и че ми липсва фокусиране, когато опитвам да медитирам...  като обикновено, една мисъл води към друга и умът ни прескача към свързани теми. Профучаваме  през миналото, настоящето и бъдещето с висока скорост. Мислим за всичко, но не и за мантрата.

Какво е необходимо да направим? Как да медитираме? Как да преодолеем ума? Много е просто. Продължете да правите мантрата и да наблюдавате ума с ОСЪЗНАВАНЕ. НЕ РЕАГИРАЙТЕ НА МИСЛИТЕ - ПРОСТО ГИ НАБЛЮДАВАЙТЕ. Доката умът ни блуждае от тема на тема, продължавайте да пеете СитаРам мантрата. Наблюдавайте ума също както наблюдавате хората на пазара. Или както наблюдавате смяната на каналите на кабелната телевизия. В това няма емоция. Просто наблюдавате.

Ще дойдат моменти, когато ще забравим да наблюдаваме мислите си и ума и започнем да реагираме на мислите. Уф, как може той да каже такова нещо? Ще му покажа аз на него каква е истината! Ще ми плати за това, което ми стори. Тя си мисли, че знае всичко! Така да бъде. Ще я науча аз нея, ще и дам да разбере колко всъщност знае ...  когато осъзнаете, че вече не наблюдавате мислите си, а участвате в тях и че сте забравили мантрата, доведете вниманието си обратно към мантрата и започнете да я повтаряте отново. Ако продължим да правим това упражнение, да завеждаме ума обратно, отново и отново, и да фокусираме вниманието си върху мантрата, идва време, когато  оставаме с мантрата за по-продължителни периоди от време и блуждаенето на ума намалява.

Освен това осъзнаваме колко сме гневни, осъждащи, капризни, болезнено привързани, похотливи и егоистични. След това откриваме, че способността на мислите да ни   смущават, тревожат и безпокоят си отива от нас. Разбираме освен това, че ние не сме нашия ум. Ние не сме нашите мисли. Ние не сме нашето его.

Когато сядаме, за да правим ежедневната си пракитка на медитация, ние припяваме мантрата и пасивно наблюдаваме себе си с осъзнаване. След известно време скоростта, с която мислите се джуркат вътре в нас, се забавя, и идва време, когато между тях се появява пространство (пауза). Това е стадият на Самадхи на медитацията. През тези паузи осъзнаването в нас, нашето съзнание (способността ни за осъзнаване) се издига на друго ниво на реалността. Тук ние поглъщаме покой, мъдрост, любов и знание и после се връщаме обратно към осъзнаване на тялото си. Макар в ранните стадии и да не осъзнаваме, че сме получили или че сме отишли някъде, знанието и мъдростта са ни достъпни в момента, когато имаме нужда от тях и когато станем от медитация, чувстваме се обичащи и умиротворени.

Всеки може да практикува тази проста медитация и да получи отлични резултати - да правим ежедневната си мантра джапа, медитация и да следваме  учението на Гуру и да живеем по-добре.   

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Интелигентността на метала

Просветленият – Трайлинга Свами – част 5

За човека на Бог, Всичко е Бог. Цялото творение, без значение, живо или неживо, е направено от едно и също Божествено Съзнание. Всяка частица от творението – жива и нежива, е пълна с Божествена интелигентност и разпознава и реагира на нуждите на Божиите хора. Великите светци и сиддхи като Трайлинга Свами са мили на Бог, защото се движат в света, за да доведат света на Бог до хората и да покажат на търсещите мъже и жени пътят обратно към дома на Бог. Много мъже и жени, изпълнени с его и невежество, не могли да видят величието на Трайлинга Свами, но обикновените метални части реагирали на обидите изсипани върху главата на Трайлинга Свами, защото той нямал его и чувство за собствено значение. Случката с Трайлинга Свами и влака е впечатляваща и весела, и показва достойното ни за съжаление състояние, че не можем да видим величието на това същество, докато металният влак можал.

Трайлинга Свами бил садху, който нямал нищо. Не носел дори и дрехи. Рядко се хранел. Определено нямал пари. Един път се качил на влака без билет. Кондукторът се разгневил на голия садху и го накарал да слезе от влака незабавно. Влакът бил спрял между две гари и чакал за резрешение, за да тръгне. Кондукторът насила свалил Трайлинга Свами. Трайлинга Свами бил развълнуван, слязъл и тръгнал по посока на следващия влак. Един сакат мъж го повикал от вратата на следващото купе да се качи при него. С привидно голям гняв Трайлинга Свами изритал куция мъж и продължил към следващата гара, която била на няколко километра   от това място. Когато куцият мъж се изправил, за негова изненада, бил вече в състояние да ходи. Хвърлил патерицата си с радостен вик и побегнал след Трайлинга Свами.

Трайлинга Свами и вече излекувания сакат стигнали до гарата и Трайлинга Свами седнал под сянката на голямо дърво. Междувременно стрелочникът дал знак на влака да тръгва и машинистът се опитал да подкара влака. Но влакът не тръгнал. Инженерите работили по него цял следобед, но не открили проблеми. Механиците дошли и направили проверки. Главният механик и старшите инженери също дошли от съседния град да правят проверка. Всички те били озадачени, че влакът не се помръдвал, макар да нямало никакъв проблем с механиката на двигателя.

Междувременно всички пътници на влака слезли и отишли до гарата, за да чакат на сянка, а не да се пекат под ламаринените покриви на влака. Те видели там Трайлинга Свами да си седи удобно и се учудели, че той знаел, че влакът не ще да тръгне. Вече изцеленият сакат обявил на хората, че влакът няма да се помръдне защото е видял обидата нанесена на велик светец. След като Трайлинга Свами бил изхвърлен от влака, влакът отказал да тръгне. Казал на официалните лица да кажат на Трайлинга Свами да се качи на влака и тогава влакът щял да тръгне, със сигурност. Изтормозените официални лица решили да опитат предложението, защото безуспешно били работили цял следобед без успех. Веднага след като Трайлинга Свами се качил на влака, двигателят заработил и влакът потеглил бързо към следващата гара.

Науката ни казва, че дори металите реагират на добро отношение, загриженост и любов при използването им. Когато металите са третирани по неправилен начин и за тях не се полагат грижи, се появяват счупвания на клетъчно и атомно равнище на метала и металът започва бавно да се разпада. Съществуването на вродена интелигентност на неживите същества днес се признава. Животът на великите учители показва тази истина чрез случките от техния живот. Ние разглеждаме себе си като най-висшето творение на Бог, но не признаваме величието на Божиите хора и Бог. Да направим себе си достойни за Великия, който е създал тази Вселена и изобилните форми на живот и да живеем живота си с максимален потенциал. Това е възможно, ако правим нашата СитаРам мантра джапа, медитация и като следваме учението на Гуру.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Бъди умерен

Желанието да удовлетворим основните си нужди, за удобства, лукс, власт, слава, богатство, семейство го има в различна степен във всеки от нас. Някои от нас имат повече, други имат по-малко желания. Всички, обаче, имаме желание за богатство и удобства в живота. Да имаме желания не е лошо. Но когато ни овладее алчността, животът ни става труден, а по-късно и непоносим. Желанията ни нямат край. Макар че може и да натрупаме достатъчно богатство, да имаме положение в обществото, позиция и.н., все сме неудовлетворени и недоволни.

Нуждите на тялото за достатъчно и здравословна храна, дрехи, подслон и сън следва да бъдат удовлетворени. Нуждата от образование и знание трябва също да бъдат задоволени. Докато се движим през живота си, нуждите ни нарастват. Тези, които са умерени в желанията и нуждите си, могат да ги удовлетворят и да бъдат доволни. Желанията и нуждите на ума са безкрайни. Те възникват от егото и нуждата му да бъде по-голямо и по-добро от другите, да докаже своята гледна точка, да установи своето надмощие и върховенство. Яростта на ума, нуждата да контролираме другите, гневът, похотта, отмъстителността, привързаността, подтика за трупане на богатство и положение са желания на  ума, който е под контрола на егото. Много трудно е да бъдат изпълнени желанията на ума. Не е възможно е да го направим щастлив и доволен. Само когато има умереност в нуждите и желанията ни, умереност в алчността ни за богатства и готовност за споделяне на богатството ни с дургите, ще постигнем задоволство и удовлетвореност в живота си. Историята с бедния селянин и заровеното съкровище ни учи на тази истина:

Имало едно време едно процъфтяващо село и най-богатият селянин решил да зарови всичките си спестявания под формата на голям слитък злато в полето си, за да бъде на безопасно място от крадци и бандити. И така, той надлежно го заровил в близкото оризово поле. Минало се време, нещата се променили, богатият селянин умрял, селото станало бедно. Повечето от хората го напуснали и отишли да търсят работа на друго място. Оризовото поле било изоставено и неизползвано. Беден фермер решил да разоре полето и да отглежда ориз на него. Докато орял, се натъкнал на отдавна забравеното заровено съкровище. Помислил си, че било голяма  скала и започнала да го разкопава, когато се натъкнал на красиво блестящо злато. Било пладне и той  се страхувал да го вземе със себе си у дома си. Затова го заровил отново и зачакал да падне нощта.

След като се стъмнило, бедният селянин отишъл на полето. Изкопал отново и разкрил златния слитък. Опитал се да го вдигне, но бил твърде тежък. Завързал около него въжета и се опитал да го издърпа. Но бил огромен. Не можел да го помести. Останал измамен в очакванията си. Бил беден и се нуждаел от средства и бил намерил огромно съкровище. Но не можел да го вземе със себе си.

Селянинът се замислил дълбоко. Решил да насече буцата злато на четири части.  След това щял част по част да я занесе в къщи. Решил да използва едното парче за себе си, за ежедневните му нужди, едно да запази настрана в случай на някакви извънредни обстоятелства. Едно парче, за да инвестира в селскостопанския си бизнес и едно, за да раздаде на бедните и нуждаещите си и за други добри дела. С успокоен ум селянинът разделил голямата буца на четири по-малки. След това вече било лесно да ги пренесе у дома на четири пъти. И заживял щастливо след това.

Природата е огромен склад, който може да ни задоволи всички нужди, но не може да задоволи алчността ни. Да се научим да бъдем умерени в нуждите и да използваме разумно ресурсите и даровете, които са ни дадени. Да са научим да споделяме, каквото имаме, с нуждаещите си. Когато използваме богатството по правилния начин и споделяме, ние ще бъдем благословени с удовлетвореност и покой. Да следваме това учение и другите уроци на Гуру и да следваме практиките на СитРам мантрата, медитацията и да живеем спокоен и щастлив живот. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Градинарят, който накарал Бог да го посети

Екстремна Бхакти – Саавтаа Маали

Постоянно се оплакваме от липса на време, за да си правим духовните практики. В ежедневното лудо течение на живота не ни остава време за нищо. От момента, в който се събудим, до момента в който заспим, участваме без да спрем в една или друга активност. Имаме толкова много цели да постигаме, има толкова много хора, с които да се срещнем и да ги впечатлим, толкова много проекти да довършим, толкова пари да спечелим и т.н., рядко ни остава време за Бог. Тези от нас, които практикуват джапа и медитация, обикновено скъсяват времето, което отделят за тези практики, когато сме преуморени от работа или когато се появи нещо спешно. По принцип сме претоварени с работа и духовните ни практики винаги пострадват. Саавтаа Маали – велик светец от Махаращра ни учи как да постигнем Бог дори докато сме заети в ежедневните активности на живота.

Саавтаа Маали бил внук на Дайву Маали, който бил голям почитател на Витал и Варкари. Варкари боготвори Бог Кришна във формата на Витал от Пандхарпур и живее идеален живот, като изпълнява задълженията си.  Един Варкари е морален, следва стриктна вегетарианска диета, гладува на Екадаси, упражнява само-контрол, не прави дисриминация въз основа на каста или богатство, чете свещените книги и редовно посещава бхаджани и киртани. Саавтаа Маали бил роден в семейството на Парасу и Нангитабаи. Те живеели с селището Аран в Махаращра. Саавтаа бил брилянтен още от детството си и научил рано свещените писания и религиозните практики. Още на ранна възраст композирал много абханги, химни. По-късно Саавтаа бил оженен за Данабай. Те имали еднакви вкусове и възгледи и боготворели Бог Витала заедно. И двамата работели в тяхната ферма. Имали щастлив и идеален брак.

Традициите на враждебност, суеверията и религиозният фанатизъм в обществото много тревожели Саавтаа и той се заел да реформира обществото чрез личния си пример на идеален живот и чрез неговите абханги. Саавтаа означава този, който е с чист характер и поведение. Саавтаа Маали показвал тази чистота от много млада възраст. Имал всеобхватна любов към Бог Витала и пеел неговото име, докато работил във фермата, докато орял земята, сеел семената, поливал, кастрел и събирал зеленчуците, плодовете, семената и цветята. Виждал формата на Бог на- всякъде – във водата, в семената, пъпките, растенията, плодовете, цветята, дърветата, листата и зърната. Той пеел: „Каанда пулаа бхааджи | Авагхи Витабхаабай Базхи |

(лук, репички, зеленчуци| и в тях откривам моят Бог Витал).”

Саавтаа Маали учел хората да търсят Бог чрез ежедневната си работа, задължения и отговорности. Постоянно бил зает  с задълженията си у дома, във фермата и обществото. Той никога не отишъл до Пандхарпур. Казва се, че Бог Витхала се уморил да чака Саавта Мали да отиде при него. И затова отишъл да посети Саавта Маали и да му даде даршан и благословия. Такава била бхакти и предаването на Саавтаа Маали.

Саавтаа Маали създал баланс между ежедневния живот и предано-отдадеността, себереализацията и популярността, дълга и примерното поведение. Той говорел срещу сляпата вяра и религиозните ритуали, показността на богатство и власт. Той учел хората да имат чист ум, да размишляват върху истинските доктрини на религията, да имат истинско поведение, добре преценка, безстрашие, търпение и т.н. Той учел, че най-лесният път към Бог е постоянното пеене на името му и постоянното припомняне за Бог, докато си вършиш ежедневната работа. Той казвал: „Карме Ишу Бхаяава (намери Бог чрез работата)”. Не е от съществено значение да изоставиш дома и семейството. Можеш да реализираш Бог, докато живееш и работиш в материалния свят. В един от своите абханги той пеел – „Вайкунтича Дев аануяаа Киртани (Да доведем Бог от небето на земята с Киртан)”. Превърнал тези думи в реалност и показал на човечеството, че Бог е доброволен роб на тези, които са му преданоотдадени.

Да се поучим от живота на Саавта Маали да правим работата си и задълженията си като мислим за Бог и като го виждаме навсякъде. Да държим името на Бог в ума си. Когато правим джапа със СитаРам, медитация и като следваме учението на Гуру ни поставя на същя път. Нека нашата бхакти да бъде толкова силна, че Бог да дойде и да ни даде даршан.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов