Всички ние
имаме дълг като дете, брат, сестра, партньoр, майка, баща, член на обществото.
Всички ние изпълняваме задълженията си по-най-добрия начин. Ако само
изпълняваме дълга си, ние просто си изпълняваме задълженията и не правим нищо,
за да се издигнем в живота. Ако искаме да се издигнем над цикъла на карма,
раждане и смърт, трябва да изпълняваме задълженията си като ги предлагаме
на Върховната Сила и като приемем
резултатите такива, каквито ни се дадат.
Имаме право да правим, но нямаме право да искаме резултати. Работа се прави с фокусиране
върху Бог и предлагаме резултатите на Него. Това е карма Йога така, както се
преподава от Шри Кришна в Бхагавад Гита.
Когато правим нещо и го предлагаме на Бог и
приемаме резултатите, които ни се дават, били те горчиви или сладки, като
прасада, ние трансформираме светската работа в богослужение. През деня, докато
работим, умовете ни са фокусирани върху Бог и ние съзнателно му предлагаме
всичките си усилия. Този постоянен смаран на Бог дава велики знания, мъдрост,
сила и покой в нас. Няма нужда да правим други усилия, за да постигнем Бог.
Карма Йога е достатъчна.
Свами Вивакананда
говори за важността на Карма Йога в тази история: имало едно време светец на
име Каушик, който бил в дълбока медитация под едн дърво. Една птица, кацнала на
клоните, вдигала много шум и му пречела. Каушик погледнал гневно птицата и тя
избухнала в пламъци. На Каушик му дожаляло за птицата, но егото му се раздуло
от гордост, че бил предобил такава сила. Той бил гладен и решил до отиде до
близката колиба, за да търси храна. Когато викнала, че иска храна, господарката
на къщата му отговорила, че ще дойде след десет минути, защото сервирала обяда
на съпруга си. Каушик зачакал нетърпеливо. Чувството му за важност и егото му
пораснали и гневът му нараснал, докато чакал господарката да излезе и да го
нахрани.
Тя доста закъсняла
и когато най-накрая излязла с храната, се извинила на Каушик, но Каушик се
чувствал обиден и много разгневен. Той я изгледал гневно и не приел нейните
извинения. Накрая тя казала: извиних ти се много пъти. Трябваше да свърша
задълженията си, преди да дойда при теб. Аз не съм тази бедна птичка, която ти
изгори с поглед. Успокой се, моля. Каушик би шокиран. Не очаквал някой да е
разбрал за инцидента, който се бил случил току-що и той не бил казал още на
никого за него. Той осъзнал, че тази жена била духовно напреднала и паднал в
краката й и се извинил. Той поискал да го научи на нейните духовни практики, чрез
които тя била напреднала толкова много. Тя му казала, че изпълнявала
задълженията си усърдно и добросъвестно и предлагала цялата си работа на Бог.
Каушик не й повярвал и продължил да я разпитва. Така тя го изпратила при нейния
Гуру, човек на име Дхраманяадха, който живеел в съседното селище.
Каушик
пристигнал в съседното селище и тръгнал да търси големия ашрам на великия гуру.
Докато минавал покрай месарницата/касапница, едни човек му казал: Не си ли ти
този, който жената от съседното селище, прати да се срещне с мен? Аз съм
Дхармавяадха. Каушик бил слисан. Той не очаквал Гуруто на тази духовно напреднала
жена да бъде касапин. Нито, че касапинът ще знае кой е той. Касапинът му казал
да го изчака, докато продаде месото си и си вземе парите. След това двамата
отишли в къщата му. Касапинът влязъл вътре, изкъпал се, сготвил за старите си
родители и ги нахранил, и се погрижил за тях, докато Каушик чакал търпеливо
отвън. Когато излязъм Каушик му се поклонил и го попитал за духовните практики,
които му дали такива сили, знание и мъдрост. Дхармавяадха му отговорил смирено:
това, което правя, е да извършвам задълженята си внимателно и с любов и да
давам резултатите на Бог!
Когато
правим ежедневната си работа със специална нагласа на любов и правим най-доброто,
на което сме способни в работата, старателно и добросъвестно, работата се
превръща в най-висшата духовна садхана. Човек не може да избегне работата и
задълженията си. Нека да трансформираме ежедневната си активност и работа с
тази специална нагласа, която ни издига над светското и ни пренася в
божествените реалности.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
