В Нава
Видха Бхакти, деветте пътя на бхакти, се
говори за смаран. Смаран е съзнателното поддържане в съзнанието на
постоянен и гладък поток от мисълта, спомена за Бог. Често използван пример е,
че този поток тече гладко и непрекъснато също както тече олио или масло при
преливане от един съд в друг. Смаранът, спомнянето за Бог, може да бъде правено
по този начин. Когато имам непрекъснато помнене на Бог, можем да постигнем
благословията и благодатта на божественото за много кратко време. Може да
смятаме, че такъв подвиг не е възможен, но всичко зависи от това как и защо ние подхождаме към Бог и колко
фокусирани сме при постигането на целта. Подобно на Прахлад, Дхрува е известен
със смарана на Бог и постигането на Благодатта на Бог за кратък период от
време. Това е историята на Дхрува:
Имало едно
време цар на име Уттанпада. Той имал две жени – Сунити и Суручи. Сунити имал
син на име Дхрува, а Суручи имала син - Уттама. Царят обичал много втората си
жена и нейния син и не обръщал внимание на първата и нейния син. Дхрува много
обичал баща си и искал неговото време и внимание. Един път, когато влязал в
дома на мащехата си, видял царят да седи с другото си дете в скута. Дхрува се
втурнал към баща си, за да седне и той в скута му. Мащехата му Суручи го спряла
и казала: ти си един нещастен син заради майка си. Ако искаш да седиш в скута
на баща си, се нуждаеш от по-добър късмет. Отиди и се моли на Бог, да се родиш
като мой син в следващото си прераждане, така че да можеш да седиш в скута на
баща си. Дхрува видял, че баща му останал безучастен към случващото се. Думите
на мащехата му причинили остра болка и страдание.
Разплакан,
Дхрува отишъл при своята майка Сунити. Майка му се опитала да го успокои, но
без успех. Дхрува попитал дали има някой на този свят, която да премахне
болката му и да му даде това, което иска. Майка му казала, че Бог Нараяна е
много мил и когато му достави удоволствието да мисли постоянно за него с любов,
Бог му дава заршан и благословия.
Дхрува
отишъл в гората облечен в дреха, направена от дървесно лико. По пътя си срещнал
мъдреца Нарада. Когато мъдрецът се осведомил , дхурва му разказал какво се било
случило у дома. Мъдрецът Нарада видял решителността и непоколебимостта в лицето на момчето и от
състрадание му дал свещената мантра: Ом Намо Нараяна. Освен това напътил Дхрува
към гората наречена Мадхувана, на бреговете на свещената река Ямуна. Дхрува се
изкъпал в реката и седнал под едно дърво с ум фокусиран върху Бог Нараяна и с
мантрата „Ом Намо Нараяна”. Умът му бил празен и без мисли. Не мислел дори за
баща си, мащехата си или дори за собствената си майка или за обидата.
Междувременно, Мъдрецът Нарада отишъл в царството на Цар Уттанапада. Там го
посрещнал разкайващият се цар, който бил натъжен от скръбта на Дхрува,която го
била пропъдила от къщи в гората. Мъдрецът Нарада информирал Царя за решението на Дхрува и съобщил, че Дхрува ще
постигне успех в омилостивяването на Бог и успехът му ще бъде запомнен
завинаги.
В Мадхувана, Дхрува правел тежък аскетизъм.
Престанал да се храни и постоянно правел джапа. През първия месец изял само два
плода, на всеки три дни. През втория месец той изял само няколко листа за шест
дни. През третия месец той бил само малко вода на всеки девет дни. През
четвъртия месец той отворил устата си на дванадесет дни и поглъщал само малко
въздух. На петия месец спрял дори това и стоял на един крак като неподвижен кол
и продължил да прави джапа с целият си ум фиксиран върху Бог Нараяна. Интензитетът
на неговия тапас създал невероятна горещина, която дори и небесата не могли да
понесат. Бог Нараяна, разчустван от бхакти и аскетизма на Дхрува, се появил
пред него и го благословил, че неговия баща и другите ще го обичат, че той ще бъде
велик цар и след смъртта си ще се превърне в звездата Дхрува (Полярната звезда), която ще
води и показва пътя на другите. След смъртта си Дхрува се превърнал в звезда и
дори и сега той е много твърд и не променя положението се в небето. Дхрува е
отправна точка за нас при смаран и твърдост в решението да се сдобием с
Благодатта на Бог.
Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов
