Екстремна бхакти –
Чокамела
Пандхарпур
е религиозен център на Махаращра от много отдавна. Много велики светци са били
родени тук или са посетили това място и са боготворели Шри Пандуранга (Шри
Кришна). Този център на богослужение бил контролиран от брамините, който сурово
съблюдавали кастовата система и поради
това много велики последователи (преданоотдадени) на Пандуранга станали жертва
на мъчения от тяхна страна. Историята на Чокамела, неговата крайна (екстремална)
бхакти и неговите страдания са истинска случка, която се развива в онези дни,
когато Брамините контролирали поклонническия град.
Чокамела
бил роден в кастата Махар, низша каста, и не му било позволено да ходи в храма.
Той бил голям поклонник на Пандуранга. Тъй като не го пускали в храма, той
заставал близо до външните стени и пеел името на Пандуранга и танцувал в
екстаза на своята бхакти за неговия Бог. Поклонниците се събирали около него и
слушали песните му и това дразнело и разгневявало свещениците Брамини в храма.
Някои поклонници
се подигравали на Чокамела, като казвали, че бог му е сърдит, тъй като не му е
позволено да влиза в храма. Чокамела са натъжавал от тези подхвърляния. Едни
път той бил много измъчен и отчаян и легнал да спи, без да се е хранил.
Тъмнината на нощта се разкъсала от брилянтна светлина и бог се появил пред
него, хванал го за ръката и го повел към светая светих на храма. Чокамела се
страхувал да влезе в светая светих. Бог казал, че светая светих на храма е
винаги в тъмнината на суеверните практики на свещениците и последователи и че
тя се осветила от бхакти на Чокамела.
Чокамела
попитал Бог за това как да живеят предано-отдадените поклонници, за да
постигнат мокша (спасение). Тогава Бог назовал три неща: Първо: трябва да
постоянно да пеят името на бог постоянно. Каквито резултатите били получавани в
предишните юги (епохи) с извършването на ягна, същите резултати можело да бъдат
постигнати чрез приемането и постоянното помнене и пеене (припяване) на името на Бог. Второ: Поведението – поклонникът
трябва да може да преодолява гнева, ревността, привързаността, похотта, силното
чувство за собственост и да практикува ненасилие, безкористна любов, търпение и целомъдрие (целибат).
Трето: компанията на добри хора или сатсанг. Преданоотдадените почитатели
трябва да се събират редовно на сатсанг. Това дава подкрепа на нашата вяра и
практики и ни предпазва от липсата на вяра в Бог. Сатсанг и пази в присъствието
на Бог.
На другата
сутрин, когато Чокамела бил открит вътре в храма, свещениците го наказали, като
го прогонили от другата страна на реката. На Бог му липсвали толкова много
песните на Чокамела, че той се появил в колибата му и вечерял с него. Жената на
Чокамела накапала с кисело мляко Бог и
Чокамела й се ядосал. Един от свещениците си помислил, че Чокамела му се кара
на него и го ударил. Свещеника след това отишъл да се изкъпе в реката, защото
бил докоснал недосегаем и отишъл в храма. Там той открил пръските от киселото
мляко върху дрехите на Бог, а бузата му зачервена и подута. Свещеникът осъзнал
какво се е случило и са втурнал към къщата на Чокамела и поискал прошка. Бог
нагласила тази сценка, за да покаже на
всички величието на Чокамела.
Едни ден
Намадева, отишъл в храма и открил, че по лицето на Бог текат сълзи. Бог му казал,
че Чокамела е умрял и че, иска костите му да бъдат погребани през храма.
Чокамела бил загинал при инцидент и имало масово погребение на всички хора,
които били загинали при този инцидент. Намадева попитал Бог: как да различа
костите на Чокамела от костите на другите, които загинали заедно с него. Бог
казал: „вземи костите и ги постави близо до ухото си. Чокамела практикуваше толкова
много джапа с моето име (нама джапа), че неговите кости продължават да припяват
името Пандуранга Виттал ”.
Намадева
отишъл на мястото на инцидента и започнал да взима костите и да ги доближава до
ухото си и да слуша. Чул, че някои от костите пеели Пандуранга Виттал
Пандуранга Виттал Пандуранга Виттал. Името на бог така било проникнало в
Чокамела, че то ехтяло в костите му. Намадева събрал тези кости и ги погребал
пред храма на Пандуранга. Дори и днес предaноотданите последователи посещават
това място преди да влязат в храма. Нама Джапа или Смаран за Бог трябва да бъда
правена по този начин така, че да проникне в цялото ни същество , и от клетките
, костите и косата ни да ехти името на Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
