Днес е Шри
Нарасимха Джаянти. Прахлад бил един от най-великите последователи на Бог Вишну.
Той бил потискан и измъчван от баща си, демонът Хираниякашяпа заради преданоотдадеността
си към Бог. На този ден Бог Вишну се въплътил като Бог Нарасимха, за да убие
Хираниякашяпа и така да спаси Прахлад. Това е една очарователна история на
дълбока любов на последовател към неговия Бог и
по-голямата любов на Бог към него и Неговото последно, драматично
втурване, за да спаси своя преданоотдаден.
Братът на
Хираниякашяпа Хираниякша, който искал да завладее вселената, атакувал и
плячкосвал световете, бил убит от Бог Вишну. Хираниякашяпа страдал от смъртта
на брат си. Той призовал Бог Брахма и изпълнил стриктни аскетизми, за да си
осигури дара на безсмъртието и след това да отмъсти на Бог Вишну. Бог Брахма му
казал, че дарът на безсмъртие не може да му бъде даден, но той може да поиска
всичко друго. Той поискал да не може да бъде убит, от човек или животно, от
демон или Бог, от оръжие, да не може да бъде убит през нощта или през деня, или
у дома, или извън него.
Дарът на
Бог Брахма направил Хираниякашяпа непобедим и той решил да завладее земята и
небето. Междувременно жена му родила син на име Прахлад. Хираниякашяпа искал
сина му да научи изкуството на демонските сили и да стане силен владетел. Той изпратил
детето при гуру, за да учи. Хираниякашяпа се провъзгласил за Бог и наредил
поданиците му да правят богослужение само на него, а не на другите Богове.
Прахлад
отказал да се подчини и продължил на боготвори Бог Вишну. Той вече бил получил
мантрата Ом Намо Нараяна, когато бил в утробата си от Мъдреца Нарада. Казал на
баща си, че Бог Вишну е единственият Бог и че не приема баща си за Бог.
Хираниякашяпа се разгневил и наредил на слугите си да убият Прахлад. Те
хвърлили Прахлад от висака планина в пропаст, хвърлили го от скалите в морето,
хвърлили го в дупка със змии, накарали го да влезе в кладата заедно с неговата
леля Холика. Тъй като той практикувал
Смаран и винаги пеел името на Бог, той бил предпазен и не могли да му навредят
.
Хираниякашяпа
се разярил и поискал да се бие и да убие Бог Вишну, защото му бил отнел лоялността на Прахлад. Той
завлякъл Прахлад в двореца си и го попитал къде е неговият Бог. Прахлад
отговорил, че Бог е на всякъде (вездесъщ). Баща му посочил главния стълб на
двореца му и попитал дали Бог е в него. Прахлад отговорил, че Бог е там, а също
и във всяка точка. Хираниякашяпа изръмжал гневно и ударил с жезъла си колоната
и наредил на Бог Вишну да излезе. Колоната се отворил и от там с ръмжене
изскочила формата на Бог Нарасимха. Това била една ужасяваща форма (на Бог).
Имала глава на лъв и тяло на човек, очите
червени от гняв, нокти като на
лъв. Всички потреперили от страх при вида на Бог Нарасимха с изключение на
Прахлад, който стоял тихо в тотално предаване/отдаденост.
Пламтящият
Нарасимха атакувал Хираниякашяпа и го завлякъл го на стълбите. Поставил го в
скута си и с нокти разпорил корема му. Това станало на прага, нито у дома, нито
извън дома, било по време на залез, нито през деня, нито през нощта, формата,
която убила демона не била нито човек, нито животно, никакво оръжие не било
използвано за убийството. Бог намерил един чудесен начин, за да преодолее дара
даден на демона и за да го убие. Било трудно да се успокои гневния Нарасимха.
Дори Лакшми Деви се страхувала да застане пред него. Прахлад отишъл безстрашно
пред Него и запял за славата на Бог, който присъства навсякъде, дори и в
колоната, за да спаси преданоотдадените. Тази стути, възхваляваща песен, е една
от най-добрите, които някога били изпявани. Слава на Бог Нарасимха, който е
навсякъде, за да пази и спасява своите преданоотдадени последователи.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
