Никога не
живеем сами. Винаги около нас има други хора. Като бебета, безусловната любов
на майка и баща ни ни пази, когато станем по-възрастни, получаваме любов и
подкрепа от семейството и близките, след като тръгнем на училище и
университет, нас ни подкрепят и ни правят
компания нашите приятели. След това работодателят и колегите на работното място,
по-късно партньорът ни в живота и децата ни. Макар да получаваме толкова много
любов и подкрепа през живота си и да имаме любов и отношения с други хора от
самото ни раждане, ние все още не сме се научили да се справяме с любовта и да
поддържаме добри отношения с другите хора.
От
раждането си имаме индивидуалност. Желания, симпатиите и антипатиите ни стават
по-силни, когато растем и по-късно те стават първостепенна важност в живота ни.
Когато семейството, приятелите и другите около нас не сътрудничат на самомнението и желанията ни , ние им се
сърдим. Разликите в мненията, неадекватно повишаване на тона и използването на
лоши, обидни думи водят до караници и дистанциране между хората, които обичаме, и
нас. Липсата на разбиране, неспособността да се намери компромис или отказът да приемем гледната точка на другия добавят още гняв и водят да
разпадане и дегенерация на отношенията.
Повечето
от нас осъзнават накъде отиват отношенията и връзките ни с другите хора. Очакванията,
нуждата да бъдем разбирани без думи, желанието винаги да бъдем приоритет в
живота на другите хора, нуждата от власт, от контролиране и манипулиране на
другите е в нас и ние осъзнаваме недостатъците си. Не сме в състояние да
променим себе си, тъй като нямаме навика да поставяме другите пред себе си или
да се опитаме да ги разберем. Гневът е първата реакция и е кибритът, който запалва
огъня на разрушението на всяка връзка и отношения.
Винаги
съществува разлика в мненията между двама души и това е нещо което трябва да
приемем за даденост. Тези разлики не следва да създават дистанция в сърцата или
отношенията. Когато анализираме и разрешаваме разликите в мненията си. нека да
запазим близостта на любовта в сърцата си. Нека винаги да помним защо обичаме
човека и че любовта е важна, а не разликите. Чуйте какво казва тази древна история по въпроса как да поддържаме
любов във отношенията си:
Имало едно
време един индуистки светец, който отишъл на бреговете на река Ганг, за да се
изкъпи и там открил семейство да си крещят един на друг. Обърнал се към
последователите си, усмихнал се и попитал: защо хората, когато са гневни, си
викат и крещят един на друг?
Последователите
му помислили и след известно време един от тях казал: викаме, защото губим
спокойствието си. Светецът попитал: каква е причината да викаме, когато човекът
е до теб. Можеш да му говориш меко и с тих глас. Последователите размишлявали и
откривали различни обяснения, но нито едно от тях не било приемливо за всички.
Най-накрая
светецът им обяснил: когато двама души са ядосани един на друг, има дистанция
между сърцата им. За да покрият тази дистанция, те викат един на друг, за да
се чуят. Колкото по гневни стават, толкова по-голямо е разстоянието и толкова
по-силно трябва те да викат, за да се чуят.
Светецът
продължил, когато хората се влюбят ситуацията е много различна. Дистанцията между
сърцата намалява и те са близо един до друг, говорят меко и тихо. Шепнат любовни
думи. Когато любовта им се задълбочи, те просто се гледат в очите и знаят какво
другият мисли и чувства. Няма изобщо нужда от думи. Хората стават близки, когато
се обичат.
Той погледнал
учениците си и казал: когато спорите и се карате с близките и приятелите си, не
казвайте думи, които раздалечават сърцата. Ако думите са груби и нараняват, разстоянието
между сърцата се увеличава и идва ден, когато разстоянието между сърцата е
толкова голямо, че няма да бъде възможно да общувате и да намерите пътя
обратно.
Нека да се
научим да се занимаваме с разликите в мненията си и да ги разрешаваме, без да
увеличаваме разстоянието и като запазваме близостта в отношенията си. Отношенията
на обичане и любов са резултат на съзнателна работа, а не въпрос на случайност.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
