Гневът е много силна емоция, която тече силно през нас ,
когато сме в опасност или чувстваме, че сме в опасност. Заплахата или
чувството, че сме заплашени може да бъде насочена към живота, собствеността,
себеуважението, достойнството, властта, положението и т.н. Естествената и незабавна реакция е изпадане в
ярост. Когато яростта тече през нас, ослепяваме за разума и логиката и
извършваме срамни действия, без дори да помислим. Дори физически яростта ни
уврежда. Стискаме зъби, кръвта започва да пулсира в тялото ни, ускорява се сърдечният
ритъм, лицето се налива с кръв, ръцете ни се свиват в юмруци. В крайните форми на
гнева има и физическо насилие.
Гневът се разпалва от алчността и силното чувство за
собственост. Гневът прилича на горски пожар. Една искра може да изгори цялата
гора, на която са били нужди хиляди години, за да израсте и придобие настоящия
си размер и форма. По подобен начин, за секунди, искрата на безумието и
насилието може да ни накара да направим действия, които за минути да разрушат
дълготрайните ни връзки с други хора. Често в гнева няма никаква логика.
Родителят вижда, че детето му се бие. Голямото дете блъска по-малкото. За да спре
гнева и насилието, бащата ще надигне глас, а често пъти и ръка. Не се замисля
какъв пример дава с това. Наистина ли е правилно да спрем гнева и насилието с
гняв и насилие? В ежедневието си постоянно виждаме примери за това и самите ние
извършваме същата грешка. Цял живот на дисциплина и любов се изхвърлят през
прозореца. Неспособни сме да мислим и обезумяваме. Случката с монаха и полировача на скъпоценни
камъни ни дава ценен урок за управлението на гнева:
Имало едно време един Полировач на скъпоценни камъни, който бил
религиозен и щедър. Семейството му всеки ден давало подаяния на един монах.
Един ден, когато монахът влизал в къщата на Полировача на скъпоценни камъни, за
да си вземе подаянието, пратеник на Царя донесъл гигантски рубин, върху който
Полировачът на скъпоценни камъни да работи. Полировачът на скъпоценни камъни бил
в кухнята, където режел месо и ръцете му били покрити с кръв. Той приел рубина
и го поставил на масата, за да работи върху него по-късно. Камъкът
почервенял от кръвта по ръцете му. След това той измил ръцете си и отишъл да
занесе подаянията на монаха. Междувременно, тяхната домашна птица забелязалa рубина, от който капела кръв и си помислилa, че това е нещо за ядене. Клъвнала
го и го погълнала преди монаха да успее да й попречи. Когато Полировача на
скъпоценни камъни се върнал, забелязал, че гигантският рубин го няма. Повикал
жена си, сина си и монаха и ги разпитал за изчезналия рубин. Всички отрекли да
са го взимали. Тъй като монахът бил последният, който бил влизал в стаята със
скъпоценния камък, той решил, че това е крадецът.
Полировачът на скъпоценни камъни се страхувал от
последиците за него, ако загуби гигантския рубин и решил да бие монаха, докато
той не му каже истината. Жена му многократно го предупреждавала, че
евентуалните последици от нараняването на
благородно същество ще бъдат много по-лоши от наказанието, което ще бъде
определено от Царя. Човекът бил твърде разярен от мисълта за кражбата и
предателството на монаха, за да чуе (предупрежденията) на жена си. Той вързал
монаха и го бил, докато от главата му започнало да тече кръв. Домашната птица забелязала
кръвта да тече от главата на монаха и долетяла наблизо да я види. С един удар господарят й я умъртвил на място.
Едва тогава монахът казал на Полировача на скъпоценни камъни, че птицата е
погълнала камъка. Полировачът на скъпоценни камъни на бърза ръка разпорил
мъртвата птица и открил скъпоценния камък. Осъзнал огромната грешка, която
направил, подтикван от гнева си, и паднал на колене пред монаха, треперещ от
страх. Монахът му простил и казал, че не иска нищо лошо за него. Това, което се
случило на монаха, било стар кармичен дълг и сега той бил освободен от него.
Монахът ни демонстрира елегантно как да се изправим срещу
необуздания гняв. Нямало е начин Полировачът на скъпоценни камъни да повярва, че
птицата е погълнала камъка и той сигурно е щял да убие птицата, за да разбере истината.
Монахът пазил живота на друго живо същество и бил внимателен и състрадателен в
реакцията си към гнева, насочен срещу него. Когато гняв се сблъска с гняв има
само повече насилие и кръвопролитие, а проблемът не се решава или преодолява.
На нас едва ли ще ни се наложи да участваме в такива драматични ситуации в
живота си, но все пак е добре да запомним, че не трябва да реагираме на гнева с
гняв и да се придържаме към състраданието и покоя в нашата реакция. Само тогава
има някаква вероятност да помогнем на другите да преодолеят гнева си и освен
това да придобием по-добър контрол върху нашите емоционални отклонения. Да
помним постоянно покоя и любовта на Бог и да се държим за СитаРам Мантрата и да
преодоляваме успешно пристъпите си на гняв.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
