Екстремна форма на бхакти – Бхама
Кхепа
Бхакти е
любов към Бог. Това не е бледа и разредена любов. Това не е любов, която се
чувства в продължение на един час, когато седим и правим джапа или медитация.
Нито е един ден на любов, събота, петък или неделя, когато отиваме на местата
за богослужение и отравяме молитви към Бог. Това е любов, която отива отвъд
разума и логиката. Това е нелогична любов и самопредоставяне на Силата на
Вселената. Бхакта, или обичащият Бог, не вижда друго освен любимата си форма на Бог и се обръща към Него обезумял
от любов. Само когато човек развие такива дълбини на любовта към Бог, той може
да се приближи до Бог. Любовта трябва да е необяснима и дълбока. Бог иска изцяло
напълно отдадена любов от нас. Когато станем в състояние да Му дадем себе си с
такава дълбочина на отдаването и любовта, Той става наш завинаги! Само
изключителната любов е начин да повикаме Бог при нас.
Животът на
светците от Индия и от целия свят ни показват примери за такава любов и
преданоотдаденост на Бог. Мийра пеела и танцувала пред нейния Гиридхар,
Тукарам, ходел по пътищата и зовял Витала, Гора Кумбха танцувал в глината и
правил гърнетата като зовял Пандуранга и с всяка нишка, която изплитал Кабир,
той зовял Рама. Днес разглеждаме случка от живота на Бхама Кхепа и неговата
екстремална любов за Маа Тара от Тарапитх.
Бхама
Кхепа бил велик сиддха, които живеел в западен Бенгал. Той бил преданоотдадено
чедо на Маа Тара. Научил основите на тантра стила на богослужение на Маа Тара
от баща си и станал свещеник в храма след неговата смърт. Макар че бил велик
сиддха, живеел и действал сам, като се държал
и говорел сякаш бил луд. Повечето хората мислели, че бил луд и бил
смятан за ексцентричен, от тези, които го смятали за свой близък. Неговата
преданоотдаденост към Майка Тара била толкова голяма, че тя се появявала пред
него, разговаряла с него и се грижела за него. Заради странните си навици и
поведение той бил заместен от други свещеници. Напуснал храма, без да се озлоби
към свещениците, които го заместили.
Един път
Бхама Кхепа бил в храма на Маа Тара през нощта и Я зовял с любов и
боготворение. Свещеникът не можел да понася вида на мръсния, облечен с дрипи
мъж да бъбри пред божеството. Казал на Бхама Кхепа да напусне храма, но Бхама
Кхепа не му се подчинил. Това ядосало свещеника, защото поставило под въпрос
авторитета му. В онези дни, никой не си позволявал да не се подчини на Брамин.
Свещеникът взел дълъг прът и ударил много силно Бхама Кхепа по гърба. Бхама
Кхепа изскимтял и подскочил от болка.
Ядосал се. Погледнал гневно към Майката и казал: Ти си силата, който
движи Вселената. Ти извършваш всички действия. Ти вдъхновяваш хората да мислят
и действат. Този свещеник тук е твоя марионетка Той не е способен да печели и
да се храни. Ти му даваш храна. Ти си виновна за това, Маа Тара. Ти си тази,
която го вдъхнови да постъпи то този
начин с мен и да ме удари. Сякаш ме удари светкавица. Прокълнавам Те за това,
което ми направи, без да съм виновен. Нека Твоят храм да бъде ударен от
светкавица и нека ти да видиш какво е да те удари светкавица, също както аз
научих.
Майката се
усмихнала и приела проклятието на сина Си. Тя си играела със сина си. Той
разбрал нейната игра и я въвлякъл в нея. Необходима е екстремална бхакти, за да
си играеш с Майката на Вселената и да я прокълнеш по този начин и тя да приеме
проклятието радостно. Дори и до днес, всяка година по един път, този храм е
удрян директно от светкавица. Това е един нелогичен феномен и няма рационално
обяснение. Никой не може да разбере или да схване/проумее Играта на бог,
нейната любов за нейните преданоотдадени! Едва когато развием такава любов към Майката,
можем да играем с нея на изцяло различен план. А колко лесно е да разработим и
развием любов за този, който ни е дал това тяло, този живот и тази удивителна и
прекрасна Земя, за да живеем, учим и обичаме.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
