Ние не сме
нашите тела. Ние сме нашата душа. Имаме злощастния навик да се идентифицираме с
физическото тяло или ума. Това създава разделяне вътре в нас от истинското ни
аз, което е нашата душа. Душата е искра на Бог. Живеем живота си в невежество
за истинската ни природа, която е блаженството на душата. Реалността на душата
се признава от всички, когато душата напуска тялото. По това време, както ние
казвам г-н Х е напуснал тялото и след това тялото е погребва или изгаря в
зависимост от традициите и ритуалите (на обществото, в което живее починалия
човек). Това, което е напуснало тялото, е душата.
Индуизмът
учи, че душата облича ново тяло и предприема нов живот, за да изпълни своите
желания и да пожъне плодовете на миналата карма и освен това прави нова карма.
Продължаваме да правим едни и същи грешки и накрая научаваме чрез болката и
страданията, че материалният живот няма перманентна радост и ние започваме да
търсим Бог, за да намерим вечното блаженство. Душата, която е вътре в нас, не
се променя. Тя достига до нас по всяко време и ни напомня ни напомня , че
живота на земята не е постоянен/вечен и трябва да търсим само вечното
блаженство. Фундаменталната ни природа не се променя и в края на краищата ние
сме привлечени към и тръгваме в приключението да търсим вътрешно знание и
мъдрост, които ни разкриват нашата истинска природа, която е блаженство. Без
значение дали сме родени с тъмна или розова кожа и светла или тъмна коса, тънки
или дебели, в края на краищата всички ние започваме да търсим истинската си природа,
която е безкрайно блаженство. Всяка душа във вселената в края на краищата
копнее за блаженство, което е истинската природа на душата.
Да
разгледаме историята на мъдреца и мишката, което ни показва, че нашата природа
не се променя:
Един мъдрец
правел богослужение в средата на реката с протегнати ръце. Един орел, който
летял над него изпуснал едно мишле в протегнатите ръце на мъдреца. Той го
занесъл у дома и превърнал мишлето в момиченце. Той и жена му положили много
грижи за детето и тя пораснала и станала красива, любеща дъщеря. Годините
отминали бързо и тя скоро станала на
шестнадесет. Дошло време да бъде омъжена. Мъдрецът и жена му решили, че бога на
слънцето, ще бъде идеален съпруг за нея.
Мъдрецът
извикал бога на слънцето и той се появил. Мъдрецът го попитала дали ще се ожени
за дъщеря му. Богът на Слънцето бил съгласен, но момичето отказвало, защото се
страхувало, че ще бъде изгорено от топлината и светлината на слънцето. И
мъдрецът помолил Бога на Слънцето да предложи подходящ партньор за неговата
дъщеря. Богът на слънцето предложил името на Бога на Облаците, тъй като той
имал силата да скрие блясъка/светлината на Слънцето.
Мъдрецът
отишъл и се помолил на Бога на облаците да се появи пред него и Той се появил
пред мъдреца. Но дъщерята отказала да се ожени за Него, тъй като бил тъмен и
буреносен. И така, мъдреца поискал от него да предложи подходящ съпруг за
дъщеря му. Богът на Облаците казал, че Богът на Вятъра ще бъде добър, тъй като
Той имал силата да издуха Облаците. Когато Богът на Вятъра се появил пред него,
момичето го отхвърлило, понеже не искало да се ожени за някой, който е
постоянно в движение. Богът на Вятъра предложил Бога на планината, тъй като той
можел лесно да спре вятъра. Когато Богът на планината се появил пред мъдреца,
момичето се отказало и от него, защото той бил коравосърдечен. Тогава Богът на
планината посъветвал да бъде избрана мишката, защото тя била нежна и лесно
можела да си направи тунел през планината.
Този път момичето било много щастливо и готово да се
омъжи за мишката. Мъдрецът я превърнал обратно в мишка и я омъжили. Основната
природа на човек не се променя. Мишката станала момиче, което отново се
превърнало в мишка. Ние сме част от Бог, станали сме хора и отново ще се върнем
при Бог и блаженството. Затова нека да правим нашата мантра СитаРам и дневна
медитация с голямо усърдие, за да достигнем истинската си природа –
блаженството.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
