Човекът е
искра на Бог и неговата душа е къс от Великата светлина. Душата преминава през
безброй животи в различни живи форми и накрая пожелава да се слее с Бог и приема човешка
форма на Земята. Човешката форма е
снабдена с интелигентност и способност да извърши обратното пътешествие на
Душата към Бог. Всички останали живи форми на Земята живеят по инстинктите си и
низшата си природа. Само на човека е дадена способността да се издигне над
формата, да достигне и да се слее с Извора на Вселената.
Когато
живеем живота си на Земята, ние преминаваме през различни емоции, които се
повтарят постоянно – желания, изпълнението им, копнеж, болка, радост тъга.
Приемаме тези преживявания за част от ежедневието ни. И въпреки това в нас има
нещо, което ни кара да достигаме до по-висши нива на съществуване, където няма
болка и тъга има безкрайно блаженство. Блаженството е неотменима част от нашата
природа и душа. Природата на нашата Душа е блаженство. Ние не осъзнаваме, че
достигаме до това състояние, тъй като то е вградено в нашата природа. Тъгата не
е част от нашата душа. Тъгата идва като част от живеенето в материалния свят и
търсенето на радости и удовлетворение
материалните неща, не във вечната светлина, която обитава в нас.
Ние ходим
по духовния път, за да се освободим от тъгата и пороците, които измъчват живота
ни. Търсим знание и мъдрост, чрез която да се издигнем над дуалността на
живота, удоволствието и болката, и да живеем във вътрешната радост и
блаженство. Блаженството е реалността на нашето съществуване. Знанията за Аза
или знанието за Душата дават блаженство и са взаимно зависими (взаимообусловени). Страдаме в живота, тъй като имаме несъвършено знание за Душата и реалността
около нас и нашите тела, а и годините на тялото ни са ограничени. Това води до голямо нещастие , тъй като не
разбираме какво се случва с нас след смъртта нито знаем как да живеем живота си
в покой и щастие. Знанието, че има път за постигане на първоначалната природа –
блаженството, ни дава голям покой на ума и сме готови да посрещнем пътуването
по духовния път.
Гуру ни
учи на практиките по пътя и ни дава знание. Той ни учи как да освободим ума си
от оковите на материалния свят. Медитацията върху божието име и божествената
форма е един от начините, чрез които разделяме ума от външните данни на сетивата,
които постоянно ни заливат със страхотна сила.
Когато придобием познание за душата, умът се освобождава от сетивата и
тяхното въздействие върху ума и живота ни. Това позволява лъчите на блаженство да
изгарят в нас.
Подхождаме
към пътя на духовността по същия начин, по който учим математика или физика – с
логика и интелигентност. Тази подход не работи, защото Божественото е отвъд
сетивата, логиката и интелигентността. От съществено значение е да има кой да
ни води и да имаме помощта на Учител или
Гуру, които знае пътя към божественото и сам е изминал успешно пътя. Такъв Гуру
може да ни води успешно. Ние трябва безпрекословно да следваме неговите учения
и практики и след това Благодатта работи, за да ни помогне да преодолеем
препятствията и да попълним липсите в знанията и преживяванията си.
Много хора
се страхуват да тръгнат по духовната пътека , тъй като те чувстват, че ще
загубят сетивните активности и наслади на света. Не е така. Знанието за душата
и живеенето в блаженство ни позволява да живеем в този свят с по-голям покой и
хармония и да можем да функционираме и извършваме задълженията си по-ефективно,
отколкото преди. Сетивата са по-изострени и чувствителни, отколкото преди това
и насладата е максимална. Голямата разлика се състои в това, че няма копнеж и
привързаност към сетивните удоволствия. Можем да ги приемем, както идват и да
ги оставим да си отидат, когато си отиват. Така ние се наслаждаваме, без да
изпитваме болката от привързаността и тъгата, когато всичко свърши.
Трябва да
правим Мантра джапа със СитаРам мантрата и медитация ежедневно и дисциплинирано
така, че да живеем живота си в блаженство. В началните стадии чувстваме
блаженство за кратко време по време на практиките. Когато продължим да
практикуваме, абхяся, ставаме способни да живеем постоянно в покой.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
