Живеем с
предразсъдъци и илюзии. Събираме известна информация от хорските приказки,
която дори не са основава на техните лични преживявания. След което решаваме,
че сме се сдобили с окончателното знание по този конкретен въпрос. Здраво се
хващаме за формираните по този начин „наши” възгледи и предразсъдъци и живеем с
арогантната представа, че сме прави и че
това, което мислим, е окончателната истина. Църквата вярвала, че Земята е център
на Вселената и че Слънцето се върти около нея. Твърдяла, че Земята е плоска.
Всеки, който казвал нещо различно бил обявяван за вещица, шарлатан или луд и
бил наказван тежки, дори изгарян на кладата или обесван. Църквата не приема
факта, че не винаги е мъдра и всезнаеща. В близкото минало, aмериканските доктори
отхвърляли китайската акупунктура като измама! Тесногръдите възгледи убиват креативното
и латерално мислене, които са от съществено значение за напредъка на
човечеството и живота.
Продължаваме
да живеем със странни предразсъдъци. Германците са зли, индийците са изостанали
и живеят в страна със змии и крави, евреите са винаги стиснати, африканците
трябва да бъдат роби, египтяните са лукави. китайците са умни. Всеки, който има
малко знание и способност за осъзнаване, знае, че това не е така и правенето на
такива твърдения уврежда и нас, и другите. Тези, които живеят с тези
предразсъдъци, няма да приемат лесно истината. Техните умове са затворени за
новото знание. Когато новата информация и факти им се покажат, те се чувстват
заплашени. Светът им, който е бил толкова солиден и сигурен въз основа на тяхната вътрешна
информация, изведнъж се разклаща. Вместо да отворят умовете си за нови
перспективи, те атакуват хората, които носят новото знание или източника на
информацията и ги обявяват за фалшиви пророци. Такава е ситуацията на жабата,
който попаднала в кладенеца:
Жабите
живеели в кладенец през целия си живот. Те можели да видят тъмните каменни
стени отстрани и ярката светлина и синьото небе на тях. Имали достатъчно вода и
насекоми, с които да се хранят и били щастливи. Животът им бил спокоен и
сигурен. Един ден, голяма вълна плиснала в кладенеца и донесла с нея нова
жаба. Тази нова жаба се огледала и
поздравила събратята си. Казала: идвам от океана. Океанът е много голям и
водата му е солена. Той е красив и многоцветен. Този кладенец е малък и тъмен.
Голямо щастие е да бъдеш в открития океан под безкрайното синьо небе. Не искате
ли да видите океана? Мога да ви заведа дотам.
Другите
жаби започнали да обсъждат. Разбира се, че няма океан. Съществува само
кладенецът. Живели са в кладенеца през целия си живот и знаят истината. Няма
друг рай освен кладенеца, в който живеят. Новата Жаба е измамник и лъжец.
Опитва се да разруши спокойния им живот като говори за нови неща, които не
съществуват. Трябва да й бъде затворена устата и да бъде наказана. Жабите се събрали
и убили новата жаба.
Когато в
нас се появи желанието да тръгнем по духовната пътека, не можем да останем да
живеем в кладенеца като жабите и да имаме тесногръди възгледи. Отиването навътре, виждането и приемането на
собствените недостатъци, грешки и дефекти и коригирането им изисква отворен ум,
разбиране, знание, помощ от по-опитни братя и способност да приемем новите
концепции и идеи. Умът и егото ни учат, че ние сме различни и уникални. Божественият
Път ни учи, че Върховната Сила е и Баща, и Майка на цялото Творение и, че
цялото Творение е Единно. Поклащаме глава в знак на съгласие, когато тази
истина се обявява, но не чувстваме, че съседът ни и ние сме едно и също, или
старият просяк надолу по улицата и ние сме едно и също, или че кучето, което
лае под прозореца и ние имаме същия Атман, който имаме и ние.
Трябва да
прочетем мъдростта на свещените писания и да седнем в краката на Гуру с
отворени умове. Трябва да обсъждаме тези неща с хора с прогресивен ум. Тогава
става възможно да учим, да растем и да напредваме в този свят и по божествения
път. Нужно е да излезем от малкия си кладенец и да погледнем истината във
вселената, която е безкрайна и величествена.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
