Целият ни
живот се планира и изпълнява въз основата на очаквания. Очакваме партньорът ни
да е обичащ и мъдър, и той/тя да чете мислите ни и да изпълнява мераците ни,
без дори да ги казваме; шефовете ни да разбират работата ни и да ни дават
повишение дори, без да си поискаме, децата ни да станат идеални, без ние да
положим усилия за това. Домовете ни да се чисти и подредени, без да чистим и
подреждаме, да бъдем силни и известни, без да се борим, да имаме безкрайно
богатство без усилия, да сме известни без неудобствата на популярността.
Живеем в
ерата на кредитирането. Печелим фиксирана сума пари, но харчим повече,
отколкото печелим поради наличието на кредитните карти (пластмасовите пари).
Постоянно сме задлъжняли. Домовете и живота ни са изпълнени с непотребни неща,
които не носят радостта, която сме очаквали да ни донесат, когато сме ги
купували. Сега трябва вече и да плащаме за тях, нямаме пари за това. Всеки
месец задлъжняваме все повече и не можем да контролираме харченето си и нямаме
пари да платим за самохвалството си.
Търговията на Уолстрийт, разходите на правителството на заем от чужбина,
прахосването без преди това да са спечелени пари, това води до нарастване на
цените, повече мизерия и дълги и нарастване на престъпността на национално и
световно равнище.
Необходимо
е да опростим живота си. Няма съмнение, че трябва да живеем в комфорт, но не за
сметка на нарастване на дълговете ни. Необходимо е да се научим да
приоритизираме желанията си и да изоставяме тези, без които можем да живеем
комфортно. Света на рекламата е направен така, че да увеличава желанията
ни/мераците ни. Да се научим да избираме мъдро, без да падаме в капана на
рекламата. Трябва да живеем и да харчим съответно на възможностите си, а освен
това и да спестяваме за лоши дни.
Не трябва
да живеем в облаците, без да работим в настоящето за това. Сметките и
очакванията ни трябва да са реалистични, а не розови. Ако живеем във вътрешен
страна на сънищата (мечта), без да извършваме правилната работа и разбиране, на
път сме да се сблъскаме с огромно пропадане. Виждаме този феномен навсякъде по
света. Да разгледаме тази история за очакванията и поуката от нея:
Сону и
Кешав бил ловци на мечки. Един път, сезонът бил лош и не могли да продадат нито
една мечешка кожа. Отишли до село близо до гората и започнали да претърсват
гората за мечки. Минали четири пет дни. Нищо не видяли и нищо не уловили.
Похарчили всичките си пари и заложили една меча кожа (която те щели да уловят),
за да си платят за храна и нощувка. На шестия ден забелязали огромна мечка.
Сону бил много напрегнат. Нямал смелост да се изправи срещу такава огромна
мечка. Кешав също бил уплашен, но успял да го прикрие и казал, че сам ще се
справи с мечката.
Сону на
бърза ръка изтърчал и се изкатерил на дървото, а Кешав приготвил пушката си, за да застреля мечката. Огромната
мечка се дотътрила по-близо, Кешав се уплашил и започна да трепери. Събрал
достатъчно кураж, за да вдигне пушката си и да стреля ,но ръцете му треперели и
не уцелил мечката.
Тогава
Кешав си спомнил стария ловджийски номер, че мечките не докосват мъртво тяло.
Хвърлил се на земята и зачакал мечката да дойде. Спрял да диша и да мърда.
Мечката дошла, подушила около него и
продължила по- нататък. Сону изгледал тази сцена, настанен на високо на
върха на близкото дърво. Дотичал и помогнал на приятеля си. Поздравил го за това,
че едва си отървал кожата. Много бил любопитен да научи нещо. Бил видял, че
мечка души около лицето на Кешав и сякаш мечката му било прошушнала нещо в
ухото. Попитал приятеля си: какво ти прошепна мечката? Приятелят му отговорил:
не продавай кожата на мечката, преди да си я заловил.
За нас
това е един много важен урок. Не трябва да продаваме мечешката кожа, преди да
сме уловили мечката! Трябва да се научим да се простираме в собствената си
черга. Трябва да имаме реалистично очаквания във всяко отношение на живота си – връзки, работа, приходи и мечти.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
