Привързаността
към себе си и притежанията ни е голям порок. Ние винаги сме привързани към
физическата ни форма и красота. Тази привързаност води до натрапчивата идея за
нашите тен, цвят, форма, размер на носа, тялото и т.н. това ни прави да
чувстваме, че сме най-добрите. Такива мисли са добри, защото те увеличават
самоувереността ни. Но те също така могат да бъдат и болезнени, защото ни карат
да се чувстваме като по-висши от всички други. Ставаме егоистични и третираме
другите без уважение , пренебрежително и надменно.
Привързаността
към себе си и образа за себе си може да предизвика болка, когато не сме
удовлетворени от формата на носа или устните или други части от тялото и
работим, за да ги променим. Това е причината за огромния растеж в козметичната
индустрия и козметичната хирургия, където рекламата увеличава привързаността ни
към образа ни за себе си и ни направлява по посока на увеличаване на продажбите
на продуктите им.
Привързаността
може да бъде и към нашата собственост, и да смятаме, че притежаваме най-доброто и че избора, които
правят другите не заслужава внимание. Когато има прекалена привързаност към
собствеността ни, това води до много проблеми. Ставаме агресивно гневни, когато
някой повреди нещата ни и сляпо удряме човека, който е причина за това. Понякога
дори увреждаме по-висши обекти, които принадлежат на другите, така че това,
което имаме да е най-доброто.
Привързаността
може да бъде и към други хора, които ние сляпо обичаме и не виждаме грешките и
недостатъците на другите. Тази интензивна привързаност остава с нас за кратко
време и когато се появят разликите (в мненията и възгледите) ни разсича болка,
реалността се разкрива и (нашата привързаност) се превръща в едно голямо
разочарование. Такъв вид привързаност се наблюдава във всички връзки и води
само до разочарования в живота.
Привързаността
към себе си, семейството, връзките и собствеността ни прави слепи за
реалността. Не виждаме нещата такива, каквито са и живеем в свят на фантазии,
където нещата са красиви, фантастични и ние сме по-висши от всичко и от всеки.
Не виждаме себе си така, както светът ни вижда. Рано или късно, някой ни сритва,
за да видим реалността и нашия измечтан свят се разтърсва из основи и ние
плащаме висока цена.
Привързаността,
към която и да е форма, води само и единствено до болка. Необходимо е да
обичаме и да оценяваме (адекватно) какви и кои сме ние и какви и кои са
другите. Това важи и за нещата, които притежаваме. Необходимо е да обичаме
хората, такива каквито са, а не да ги обичаме заради това, което ние очакваме
те да бъдат. Когато сме привързани към хората, не виждаме техните недостатъци.
Поставяме ги на пиедестал и те падат от него. Това предизвика страдание и
нещастие за всички. Нека да разгледаме типичните възгледи за привързаността и
произтичащите от тях резултати в историята за бухала и орела:
Имало едно
време един бухал, които помогнал на орела и орелът му обещал, че няма никога да
напада пиленцата на бухала. Майката бухал била резервирана. Чудела се дали
орелът знае как изглеждат нейните пиленца. Орелът не ги познавал и можел по
погрешка да ги вземе за пиленца на други птица и да ги изяде. Орелът поискал от
нея да ги опише така, че той да ги разпознае и да не направи тази грешка.
Майката
бухал се надул от гордост, когато описвала нейните пиленца. Тя ги обичала много
и била много привързана към тях. Тя казала: о, няма как да сбъркаш. Те са
толкова мекички, пухкави и са най-красивите пиленца в цялата гора. Когато
орелът си летял едни ден , той видял гнездо пълно с цвъркащи пиленца. Огледал
ги внимателно. Червената им уста зеела, била отворена и били доста грозни.
Убедил се, че това не можело да бъдат пиленцата на бухала, защото тя казала, че
нейните били най-красивите в цялата гора.
Без повече да се мае, впуснал се и ги изял.
Когато
майката се върнала, тя отрила празното гнездо и няколко окървавени пера.
Развикала се и се разплакала: как можа орелът да забрави обещанието си? Казах
му, че моите пиленца са най-красивите и въпреки това той ги изяде!
Привързаността
ни заслепява за реалността и губим способността си да виждаме нещата такива,
каквито са.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
