Съвременният
живот се мери чрез успеха във финансовия растеж, властта на работното място,
голямата къща в предградията, колите и консумираните продукти и притежанията
ни. Милиони успешни хора живеят в трескава активност. Глобалният, основан на
технологиите,
стил на живот, който имамe днес с неговите джунджурии, като мобилни телефони,
високоскоростен интернет, чат програми, блекбърита, имейл достъпен постоянно
навсякъде, ни хвърлят в трескава активност и ни държат нащрек през целите 24
часа, седем дни в седмицата. Работим по-продължително време, отколкото преди това, и участваме в сякаш
безкрайни активности в дома и на работното място.
Тези
съвременни тенденции в обществото, наречени изтънчен живот, примамват хората също както медната пита
примамва мечката. Ритъмът на рока, метъла, танците, питиетата, бързите коли,
високата скорост на живота имат ужасно прекалена привлекателност за повечето хора.
Използването на наркотици и пиенето на специални коктейли кара хората да се
чувстват специални и те им се отдават
все повече и повече. Смятат, че техният живот е по-голям от Живота и е по-добър
от този на всички останали. Един човек или група създават тенденция, а
списанията за мода и вестниците ги изтъкват, подчертават и рекламират. Останалите
ги следват сляпо като овце и не виждат, че вървят към пропастта. Колкото повече
последователи има групата, толкова по-популярна става тя. Това, което е било
тенденция се превръща в мода, а модата се превръща в стил на живот.
Животът на
високи обороти ни кара постоянно да бързаме. Налага се постоянно да балансираме
като извършваме много неща едновременно. Натискаме себе си да помним и правим
твърде много неща. Възлагаме си много повече работа, отколкото бихме могли да свършим
и не сме в състояние да проследяваме подробностите в работата, която трябва да
извършим. В резултат, започваме да забравяме неща, ставаме нетърпеливи, гневни,
обезпокоени и стресирани. Съвременният живот и нуждата да следваме модните
тенденции – да не се различаваме от масата – спъва нашата креативност и радост
от живота и дори чувството за хумор. Живеем като мухите в историята, която
следва по-долу:
Летяла си
мухата и видял една паяжина. Просветващите искрящи линии на паяжината я
подмамили и изглеждали толкова привлекателно, че тя прелетяла около нея няколко
пъти. Но не била склонна да кацне на паяжината. Паякът, който бил оплел мрежата,
я наблюдавал, показал си главата и я поканил. Мухата отказала. Тя търсела други
мухи и тъй като наоколо нямало, не искала да отиде там. Чувствала се безопасно
само когато наоколо имало тълпа от нейния вид.
Мухата
отлетяла на безопасно разстояние от лепкавата мрежа на паяка. Изведнъж видяла
много мухи да седят върху парче хартия. Внезапно една пчела изжужала наблизо и
я предупредила: не кацай там, това е мухоловка. Всички мухи там са залепнали и
с теб ще стане същото, ако кацнеш. Мухата не била нащрек, за да види
мухоловката. Виждала много мухи да танцуват и да поклащат крачетата като се
забавлявали. Отговорила: глупости! Те всички се забавляват. Аз също отида при
тях, за да се забавлявам.
Пчелата
изжужала отново: Не! Внимавай! Обърни внимание! Те не танцуват! Опитват се да
се освободят! Мухата не й обърнала внимание. Кацнала на мухоловката и ...
залепнала.
Мислим си,
че можем да бъдем с тълпата, да танцуваме и да се забавляваме. Но тълпата не
танцува и не се забавлява. Те са безмилостно залепени към стила на живот, който
не ги оставя и който изсмуква жизнените енергии. Да се отлепим от мухоловката.
Необходимо е да отделим време за семейството и душата си. Ежедневното правене
на джапа и медитация, спокойно време за четене на свещените текстове ще върнат
и осмислят живота ни отново и ще бъдем способни да подредим приоритетите в живота си. Тогава ще можем да
изоставим незначителните дейности и да отделим време за неща, които наистина
имат важно значение. А това, което има най-голямо значение в живота, е любов
към семейството и Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
