Всички ние
постоянно мърморим и се оплакваме на Бог, че ни кара да понасямe
толкова много товари и болка в живота си. Откакто се родим, се срещаме
постоянно с проблеми. Болести, пари, връзки, които са се развалили,
работа, жена, деца, семейство, началник, колеги, власт, име, слава, приемане от
другите, дори и Бог е проблем и товар за нас. Когато се обърнем назад,
чувстваме, че носим непоносим товар на плещите си през целия си живот и никой
ни би трябвало да страда така, както ние страдаме. Очакванията ни, нарастващите
желания и нужди в живота, стресът на съвременния начин на живот във високо
конкурентна обстановка, глобалната финансова криза, срутващите се пазари,
корумпирани политици - всичко това е насоченo срещу живота ни и ни кара да се
чувстваме зле и нещастни. Тогава (възниква въпросът) - как да понасяме
трудностите с лекота?
Необходимо
е да запомним, че ни е дадено толкова, колкото можем да носим. Вселената никога
не ни хвърля в дупка, от която не можем да изпълзим. Преди да бъде създаден
някакъв проблем, се създава и решението
. Божественото е нагласило един прекрасен живот за всеки един от нас. Дори
преди раждането на детето, млякото, което поддържа живота му вече се образува в
тялото на майката. Бог винаги ни дава достатъчно за удовлетворяване на нуждите
ни, но нашата алчност е толкова голяма, че правим глупави и нетактични
постъпки и ставаме причина за
собственото ни страдание. Когато посадим трънлив кактус, не трябва да очакваме,
че от него ще разцъфнат лотуси. Сами сме отговорни за собствения си проблем –
нашите действия в този и предишни животи са посели семената, чиито плодове
събираме днес.
Имало едно
време един млад мъж, които се чувствал безнадеждно и загубен в живота си. Той
се обърнал към Бог, за да му помогне. Бог се появил пред него и му казал:
остави товара си в тази стая и ела с мен. След това мини през тази врата и си
избери товар, който чувстваш, че ще можеш да носиш лесно. Младият мъж се
зарадвал, влязъл в стаята и оставил товара си. След това минал пред другата
врата и започнал да разглежда куповете с товари, които били поставени там.
Някой от товарите били огромни. Едва можел да ги види целите. Огледал се и след
това взел едно малко пакетче , оставено в ъгъла и казал: О господи, избирам
този. Този мога да нося. Бог се усмихнал и казал: Синко, това е този, който ти
донесе!
Всеки път
когато почувстваме, че носим твърде тежък товар и , че животът си играе игрички
с нас, трябва само да се огледаме и да видим живота на другите. Ще разберем, че
в сравнение с другите, живота ни си е доста добър, и че ние сме благословени.
Да спрем да хленчим и да се научим да бъдем благодари за дадената ни милост.
Има и друг
начин да се изправим пред трудностите и товарите в живота. Можем вътре в себе
си да станем толкова големи, че товарът да изглежда незначителен. Един ученик
се оплаквал на учителя си от товара в живота. Учителят го накарал да постави
шепа сол в чаша с вода и да я изпие. Ученикът изпил една глътка и я изплюл
веднага, защото била непоносимо солена. След това учителят го накарал да вземе
шепа сол и да я хвърли в езерото и след това да пие от водата. Водата била
хладна и сладка на вкус и ученика се напил до насита с благодарност. Учителят
обяснил на ученика: болката на живота е като шепа сол, която хвърляш или в чаша
вода или езеро. Една и съща е. Нито повече, нито по-малко. Количеството, което
опитваме обаче, зависи от съда, в който я поставяме.
Необходимо
е да разширим чувството за себе си. Когато седим в медитация, губим
идентичността с тялото и сетивата си и изкачваме съзнанието си до по-висши
измерения. Вътре в нас се повява един безкрай. Когато медитираме редовно,
нашият съд става огромен и ние изобщо не можем да почувстваме болката, която
хвърляме в него. Редовната и дисциплинирана джапа със Мантрата СитаРам и
медитацията ни помагат да носим товара си по-лесно и да разширим себе си. Така
болката от живота едва се усеща. Да се научим да понасяме трудностите в живота
с лекота.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
