Мъдрецът
Сукадев бил синът на Мъдрецът Вяса. Той бил роден просветлен и бил по-напреднал
от великия си баща, Мъдрецът Вяса, който бил събрал и записал всички свещени
писания на индуизма. Сукадев бил малко момче на 16. Той не правел разлика между
себе си и околната му среда – дърветата, езерата, планините и всичко
останало. Разхождал се гол, без да
осъзнава тялото си. Не правел разлика между половете. За него те били еднакви.
Разхождал се измежду голи, къпещи се жени и не чувствали срамежливост защото Сука
не правил разлика между половете. Един път Сукадев се разхождал, а неговия баща
Мъдрецът Вяса изтичал след него и му казал: Сука сине мой, къде си? Дърветата в
гората започнали да вибрират и прошепнали: аз съм тук, аз съм тук! Такова било
единството, което Сукадев имал с околното и с Космоса.
В
Махабхарата има друга случка с Мъдрецът Сукадев. Великата война на МахаБхарата
бил свършила и Юдхистхира, най-възрастният брат от клана на Пандавите, бил
коронясан за Цар. Юдхистхира искал да
направи голяма ягна и благотворителност. Имал желание да нахрани голям брой
хора след ягната и искал да преброи хората, който са взели от храната. Той
поискал великия Мъдрец Вяса да разработи метод, за да преброи колко хора е
нахранил. Мъдрецът Вяса закачил една камбанка, изпял мантра и казал: когато
хиляда хора се нахранят, тази камбанка ще звънне веднъж. Можеш да преброиш броя
на звъненето и така ще знаеш броя на хилядите хора, които си нахранил.
Била
направена много голяма Ягна. Хиляди брамини пеели мантри и правили приношение
на огъня. Юдхистхира направил щедро дарение на всички, които дошли.
Присъстващите и гостите на ягната получили разкошна храна и си заминали с
подаръци. Изведнъж камбанката започнала да звъни постоянно. Юдхистхира отишъл,
за да провери какво става. Мъдрецът Вяса казал, че камбанката не може да
сгреши. И било голяма загадка защо камбанката бие постоянно. Би трябвало
камбанката да звъни, след като хиляда човека са се нахранили и той накарал
Юдхистхира да провери дали има още някой, който се храни.
Юдхистхира
отишъл на мястото, където била ягната, за да види дали е останал още някой,
който да се храни. Видял малко момче на шестнадесет години да седи измежду
остатъците от храната. Това момче било лъчезарно, но не- сресано и с него имало
едно куче. Когато момчето изяло едно зърно ориз, камбанката започнала да бие.
Юдхистхира изтичал при Мъдреца Вяса и му казал: има едно бедно момче, което
седи измежду остатъците от храна:останала от другите. След като изяде едно
зърно ориз, камбанката започва да бие, сякаш хиляда човека са се нахранили. Кое
е това момче?
Това момче
е моят син Сукадев. Той е просветлено същество. Той самият е цялата вселена.
Ако той изяде едно зърно ориз, това означава, че милиони хора са били
нахранени. Юдхистхира се засрамил от себе си и разплакал. Казал: не знаех, че
има такъв човек. Аз се гордеех, че съм нахранил милиони хора. Юдхистхира се
проснал пред Мъдреца Сукадев, но Сукадев не осъзнал това. Той се бил слял
напълно с ПараБрахман – Върховната Сила. Играта на Бог и Неговият начин да ни
преподава уроци са също толкова мистериозни, като него самия.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
