Ние сме
божествени същества временно спрели на Земята на път към Източника на
Светлината. Надарени сме с най-висши нива на интелигентност, благоразумие и
прозорливост и набор от други велики способности. Дадено ни е толкова много и
ние се възползваме от тези дарове, за да подобрим живота и здравето си и да
живеем в комфорт и лукс. Но пороците на желанията, нуждата от огромни
богатства, натрапчивият импулс да бъдем по-велики от другите, гордостта,
властта, статуса, привързаностите и т.н. ни връзват много по-здраво, отколкото
копринените нишки връзват мухата в мрежата на паяка и тя се превръща в
прекрасно ястие за него. Не сме способни да се издигнем и да осъзнаем
Божествената си природа и сме вързани от вериги, които сами се си изковали.
Можем да
бъдем свободни само ако живеем в настоящето и ако спрем да обръщаме внимание на
затворите от миналото или въздушните замъци на бъдещето. Егото и желанията ни
бутат или към миналото, или към бъдещото и ние забравяме за настоящето. Да се
живее в настоящето е много трудно. Имаме дузини окови и вериги, които ни
връзват и затварят в затвори, които сами сме си направили. Тези, които жадуват
за власт, ще направят всичко, за да я имат и поради това са обвързани с
властта. Тези, които жадуват за пари, са вързани с вериги за богатството.
Привързаността, похотта, ревността, алчността са някой от другите вериги, които
ни завързват здраво и ние не сме способни да видим реалността на живота,
смъртта и Вездесъщата Сила, която е около нас. Да разгледаме историята на богатия скъперник и
неговите вериги:
Един стар
скъперник лежал и умирал. През целия си живот най-много обичал да печели и
трупа пари. Научил на същото четиримата
си синове и те станали като него – богати и стиснати. Когато синовете разбрали,
че е дошъл последния час на баща им, се събрали около смъртния му одър. Докато
бащата се задъхвал, синовете били загрижени за погребалните ритуали и как да ги
направят по-евтино. Не се безпокояли от агонизиращото дишане на баща си и от
факта, че няма да го виждат повече. За тях главният проблем бил как да
транспортират мъртвото тяло на баща си до гробището.
Най-младият
син, които заради възрастта и обстоятелствата ,бил малко по-различен от другите
казал: да отнесем тялото му в Ролс Ройс. Той винаги е искал да попътува в Ролс
Ройс, но никога не си купи и не си нае. Докато беше жив не се вози в Ролс Ройс,
да му купим един за последното му пътешествие. Той има достатъчно пари, а и ние
също сме достатъчно богати. Нека да изпълним това му желание.
Друг син
отговорил: Ти си твърде млад и не разбираш нещата за парите. Когато баща ни
умре, няма никакво значение дали ще го откараме с Ролс Ройс, който ще купим или
ще му наемем. Защо да харчим пари за да купуваме нова кола? Да наемем Ролс Ройс
и толкоз.
Друг син
казал: Защо изобщо да харчим толкова много пари за наемане на Ролс Ройс?
Предлагам да откараме мъртвото тялo в евтина камионетка. Тя ще свърши същата
работа, ще спестим пари и с това ще спечелим уважението на баща ни. За мъртвия
няма никакво значение.
Четвъртият
син казал: Как може да сте толкова незрели? Защо да харчим пари за камионетка?
Да оставим трупа на паважа на улицата. Общинската камионетка ще отнесе и ще
изхвърли тялото, също както го прави за просяците, които умират на улицата.
Това ще ни излезе напълно безплатно. Да му дадем безплатно пътуване. Той
обичаше безплатните неща.
Бащата,
който ги чувал да спорят за начините и цената им не можел да понася повече и
казал с хриптящ глас: Уви!, всичките ми синове са разсипници и екстравагантни
идиоти. Не съм ви научил достатъчно добре. Дайте ми обувките. Ще отида до
гробището и ще легна в гроба си и ще умра. Така, ще спестите всички разходи!
Веригата
си е верига, дори когато е направена от злато, сребро или желязо. Някой от нас
носят желeзни, други златни вериги. Но и ние, и те, сме оковани! Нужно е да се
освободим от оковите и да живеем живота си пълноценно, да се изстреляме високо
в медитацията и любовта към Бог. Да открием веригите, които ни оковават и да се
освободим от тях. Размишлявайте върху това - какво ви връзва?
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
