Смаран е
постоянното поддържане в ума и помнене на Бог. Смаран е постоянно припомняне на
името на Бог в радост и тъга, в добри и лоши времена, при здраве и болест, през
деня и през нощта, в будно състояние, сънуване и дълбок сън. Подобно на майка.
обладана от мисълта за здравето, добруването и безопасността на новороденото,
която мисли постоянно да бебето, независимо от работата и се буди нощем при най-тихото
изплакване (на бебето) през нощта, така трябва да мислим за Бог, постоянно през
деня и нощта. Практикуването на Смаран се преподава във всички религии. В
групата на смаран практиките могат да се сложат и молитвите по няколко пъти на
ден, пеенето на светото име на Бог, медитацията,
предлагането на храна на Бог, благодарността към Бог на масата за вечеря,
живеенето на етичен и морален живот, срещите за молитва, посещението на свети
места, даршан на свети хора, светци и Гуру.
Шри Рамакришна
Парамахамса съветва: пейте името на Хари (едно от имената на Шри Вишну). Всяка
сутрин и вечер, пейте името и пляскайте ритмично с ръце. Когато пеете името на
Хари и заедно с това пляскате с ръце, лошите ви мисли ще отлетят също като
птиците отлита от дърветата, когато пляскате с ръце. Светата Майка, Шри Сарада
Деви дава съвет да правим смаран за Бог, тъй като божественото име пречиства
човека. Човек става чист като повтаря името на Бог. Също както вятъра издухва
облаците, името на Бог изгонва светското от живота ни и очиства ума.
Когато в ума ни
постоянно обитава Бог и Неговото Величие, след известно време, и ние
възприемаме неговите качества като Любов, Покой, Знание, смелост и Блаженство.
В нас се появява разбиране за законите на природата и Веселената. Получаваме
вродено разбиране защо и как се случват нещата. Не подлагаме на съмнение
случките в живота ни и виждаме ръката на Бог във всичко. Тогава намираме покой.
Съвършеният
пример за смаран бхакти е Прахлад. Прахлад бил син на Асура (демон)
Хиранякашяпа. Хиранякашяпа правил аскетизъм, за да стане безсмъртен и не знаел,
че жена му Каяду била бременна. Бог Индра, Шефът на Боговете отвлякъл Каяду с
намерението да убие бебето, защото се страхувал, че детето ще бъде като бащата Хиранякашяпа.
Мъдрецът Нарада успокоил Бог Индра, че детето ще бъде един от великите бхакта
на Бог Нараяна и отвел майката в неговия ашрам. Всеки ден тоя пеел възхвала за
Бог Нараяна и говорел за Лийла, изпълнените с чудеса дела на Бога. Бебето в
утробата на майката било захранено от описанията на Името и Формата на Бога и
станало бхакта дори преди да се роди. Хиранякашяпа завършил своя тапас и
получил дар от Бог Брахма, който го направил извънредно силен и непобедим. Той
започнал да завладява и управлява огромни територии. Неговото его, което винаги
било много силно, станала гигантско. Той бил убеден, че е най-силният във вселената
и че всички същества трябва да пеят неговото име и да се молят на него.
Всички поданици
на Хиранякашяпа го боготворели от страх от мъчения и смърт. Но той срещал най-силния отпор срещу автокрацията му в
собствения си дом. Прахлад отказал да вземе името на баща си и продължил да пее
името на Бог Нараяна. Когато баща му се опитал насила да го накара да пее
неговото име като името на Бог, Прахлад твърдо отказал и казал: Бог Вишну е
всезнаещият и всемогъщият. Трябва да пеем неговото име.
Хиранякашяпа,
който успешно била насилил поданиците си да го боготворят като бог, не успял да
принуди сина си. Дори след многократни опити от баща му Прахлад останал
непреклонен. Като не бил в състояние да понесе непоколебимостта на Прахлад и
собствената си неспособност да го промени, Хиранякашяпа наредил на шефа на
армията си да измъчва Прахлад. Прахлад бил хвърлен в пропаст, прободен с копие,
давен в океана, хвърлен в дупка с отровни змии и изгорен жив на клада с Холика.
Всеки път Прахлад оцелявал, защото умът му бил винаги фиксиран върху пеенето на
Името на Бог и той постоянно пеел името на Бог Нараяна. В края на краищата Шри
Вишну се появил като Бог Нарасимха и убил Хиранякашяпа.
В нито един
момент от дните, в които бил измъчван от собствения си баща, Прахлад не загубил
вярата си и не спрял да си спомня за името на Бог. Той не поставил под въпрос
справедливостта на Бог и винаги пеел за милосърдието и състраданието на Бог.
Неговият смаран за Бог му дал разбиране за Върховното и той живял дълъг живот в
мир, блаженство и просперитет. Такова е величието на Смаран.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
