Даден ни е дарът
на живота и здраво тяло, а природата ни осигурява нужното, за да живеем. С интелигентността и
работата си успяваме да направим живота си много по-комфортен, отколкото преди и имаме всичко, от което се нуждаем. Въпреки това
сме вечно недоволни. Искаме все повече и повече. Днес удобствата и комфорта, на
който се наслаждаваме е много по-висок от този, който са имали Царете в
миналото. Въпреки това сме нещастни и неудовлетворени.
Душата преминава
през 8,4 млн форми на живот, от едноклетъчното създание, насекомото, рибата,
птицата и животните докато най-сетне се развие до там, че получава човешко
тяло. След като получим човешко тяло,
нашата основна цел е да разпознаем присъствието на душата вътре в нас и
връзката ни с вселената и Бог. Но ние сме хванати в капана на безкраен цикъл от
желания и тяхното изпълнение и рядко изпитваме задоволство и щастие. Не
разпознаваме, че сме получили благодатта и ни е дадено човешко тяло и
свързаното с него богатство (на
възможности). И не разбираме, когато губим този ценен дар с
нашето грозно недоволство, алчност и други пороци. Историята с насекомото
илюстрира какво се случва и в нашия живот:
Един път, когато
Бог Шива и Маа Парвати прелитали през Вселената, погледът на Майката попаднал
върху едни пустинен район от земята. Проницателният й поглед попаднал на тъжна
сцена. Едно насекомо се влачело през горещите пясъци. Имало три счупени
крайници, а останалите три били отрязани от тялото му. То вибрирало от болка и
топлината на пясъците го изгаряла. Маа Парвати била разчувствана от състоянието
на горкото насекомо. Тя попитала Бог Шива
защо то страда по този начин. Богът отговорил, че то жъне плодовете на
собствената си карма. Майката не можела да понася да вижда болката и поискала
Бог да го превърне в човек. Богът отказал като казал, че не достатъчно развито
и че често човек използва по погрешен начин това, което му е дадено. Майката
продължила да го моли, и Той най-накрая кандисал да превърне трикракото
насекомо в човек. Този човек застанал удивен в горещината на пустинята. Майката
поискала от Бога да му създаде къща, която човекът да обитава и да му даде
достатъчно запаси от храна, легло, дрехи и покъщнина, за да живее комфортно в
новия си дом. И хоп, хоп, появила се хубава къща, храна и дрехи за човека. Усмихнат,
той се разходил из стаите да огледа нещата. Богът бил му осигурил
висококачествени неща, с които всеки би бил доволен.
След като
човекът приключил с огледа на цялата къща, усмивката му изчезнала от лицето и
изглеждал много нещастен. Майката също станала нещастна, като го видяла. Тя
казала на Бог – да отидем да го питаме какво още иска и да му го дадем. Нека да
го направим щастлив. Бог й казал: играеш игра, на която не разбираш правилата.
Няма смисъл да даваме или да питаме този човек нищо повече. Беше му дадено
толкова много – нов дом, пълен с толкова много неща и въпреки това той е
недоволен и нещастен. Трябваше да го оставим в пустинята, за да си изпълни
кармата. Но заради постоянната молба на Майката, най-накрая те се появили пред
човека. Майката казала: беше насекомо с три счупени крака и три отрязани крака.
Дадохме ти човешко тяло и този хубав
дом, пълен с хубави неща. Защо си нещастен? Какво още искаш? Поискай и Бог ще
изпълни всичките ти желания.
Човекът се
огледал наоколо и казал: О Господи, даде ми добър дом с хубави мебели и храна в
шкафовете в кухнята. Но кой ще ми чисти дома и ще го поддържа подреден? Кой ще
ми готви и кой ще мие чиниите? Кой ще се грижи за градината? Моля те остави Маа
Парвати тук. Тя може да ми бъде готвач, чистач и градинар. Тогава желанията ми
ще бъдат удовлетворени засега!.
Майката се
ядосала. Обърнала се към Бог и казала: беше прав. Този човек не заслужава нищо.
Превърни го отново в насекомо, отново със счупени крака и го остави да си изстрада
кармата! Човекът се превърнал в насекомо с три счупени крака, страдащо в
горещите пясъци на пустинята.
Добър
урок, нали? За да ни убеди да бъдем доволни с отреденото ни в живота. Трябва да
работим здраво, да се стремим към повече, но трябва и да бъдем доволни на това,
което получаваме. Никога не знаем кога благодатта снизхожда и ни е дадено това
човешко тяло с всичко друго като дар. Освен това ние не знаем кога, заради
нашето недоволство и неблагодарност, ще бъдем превърнати отново в трикрако
насекомо, което се пече в пустинята!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
