Умът ни е много
непостоянен и подобно на маймуна скача от клон на клон и от дърво на дърво.
Подобно на подскачащите дългоопашати, умът ни скача насам натаму и е подозрителен
там, където няма основание да бъде подозрителен. Захваща се с битки с хората
наоколо, дори и със самия себе си. Предизвиква само мизерии в ежедневието ни, у
дома и на работното ни място. Но можем да поддържаме постоянни връзки или добро
приятелство. Стабилен ум насочен към постижения и цели в живота е от съществено
значение за успех във всяка една област от живота, включително и в духовността.
Умът ни е причината за нашия ад и рай. Историята на Питамбал и Кишан ни учи на
важни уроци относно ума:
Питамбар и Кишан
били последователи на велик Гуру. И двамата било обичани от техния гуру и той
ги обсипвал еднакво с благодат. Но техните, мисли, действия и карми били
различни. В края на живота им било декларирано, че общата карма на Питамбар
била изключително добра и, че ще управлява като император в продължени на
хиляда години, но поради една неправилна постъпка трябвало да има кратко
прераждане и да живее в тялото на гущер.
Кармата на Кишан довела до общо един ден като император и хиляда години
в ада. На двамата била дадена възможност за избор относно, кое първо биха
искали да преминат.
Патамбар избрал да
страда за кратко време като гущер и след това да управлява непрекъснато хиляда
години като император. Така той се превърнал в гущер, която започнал да се
стрелка нагоре надолу в търсенето на храна. Умът му бил толкова неспокоен и
променлив, колкото и езикът му. Така той минал през много места, като хващал и
ядял насекоми. За този кратък период от време, умът му се променил много хиляди
пъти и той направил много грехове като хващал и
ядял насекоми , дори без да е гладен. В резултат на това, цялата му
добра карма била изтрита и той бил прокълнат да прекара хиляди години в ада.
Кишан огледал
живота си и много съжалявал, че бил направил толкова много глупави грешки. Той
копнеел за възможност да се откупи. Така, той избрал да бъде цар за един ден и
след това да страда хилядата години в ада. Веднага след като бил коронован за
цар, дал заповед да се дадат дрехи и храна на бедните в царството му. Седнал с
министрите си и дал заповед да се изкопаят нови кладенци, да се направят пътища
и да се направят заслони за пътуващите. След това организирал ягна за
добруването на неговите поданици. В края на деня той бил натрупал достатъчно
добра карма, за да получи удължаване на поста като Цар за хиляда години. Кишан прекарал всеки едни ден от живота си
като цар като работел за добруването на хората и като боготворял Бог и за
доброто на неговите поданици и царството му. Нарастващите депозити от добри дела
изтрили хилядата години в ада и му осигурили дълъг и успешен живот като
добронамерен монарх.
Когато умът ни е
непостоянен и променлив, ние правим много глупави грешки. Преценката ни е неправилна
и решенията ни не са стабилни. Ние нито се придържаме към ценостите на етиката
ни нито към принципите си, а ги
продаваме на всеки, който е готов да задоволи исканията на егото ни с
материални неща или фалшиви ласкави думи. Не сме верни на себе си или на който
и да е друг. Не принадлежим към семейството, приятелите, Гуру или Бог. С
непостоянството си се дистанцираме се от живота на свястно човешко същество. Да
не забравяме съдбата на гущера и изкуплението на човека, който правил добри дела
въпреки краткото време, което му било дадено. Нека да стабилизираме умовете си,
да определим целите си и да бъдем твърди при отстояване на етичните си ценности
и принципите си в живота.
Редовното
практикуване на джапа и медитация и следването на ученията на Гуру стабилизира
ума. След това ние ставаме в състояние да изтрием променливите аспекти на ума
ни (показани от гущера) и да разкрием божествената си природа. Като живеем с
постоянство и цел в живота, можем да постигнем целите на живота, артха, дхарма,
кама, мокша – печеленето на богатство по правилния начин, изпълняването на
желанията и накрая постигането на спасение.
И така,
погледнете се и проверете дали умът ви е променлив?
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
