Живеем затворени
в нашия малък свят с нашите специални симпатии и антипатии. Нашият свят е
топъл, красив, комфортен, удобен и идеален за нас. Дава ни максимално щастие.
Не искаме да ни се казва, че някъде там има по-добър свят. По-скоро
предпочитаме да си останем с това, което имаме и там където сме, дори и раят да
се намира зад ъгъла.
Наркоманът си
мисли, че има най-добрия възможен живот. Той живее в цветен, объркан свят и си
чака следващата доза. Жаждата за наркотика, намирането на пари, за да си го
купи, физическите / телесните проблеми от използването на наркотика не са нищо
за него. Светът е поредната доза и плуването в психеделичните, халюцинаторни
цветове. Когато се опитваме да му обясним, че уврежда себе си, живота си и
семейството си и, че там някъде има по-добър живот без наркотик, той се
разгневява. Неговият свят е поставен под въпрос и той се вкопчва в него.
Такъв е и
проблема на алкохолика, пристрастения към хазарта, пристрастения към секса,
садиста и други. Това са крайни примери и са лесни за разбиране. Но ние не сме
наркомани и перверзници. Ние сме нормални хора. Но не сме ли като тях? Да! Като
тях сме! Залепили сме се в нашия малък набор от неща и навици и мърморим и
налитаме на бой, когато някой се опитва да ги промени дори мъничко. Светът на
нашата рутина се състои от малко клюки, повече цупене, саморазрушаване,
постоянно осъждане на другите, арогантна нагласа, тормоз, но ние се държим за
тези неща с двете си ръце. Страдаме от стресовете на живота, лоши връзки и
безсънни нощи заради собственото си поведение и навици. Когато ни се каже, че
там някъде има по-добри неща като например любов, състрадание, търпение, покой
забиваме пети в земята (като едно упорито магаре) и оставаме здраво хванати за
нашата болка и стресове. Толкова сме свикнали с удоволствието на нашата болка!
Когато при нас дойде някой и ни се каже за духовния път, ние отказваме да
разсъждаваме върху това, което ни се казва и продължаваме да живеем в нашите
комфортни мизерни светове. Логиката ни казва, че със сигурност би трябвало да
име по-добри неща и по-добри равнища на живот, но ние не желаем дори да
разгледаме тази възможност. Нека да видим историята на двама монаси приятели:
Живели в един
манастир двама монаси. Те правели всички домашни задължения и духовните си
практики заедно и били големи приятели. Направили си договор за приятелство,
който продължавал и отвъд смъртта. Те решили, че след като умрат и се преродят,
този, които си спомни миналото прераждане ще тръгне да търси своя приятел и да
му напомни за миналите духовни практики и стремеж за постигане на спасение.
Минало време, и
двамата умрели, през няколко месеца. Единият се преродил като светец, а другият
като червей, който живеел в купчина тор. Светецът си спомнил за миналото
прераждане и започнал да търси приятеля си. Търсил в реалността на
божественото, и не го открил там. После претърсил на нивата на човека,
животните, птиците, насекомите и растенията и най-накрая го открил прероден
като червей в купчина с тор.
Светецът казал
на червея: О, червею, аз съм твоя приятел от миналото прераждане. Двамата
решихме, че ако един от нас си спомни миналия ни живот ще тръгне да търси
другия и да му напомни за духовните практики и целта на спасението. Аз си
спомних нашето минало и дойдох да ти припомня, така че моля те, ела с мен. Нека
да правим медитация заедно, за да може, когато се преродиш и ти да си спомниш и
да се присъединиш към мен в човешко тяло.
Червеят се
развикал: Отивай си! Отивай си! Тази купчина с тор е моят рай. Аз съм върховно
щастлив тук с моята жена и семейството ми. Чакам да ми се родят внуци. Искам да
си играя с тях и да бъде тук. Светецът казал: Това е просто една купчина с тор,
която смърди и гние. Нека те измъкна от тук и да отидем в моя ашрам, който е
чист, има жасминови храсти и там заедно отново ще бъдем щастливи. Опитал се да
вземе червея, но червеят се бил хванал здраво за купчината тор. Колкото
по-силно се опитвал светеца, толкова по-здраво се държал за купчината с
тор. Неговият рай бил тук, сред смрадта
и газовете на гниещия тор. Бил щастлив в настоящата си форма на червей в своя
малък свят. Той отказал да повярва, че там някъде има по-добър свят.
Колко от
нас са се хванали здраво за нашата си купчинка тор?
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
