Храната е дар от
Божествената Сила. Природата ни дава изобилие от пресни и вкусни храни, които
подхранват тялото, оздравяват и ни помагат да растем. Храната дава подхранване,
сила и способността да работим добре. Когато не се храним с правилните храни,
се разболяваме и боледуваме. Нямаме сила да работим. Умовете ни също се
засягат, липсва ни цел и ентусиазъм и не сме способни да работим за постигането
на целите си. Храната е енергия, която съдейства за духовните ни усилия. Когато
стомахът е празен, не можеш да мислиш за Бог или да медитираш!
Тук няма да
говорим за хранителните вещества в храната и за качествата на храната. Всички
ние знаем за тези аспекти на храната и знаем за правилното количество протеини,
въглехидрати, мазнини, витамини и минерали, които са нужни за правилния растеж
и развитие на тялото ни и които храните ни осигуряват. Това, което обсъждаме
тук, е как да направим храната духовна така, че тя да подхранва, поддържа и
увеличава нашите духовни енергии и да ни помага да се изкачим по-високо в
духовните си практики, а също така и как да ни помогне да издигнем качеството
на ежедневната ни работа.
Има няколко
аспекта, които трябва да знаем относно това как да направим храната си духовна.
Единият аспект е типът на храната. Храните, които имат най-леките и фини
вибрации, са най-добрите храни, защото когато ги ядем, ние поемаме вибрациите
от храната и те стават част от нашата система. Плодовете, кълновете, зеленчуците
имат най-голямо количество леки вибрации и се наричат сатвични храни.
Сготвените вегетариански храни с подправки идват на второ място в списъка и
обикновено имат раджасично качество. Невегетарианските храни носят по-тежки и
по-тъмни вибрации и не поддържат духовното развитие. Те са от категорията на
тамасични храни.
Друга важна част
от готвенето е хигиената в кухнята и чистотата на съдовете и човека, който
прави готвенето. Храната, сготвена в мръсно място, нечисти съдове и от човек,
който не е чист, води до болест.
Чувствата и
самскарите (подсъзнателните качества) на човека, който готви храната, играят
имат значителна роля в приготвянето на духовна храна. Мислите и личните
качества на човека, който готви храната, са енергия и тази енергия се предава на храната, която
се готви когато тя се изяде, ние също поемаме тези енергии. Нека да разгледаме една
случка с мъдрец, който се хранил в Царския дворец.
Имало едно време
един цар, който поканил един мъдрец в двора си и му показал уважение и
боготворене. След като приключили ритуалите, Царят и Мъдрецът седнали да
обядват. Храната на царската маса била разнообразна и имала възхитителен вкус.
На Мъдреца дали удобна стая, за да си почине и да се наспи преди да замине за
ашрама си. Когато си легнал, Мъдрецът изведнъж бил обхванат от неудържимо
желание да задигне сребърната чаша, оставена до леглото му. Подтикът бил
толкова силен, че той взел чашата и си заминал потайно. Когато се прибрал в
ашрама си, той размишлявал, защо бил извършил такова евтино действие. Той
отишъл при царя и му разказал какво се случило и му върнал чашата. Пожелал да
знае кой бил сготвил храната и какъв бил неговият характер. Царят казал, че
готвачът бил с добър характер, но въпреки това направили разследването. Готвачът
се изповядал като казал, че в този ден, когато мъдрецът ял сготвената храна,
той бил излязъл по спешна и важна работа и негов приятел, който бил добър
готвач му помогнал при готвенето. Този приятел, обаче бил крадец, който няколко
пъти лежал в затвора за разбойничество.
Точно за това
майката готви за нейното семейство и го храни по всички възможни начини.
Нейната любов и добри желания за добруване на семейството проникват в храната.
Храната в ресторант се продава за пари и такава храна не е особено хранителна.
Храната, която е сготвена с любов и предложена на Бог и след това е изядена, се
нарича Прасад. Прасад означава Благодатта на Бог или Божия Милост. Тя съдържа
вибрациите на благословията, получена от Бог.
Когато
готвим храната, трябва да се погрижим да изберем възможно най-свежите съставки
и да готвим в чиста кухня. Трябва да се изкъпем и да бъдем свежи. Когато пеем
името на Бог, докато готвим, ние увеличаваме добрите качества на храната. Не
опитваме храната, която ще бъде предложена на Бог. След като сме сготвили,
предлагаме храната на Бог и приемаме неговото име с благодарност, храната става
благословена и се превръща в Прасад. Вкусът на такъв Прасад е различен. Той има
възхитителен вкус и свойство да подхранва духовно. Трябва да направим храната
си духовна и след това да получим част от нея.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
