Атма Ниведана е
най-високият връх на Бхакти, любовта към Бог. Тя представлява самопредаване на
Бог с цяло тяло, ум и душа. Преданоотдаденият няма собствена идентичност. Той я
оставя и се отдава напълно в Бог. Преданоотдаденият няма желания, подтици, его,
не изпитва болка, тъга или печал. Не
иска нищо друго освен да обича Бог заради самото обичане. В такова състояние на
отдаденост, преданоотдаденият разбира, че каквото и да му се случи е дело на
Бог и е само за негово добро. Той вижда събитията на удоволствие, болка, на
възвишеност и потиснатост като благословия от Бог. Той е винаги балансиран и
спокоен. Неговият ум е вечно потопен в Бог. Той разглежда света като сцена, а
себе си като кукла в ръцете на Бог, който е кукловодът. Той работи и живее като
инструмент в ръцете на Бог. Това е последната стъпка в бхакти или Нава Видха
Бхакти, обяснени от Шри Рама на Шабари.
Душата е искра
от Бог. Тя е облечена със съзнание и сетивни органи и гуни – качествата на
добрина, страст и инерция. Душата облича тялото и живее на земята в различни
форми, за да изпълни желанията си в съответствие с нейните гуни, качества. В
различните форми, в които живее на земята, душата се отдалечава от първоначалното
състояние и забравя божествената си природа. Тя сама се въвлича напълно в
материалния свят и в света на сетивните удоволствия. Тъй като желанията й не се
изпълняват, има постоянни очаквания и егото надделява постоянно душата страда
ужасно. С натрупването на карма и увеличаване на страданието, човек се обръща
към Бог и се моли за освобождаване от болката и страданието. Това е началото на
бхакти, любовта към Бог. След като се освободи от болката, човек търси
богатство, жена, семейство, дом, земя и т.н., за да да живее добър живот. След
това развива интерес да разбере за Бог и започва да търси знания за него.
Накрая започва да обича Бог заради самото обичане.
Нава Видхи
Бхакти е логичен път за развитие и разработване на бхакти, който завършва на
върха си с предаване на тялото ума и духа на Бог и постигането му, и неговата
любов като отплата за това. Започваме пътят си към бхакти с желанието да
слушаме за славата и величието на Бог и различните му аватари и други прояви на
Божественото – Шравана. След това се наслаждаваме на пеенето за Бог и
възхваляването му – киртана.
С появата на
любов към Бог у нас, ние започваме постоянно да мислим за неговото величие,
Любов и Състрадание и Великолепие – Смарана.
Започваме да
боготворим Бог, като падаме в краката на Бог – Падасева.
Започваме да
правим систематично богослужение на Бог в съответствие с ритуалите, при които
получаваме вътрешно удовлетворение – Арчанам.
Към този момент
нашата бхакти вече е развита достатъчно и виждаме любимата ни форма на Бог във
всички същества и обекти и в нас се развива почитание или нагласа за Вандана
към всичко живо и природата – Вандана.
След като вече
имаме уважение към всичко живо в нас се появява нагласа за служене на цялото
човечество – Дасия.
Сега връзката ни
с Бог е много силна и той се превръща в нашия най-близък, най-мил и
най-добър приятел –
Сакхия.
Това ни
води до последната стъпка на пълно
предаване, тотално отдаване на Волята на Бог – Атма Ниведана.
Животът на
светците и Бхагавад Гита ни учат на важността на себе отдаването като единствен
начин да постигнем Върховното. Шри Кришна учи Арджуна, че само и единствено
себе-предаването ще му донесат покой и ще го освободят от всички грехове. Себеотдаването
води до преодоляване на егото и индивидуалното съзнание и придобиването на
Абсолютно съзнание. Искрата, която е душата ни, се слива със светлината на Бог.
Човек се слива с Бог и смъртният се превръща в безсмъртен. Той живее в света
като съвършена душа. Няма карма и няма задължения. Живее живот, потопен в
блаженство.
Гопите на
Вриндаван обичали Шри Кришна като Върховното и били напълно отдадени в Него.
Цар Бали също бил напълно отдаден в Бог, предложил му тялото, ума и душата си.
Така те постигнали върховното.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
