Смаран е да
поддържаш постоянно в ума си името на Бог. Това е постоянно живеене в Бог и
Неговата Слава. За смаран няма изисквания за специално време и място. Смаран се
прави винаги и навсякъде. Това е непрекъснато и ненарушимо поддържане на името
и формата на Бог в съзнанието. Смаран е да помним за Бог в добри и лоши
времена, при здраве и болест, в младостта и старостта, през деня и нощта, и
постоянно. Смаран е още един от методите на бхакти, преподадени от Шри Рама на Шабари
в Нава Видхи Бхакти.
Смаран е
непрекъснат поток от постоянно поддържане на мисълта за Бог в съзнанието, припомняне
на Бог. Няма фиксирано, конкретно и специфично време, в което да си спомняме за
Бог. Бог се помни постоянно, докато сме в съзнание. Когато се прави практиката
на смаран, поддържането на името и формата (на Бог) в съзнанието се пренасят в
съня и сънищата, и така дори нощите ни се превръщат в част от нашето
боготворене. Седенето на асана и правенето на джапа, ходещата джапа също са
смаран. Слушането на историите за Бог – Шравана и постоянното спомняне на
Неговата слава и величие и постоянното им обсъждане и говорене за тях също е
смаран.
Когато се прави
смаран за върховното, умът съзнателно се ангажира в мислене и медитиране върху
името и формата на Бог и неговите велики Лийла, мистериозни дела в този свят.
Когато умът е ангажиран по този начин, силата на хватката на гнева, похотта,
алчността, отмъстителността, привързаността, гордостта и властта върху ума намалява.
Свещеното име е като огън, който изгаря нашите карми и отрицателни качества и
ние ставаме по-спокойни и умиротворени. Мислите и действията ни стават достойни
за бхакта.
В Бхагавад Гита,
Бог учи на смаран, изключителното и постоянно припомняне/мислене на/за Бог. Шри
Кришна казва на Арджуна: О! Партха, аз мога лесно да бъда постигнат от упорития
Йоги, който постоянно си спомня за мен и не мисли за друго нещо (едно насочена
преданоотдаденост). След като ме постигнат, тези Махатма, велики души, не се прераждат
повече, което е източникът на болката и не вечно, те достигат до върховното
съвършенство (Мокша).
Бог трябва да се
помни, също както влюбения, който е напълно овладян от неговата любима; както
кравата, която пасе на полето, но постоянно си спомня за телето, което е у дома
на собственика; като скъперника, който брои монетите си отново и отново; като
еленът, който, омагьосан от натрапчивата мелодия на вийна, не забелязва
промъкващия се ловец; като нощната пеперуда, която е запленена от пламъка и
лети около него и накрая го прегръща и изгаря в него; подобно на пчелата, която
жужи около ароматни цветя; подобно на рибата, която не може да живее без водата
и умира дори когато е отделена за кратко време от нея. Като човека, който не
може да живее без въздуха дори няколко минути.
Гопите от Вриндаван
помнели/мислели за Кришна постоянно. Те
се занимавали с ежедневните си занимания на готвене, чистене и грижа за
семейството, грижа за кравите и телетата, доене, правене на извара, биене на
масло и продаване на маслото в град Матхура. Във всеки едни момент от живота
им, техните умове и мисли били фокусирани върху омагьосващата форма на младия
Шри Кришна и неговите пакости и така те не мислели и не говорили за нищо друго.
Друва и Прахлад също правели смаран на Бог и постигнали неговата Благодат и
Любов.
Ние сме
божествени създания, които временно пребивават на земята. Нашият живот не се
състои предимно в ядене, сън, работене и игра. Ние сме тук, за да осъзнаем
истинската си природа и да се върнем в Божествения си Дом. Когато правим смаран
на Бог и го помним без прекъсване, докато правим ежедневните си задължения и
предлагаме резултатите от работата си на Него и приемаме всичко, което
получаваме като Благословия от Него, ние правим живота си свещен. Постоянното спомняне на Бог и Неговото Свято
Име ще ни даде разбиране защо нещата се случват в нашия живот и ще бъдем в
състояние да се носим по течението на живота без усилие. Покой, любов и
благодат , които потичат от смаран на Бог изглаждат нашия път и ние се движим
без усилие през живота. Като помним Бог постоянно, ние се сливаме с него. Нека
смаранът на СитаРам да бъде винаги с нас.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
