Природата и Бог
са ни дали огромни богатства и скъпоценности. Родени сме със здраво тяло и ни е
дадена храна от нашата майка и Природата. Топлото слънце, бълбукащата чиста
вода, хладният бриз, солидността на майката земя под краката ни, добрият урожай
от зърна и пшеница, безкрайното разнообразие от плодове и зеленчуци ни хранят и
отглеждат. Дадени са ни интелигентност, логика и други таланти, чрез които
можем да правим открития и изобретения, които правят живота ни по-удобен и ни
печелят богатство, удоволствие и власт.
Когато днес
сравним стила си на живот с царете от миналото, ние сме доста по-добре от тях.
Удобствата и луксовете, на които се наслаждаваме в ежедневието си са били нещо
нечувано в миналото. Независимо от техните богатства махараджите не са могли да
пътуват със скоростта на влаковете и самолетите като нас днес. Независимо от
този огромен растеж и напредък в материалния просперитет в семейството,
селищата, държавата и нацията, има хора, за които нищо не е достатъчно. Има
хора, които са скъперници. Те имат достатъчно богатство за комфортен живот и
дори луксозен живот и въпреки това не харчат парите си за себе си. И определено
не ги харчат и за други.
Скъперниците
живеят в духовна бедност и за тях няма спасение. Природата ежедневно ни учи да
споделяме това, което имаме. Слънцето, луната, вятъра, водата дърветата
растенията – те дават без усилие и очаквания за отплата и благодарност. Не
научаваме урока/правилото да даваме независимо от факта, че виждаме тези чудеса
ежедневно. Ако не посеем, няма какво да жънем. Ако не даваме безплатно от
това, което имаме и ако не споделяме с нуждаещите се братя, не можем да се
сдобием със спасение. Трябва да даваме една десета от това, което печелим и
имаме и да го дадем на бедните, светците и местата за богослужение.
Количеството, което отделяме, е семето, семето расте и става растение, което
дава плодове. Получаваме награда съответно на това, което даваме. Колкото
повече даваме безплатно, толкова повече ще получим от природата. Човекът, който
има много и не може или не иска да споделя, няма да получи нито Благодат, нито
Спасение.
Имало едно време
един Светец. Той бил извор на знание и
мъдрост. Бил уважаван и имал много последователи. Хората идвали при него за
знание и съвет, а той помагал на всички с любов. Поради него живота на много
хора бил трансформиран и те били духовно спасени. Дори Царе и Министри го
посещавали, за да получат даршан с него и да получат помощ за решаването на
много сложни политически проблеми, с които те се сблъсквали.
Минало се време,
Светецът остарял. Осъзнавал, че краят му ще дойде скоро и че идва времето да
напусне тялото си. Започнал да прекарва времето си като правел Нама Смаран –
пеенето на светото име постоянно и чакал смъртта си. Новините за предстоящата
му смърт се разпространили по цялата страна и хората идвали от различни части
на страната за последен даршан. Истинските Бхакта идвали за даршан и мъдрост от
последната минута. Но имало и такива, които идвали, за да получат сила и
материални ползи или дарове от Светеца.
Измежду тези,
които дошли да видят Светеца, бил и един богат скъперник. Този човек имал
достатъчно за седем поколения богатство, но въпреки това искал още. Той бил
дошъл, за да получи материални подаръци от стария Светец. Скъперникът седял
заедно със стотици други хора и чакал за
даршан на Светеца. Светецът не искал да се среща с никого. Но когато видял
скъперника, го поканил да дойде и да седне близо до него. Скъперникът погледнал
хората около него и казал, видяхте ли, само мен поканиха. Аз съм избраният. Аз
съм велик.
Скъперникът
попитал Светеца: уважаеми господине, моля кажете ми защо повикахте само мен, а
не другите? Светецът отговорил: С тези
добри хора, седящи отвън имам много добър шанс да се срещна отново в бъдещето в
райските селения, но един скъперник никога не получава спасение и така аз няма
да имам възможност да те видя отново. Затова те повиках, за да ти дам духовен
съвет.
Нека се научим
да бъдем с щедро сърце и да споделяме с всички част от това, което имаме. Нека
да изоставим скъперническата си природа и да споделяме с другите благословиите,
изляти върху нас от Природата и Бог. Даването само ще увеличава благословиите,
които получаваме.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
