Всичко, което
човек прави, е за да
постигне успех. От детството до смъртта си ни учат да целим постигането на
успех във всички области от живота – училище, работа, връзки, финанси, власт, да
изпълняване на безкрайните си желания и т.н. във всеки момент от живота си откриваме
себе си в безкраен цикъл на редуване на успех и неуспех.
Не желаем да има
неуспехи в живота ни. Обидно е,
наранява ни и
боли. Този страх от неуспех ни пречи да изследваме възможностите, които ни се
представят ежедневно и това ни води до липса на успех в живота и още повече други
неуспехи. С неуспехите можем да се справяме по различен начин.
Можем да
изоставим мечтите си и да живеем, без да се опитваме да правим нещо значимо
през живота си. Това обаче е един неприемлив подход. Неуспехите са
предшественик на успехите, и са необходима фаза от процеса на учене
(самообучение) преди да започнат да идват успехите и постиженията. Неуспехите
ни начертават път и ни дават карта към
успеха. Необходимо е да приемем, че неуспехът е обратната страна на монетата на
успеха.
Другият подход е
да продължаваме да се опитаме още по-здраво и да вложим още повече усилие. Този
подход също не е достатъчно добър, защото често се налага да сменим подхода, да
опитаме нови методи и начини, за да постигнем успех.
Можем да
разглеждаме неуспеха като обратна връзка (на това, което правим), да променим стратегията
си и да опитаме отново. Може би не сме успели, защото сме използвали погрешен
метод или подходи и когато го променим получаваме успех.
Какво да правим,
когато отвсякъде валят неуспехи и чувстваме, че е дошъл краят на всичко?
Историята с магарето, която даваме по-долу е един възможен отговор:
Имало едно време
едно магаре, което паднало в стар сух кладенец. Магарето ревяло в продължение
на часове и неговия селянин господар най-накрая го открил.
Селянинът решил,
че магарето е старо и няма смисъл да го спасява, освен това и старият кладенец,
така или иначе, трябвало да бъде заровен.
Поканил съседите
си да дойдат и да му помогнат. Те грабнали по една лопата и започнали да
изсипват пръст в кладенеца. Когато магарето осъзнало какво става, заплакало
ужасено. След това изведнъж се успокоило и настанало тишина.
След като насипали
няколко товара с пръст, селянинът решил да погледне в кладенеца и бил удивен от
това, което видял. След като всяка лопата пръст паднела върху гърба му,
магарето правило нещо удивително. То изтръсквало гърба си от пръста, стъпквало
я около себе си и с това се изкачвало на едно ниво по-нагоре.
Скоро магарето
прескочило ръба на кладенеца и изприпкало на свобода.
Понякога, също
като магарето в тази история, ние сме блокирани в ситуации, където животът ни
бута в дълбокото и започва да хвърля пръст върху нас. Трябва да се отръскаме от
пръста, да стъпим на нея и бавно да се изкачим и да излезем от дълбоката дупка.
Имаме навика да
празнуваме успеха си, а не неуспехите си. Когато постигнем успех, алчни сме за
още успехи. Това ни кара да гледаме на другите като заплаха и конкуренция. Не
споделяме радостите на успеха с всички. Пазим ги за себе си. Когато има
неуспех, не се учим от него, а се отдаваме на себесъжаление.
Тайната
на справянето с неуспехите е да ги отпразнуваме като възможности за бъдещ
успех. По този начин винаги можем да бъдем щастливи – и по време на успеха и по
време на неуспехите, които са стъпала към успеха.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
