Четвъртата
пурушартха на живота е мокша. Мокша е освобождение. Мокша означава свобода от
всички ограничения. Четирите пурушартха ни учат да живеем живота си с етика,
морал, чувствителност към нуждите на другите. Нуждаем се от богатство получено
по морален начин и да задоволяваме желанията си етично. Споделяме богатството
си, времето и енергията си с всички и даваме на нуждаещите се в обществото.
Живеем идеален живот. Имаме на разположение достатъчно средства, но
продължаваме да се стремим към повече богатство и удовлетворяване на повече
желания. Не сме задоволени и удовлетворени. От какво търсим освобождение?
Освобождението
идва, когато няма егоцентрични желания. Едва при такова условие можем живеем
балансиран живот. Нито скачаме от радост, нито отиваме в депресия от болка.
Едни и същи сме и при просперитет и при болка. От това живеем в спокойно
състояние на ума, каквито и да са околните условия. Като живеем по този начин и
не е необходимо да задоволяваме желанията си, преодоляваме страха и
несигурността. Дхарма е в основата на живота ни, а мокша в края му, живеем
живота си като споделяме с любов и състрадание богатството и даровете, които
имаме и разглеждаме цялото творение като единно цяло. Освобождаваме се от
ограниченията на желанията, егото, времето и пространството. Знаем, че ние не
сме ограничени същества, а сме искрица от Вечното, което се отразява във всичко
живи и не живи същества около нас. Разбираме, че това е това, и онова е онова,
че азът и Бог са едно и също нещо и следователно цялото творение е едно (цяло).
Тогава започваме да живеем за по-висши цели, за да служим на другите, подобно
на светците. Така оставяме нашия белег във Вселената.
Да разгледаме
историята на Крал Багират от Рагхувамша, който довел река Ганг на земята. Той
бил идеалният цар, добродетелен и състрадателен. Управлявал добре и донесъл
просперитет на царството си. Предал юздите на управлението на царството на сина
си на ранна възраст и правил тапас, за да доведе Ганг на земята, за да могат
неговите предшественици да получат мокша, спасение. Като изоставил безкористно
желанията си и работел за спасението на своите предшественици, той постигнал
собствената си мокша. Историята на тапас, направен от този цар, е една велика
история, която ни показва как един човек може да застане твърдо срещу
отхвърлянето и да работи неуморно, за да постигне целите си, а след това и да
постигне окончателната цел – безсмъртието.
Цар Сагар имал
60 000 синове. Той победил всички демони на земята и започнал Ашвамедха
Ягия, за да обяви върховенството си. За тази цел, каквато била практиката по
онова време, изпратил кон да търчи по земята, придружен от синовете му.
Царят на Небесата,
Бог Индра, се уплашил, че Цар Сагар ще стане още по-мощен и ще го надмине. За
да спре Цар Сагар, той откраднал коня и го вързал в ашрама на Мъдреца Капила.
Когато 60 000 синове дошли да търсят коня, те го видели вързан близо до
Мъдрецът Капила, който бил в дълбока медитация. Те се разгневили и поругали
Мъдреца Капила. Мъдрецът Капила отворил очи гневно и превърнал всичките
60 000 синове на Цар Сагар в пепел, с изключение на Принц Асаманджас.
Аншуман
бил син на Асаманджас и внук на Цар Сагар. Той отишъл при Мъдрецът Капила и
поискал извинение и отвел коня. Мъдрецът
Капил казал, че изгорените синове на Цар Сагар могат да получат спасение само,
ако Ганг бъде доведена от Небето на земята. Нито Аншуман, нито неговият син
Дилипа успели да постигнат това с правения от тях тапас... но синът на Дилипа,
Багират бил твърдо решен да изпълни задачата. Той започнал да медитира
интензивно в продължение на няколко години и накрая Ганга била доволна и се
съгласила да слезе на земята, ако й бъде позволено свободно да тече без да
наводни земята. За целта Багират правил тапас и Бог Шива бил доволен и съгласил
да задържи водите в косата си и така да позволи реката да падне на земята по
управляем начин. След това Багират правил тапас и Ганга била доволна и с гръмовен
трясък се спуснала от небето към земята. Бог Шива посрещнал Ганга в сплетената
си коса и тя била заключена там и нито капка не се разпиляла, докато тя слизала
гордо от небесата. Багират след това боготворил Бог Шива и Бог Шива го
благословил и освободил Ганга от своята коса и тя потекла. Потокът й се
отправил отвъд Багират към морето и там,
където лежал праха от 60 000 синове. По пътя водите на Ганга наводнили ашрама
на Мъдрецът Джахну, разгневен, той хванал водите й и ги затворил в неговата
камандалу, паничка, и я затворил там. Отново Багират правил тапас и мъдрецът
бил доволен и пуснал водата да тече от неговата камандалу. Така Ганга била
наречена Джанхви. Най-накрая реката потекла свободно и водата на Ганга
докоснала праха на синовете на Сагар, които се въздигнали за вечен покой в
небето. Безкористните усилия и тапас на Багират довели Ганга на земята. Днес
водите й дават живот на цяла Северна Индия.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
