Чист Ум

Животът е сложен. Чистият ум, обаче е нещо просто. Той е истинен и непосредствен. Той е интелигентен, чувствителен и реагира на обстоятелствата по положителен начин и не е обвързан с предишни кондиционирания. Реагира от изходната точка на вътрешна убеденост и свобода на мисленето. Чистият ум няма време да се забавлява със фалш или заблуди.

Умът има четири качества: способността за разграничаване, различаване (дискриминативно мислене, вивека), способност да разсъждава без предварителни условия  (откъснатост, вайрагия), способност да прощава (шама) и интензивно тъгуване за освобождение (мумукштва). Когато в човек се развият добре тези характеристики, той живее с чист ум и живота му е чудесен. Той вижда света с чисти очи и има правилната и висшата реакция на всички събития в живота. Когато има правилното разбиране за хората и събитията, няма проблеми.

Когато живеем с правилното осъзнаване на Аза като Универсалното съзнание, умът е много по-малко вероятно да стане жертва на изкушенията и желанията. Чистият ум има способността да вижда красотата и хармонията независимо от вилнеещите нужди и изискванията на живота. Той може да отиде надълбоко в проблемите на живота и да намери лесно правилните решения. Може да види през само- наложените ограничения, неоснователните предположения, ограниченото знание и да открие и определи сърцевината на проблема и да предложи уместно решение. Той е стабилен и може да види разликата между реалното и нереалното.

Чистият ум се издига от нивата на светското до нивата на божественото и вижда Бог във всичко. Той се наслаждава да прави всичко живо щастливо. Той не се налага на другите и не иска услуги от другите. Човекът с чист ум живее се осъзнаване на висшите цели в живота и ги удовлетворява, изпълнява. Да разгледаме живота на един такъв човек:

Имало едно време един цар на име Рантидева. Той обичал и бил щедър с поданиците си. Той бил с откровен и чист умът и виждал в другите само доброто. За него цялото творение било отражение на Бог Шри Хари (Бог Вишну). Той давал щедри дарения на нуждаещите се и се отнасял с уважение към бедните, старите и младите, мъже и жените еднакво. Вярвал, че е направен цар и му е дадено богатство, за да служи на всички. Той бил много популярен измежду поданиците си и бил известен със способността си да решава проблемите и да дава правосъдие.  Рантидев ходил по пътя на бхакти към Шри Хари и изпълнявал ежедневните си задължения като богослужение на Бог.

Един път настанал голям глад. Рантидева споделял храната в хамбарите си с всички. Раздал цялото си богатство на бедните. Той и семейството му сядали да ядат едва след като всички други вече се били нахранили. Имало дни, когато той и семейството му гладували. Гладът продължавала и се влошил още. Рантидева бил гладувал в продължение на 48 дни, когато някой му донесъл паница с каша, направена от брашно, захар и гхи. Овладян от глад и жажда, той и семейството му седнали да ядат. На вратата ,обаче, се появил стар Брамин, който търсел храна. Рантидева го приел с уважение и му предложил част от храната. Когато седнали да ядат, на вратата се появил просяк. Лицето му било измъчено от глад и царят предложил и на него част от храната. След това на вратата се появил прислужник с няколко кучета и просил храна. Царят му предложил останалата храна.

За Царя и семейството му не останала храна и те седнали да пият по глътка вода. Точно в този момент се появил човек от низша каста, изтощен и умиращ от жажда. Царят видял в него  форма на Шри Хари и му предложил водата, като отправил молитва към Бог: О, Щри Хари, дай ми сила да помогна на всички мои поданици. Нека да бъда твой инструмент в служенето на всички. След като човекът изпил водата, той изглеждал освежен и освен това, с изненада цар Рантидева установил,че умората, гладът и жаждата се оттеглили от него и той се чувствал освежен и подмладен. Майа, илюзорната сила на Шри Хари, се появила пред него. Тя го благословила и му дала огромни богатства. Умът на Рантидева бил абсорбиран във формата на Шри Хари и той отказал богатствата, тъй като на него не му били останали желания.  Майя изчезнала и се появила очарователната, сияйна форма на Шри Хари. Рантидева го боготворил и поискал от него благословията умътт му винаги да бъде слят с бога. То станал велик йогин и накрая постигнал спасение. Всичко това било възможно заради чистия ум на Рантидев, неговата любов и служене на поданиците и на всички живи същества.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Когато липсва напредък при последователите

Гуру наистина е Калпаврикша (дървото на желанията). Духовните му вибрации, безкористната любов, състрадание, познаването на универсалните закони, мъдростта, липсата на его и гордост привличат последователите също както пчелите са привлечени към градината с благоуханни цветя. Всичко, което липсва в обикновения човек, може да бъде открито в Гуру. Той се откроява като изключително същество, което дори само с присъствието си дава безмерен покой. Хората се струпват около него, като искат той да изпълни безкрайните им и различни желания. Чрез неговата благословия и благодат, Гуру дава на последователите си богатство, здраве, дом, власт, име, слава, семейство, деца, знание, мъдрост и накрая себереализация. През годините се вижда, че има напредък в живота на повечето последователи и подобряване в тяхното състояние, богатство, знание и духовен напредък.

Има обаче и последователи, които не показват значително подобрение или духовен напредък, макар че много от техните материални нужди са изпълнени от Гуру. Гуру е всемъдър, всезнаещ и все- даващ. Тогава, как така има последователи, при които няма напредък, дори и такива, които са много близко до Гуру?

В уравнението винаги има две страни: компетентността на гуру и качествата на последователя. Вече казахме, че Гуру е знание, мъдрост и щедрост. Следователно, резултатите зависят от последователя. Гуру има многобройни последователи. Веки от тях идна при него с личен дневен ред/личен мотив. Гуру помага на послодователя да постигне желанията си. Има някои последователи, които идват при гуру единствено заради материалните желания. Те имат интензивно желание за богатство, власт, име, слава, сексуални желания, потомство и имоти. Те следват Гуру и правят практики само за да се изпълнят желанията им. Когато едно желание бъде изпълнено, друго заема мястото му и след като се изпълни и то, на негово място идват множество други желания. В търсенето на себеудовлетворение, техният гняв, похот, ревност, омраза, привързаности и его се развиват до огромни пропорции.  Вместо себе-подобрение, виждаме в тях духовно влошаване. Когато гуру им се кара за неприемливо поведение и ниски качества, те се вбесяват и не се коригират. Когато се получат исканите обекти на желания, те не са в състояние да приемат мъмренето и порицанието на Гуру и те напускат Гуру. Но преди да направят това, те охулват и опозоряват гуру, лъжат го, разпространяват слухове за него, така, че други да не се доближават до Гуру и Гуру бива откъснат от последователите и изоставен. Те организират бягството си така, че да няма преследване. Всезнаещият гуру просто се усмихва и продължава нататък, тъй като той няма его, гордост, омраза, привързаности или чувство за отмъщение.

Гуру винаги осъзнава недостатъците на неговите последователи, а също нуждите и копнежите (подтиците) им. Той изпълнява желанията на последователите с надеждата, че след като са получили каквото са искали, последователите ще продължат напред по пътя на знанието и мъдростта. За съжаление нещата рядко стават по този начин. Тук връзката между Гуру и последователите е също както връзката между змията и сандаловото дърво. Сандаловото дърво е хладно, ароматно и привлича змията, която се увива около клоните му. Змията прекарва живота си увита около сандаловото дърво. Но не губи отровната си природа, а дървото не губи аромата си. Те не изоставят природата си, нито приемат качествата на другия.

Докато последователите не изоставят низшата си животинска природа и не преодолеят гнева, похотта, алчността, привързаностите, ревността и гордостта – дори да прекарат и целия си живот с Гуру, няма да има промяна в тях. Гуру и Бог не налага волята си върху другите.  На последователите е дадено право на избор, от тях си зависи дали ще вземат правилното решение. Те имат интелигентност и сила да правят различаване между сходните неща (дискриминативно мислене). Те взимат решенията си съзнателно и след това трябва да посрещнат последиците. Въпреки това, обичащият гуру винаги дава на тези блудни последователи втори, трети, и хиляден шанс да се променят и да се придвижат напред и нагоре по пътя на живота към Светлината.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Кама – Сугрива

Една от четирите Пурушартха (цели) на живота е Кама, изпълнението на желания. В нас има различни желания, които ни карат да търсим име, слава, власт, жена, деца, дом, удовлетворение на сексуалните желания и още много други неща. Изпълняването на желанието е правилно и следва да се прави. Не е погрешно и не е грях да искаш име, слава, партньор, дом, деца и т.н. Имаме правото да изпълняваме желанията си, но също така трябва да спазваме законите на дхарма, етиката в ума си. Когато задоволяваме желанията ни ние научаваме много уроци. Научаваме, че всички същества имат желания и имат право да ги удовлетворяват. Разбираме, че също както ние копнеем да удовлетворим желанията си и търсим възможност за това, трябва да позволим на другите да изпълняват желанията си. Научаваме с потта си, че желанията ни носят временно щастие и че след като едно желание удовлетворено, много други желания заемат мястото му. Накрая, разбираме, че за да избягаме от безкрайния цикъл от спечелване, копнеж и поникване на нови желание, трябва да изоставим желанията си и да потърсим желанието за любовта на Бог, която ще ни помогне да преодолеем тази подлудяваща спирала от желания и тяхното удовлетворение.

В Рамаяна се разказва за Сугрива, братът на Вали, който бил управител на Кишкинда. Вали и Сугрива се обичали и уважавали. Едни ден, демон дошъл разярен пред вратите на Кишкинда и предизвикал Вали да се бият. Вали приел предизвикателството и атакувал демона с огромна сила. Демонът почувствал, че скоро ще бъде победен и избягал. Вали го подгонил и последвал до неговата пещера. Вали казал на Сугрива да го чака отвън. Сугрива чакал цяла седмица и чул ужасяващи крясъци и видял от пещерата да се процежда кръв и си направил извода, че брат му бил убит и затворил входа на пещерата с голям камък. Искал да предотврати демонът да излезе от пещерата и да атакува отново царството. Министрите на царството насила короновали нежелаещия Сугрива за Цар, тъй като царството не можело да бъде оставено без Цар. Междувременно, Вали успял да убие демона. Той се измъкнал през блокирания вход на пещерата и се върнал в столицата и открил брат му да седи на трона като Цар. Той се почувствал предаден и атакувал Сугрива. Сугрива смирено обяснил какво се случило, но Вали не го изслушал. Вали го изгонил от царството и насила взел жена му Рума. В резултат на това братята се превърнали във врагове.

Сугрива бил преследван от брат си и живеел като се криел от него. Искал да отмъсти за направеното срещу него и да си вземе обратно жената Рума. Искал си обратно жената и царството. Той се съмнявал в силата на Шри Рама и го изпитал. Шри Рама преминал изпитанието на Сугрива и Сугрива бил убеден в необикновените умения на Шри Рама. Шри Рама убил Вали и короновал Сугрива като Цар на Кишкинда. За отплата, Сугрива помогнал на Шри рама да намери Маа Сита и да изгради мост до Ланка и в битката с Равана.

Кама, желанието за удовлетворяване на материални неща като да искаш семейство, царство, жена, власт побеждаването на врагове довело Сугрива до Шри Рама и неговата кама или желания били изпълнени. Сугрива служил на бог с тяло, ум и душа. Неговата сева му спечелила благословията на Шри Рама чрез която той се сдобил със спасение. Мотивиращата го нужда за изпълнение на Кама, желанията, го довели до среща с Бог и след това да възможността да работи и да помогне на Бог. Когато погледнем как Бог помага за изпълнението на материалните желания, виждаме, че той ни показва начин да ги постигнем и бавно ни поставя на правилния път към спасението.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да напредваме бързо по духовния път

Гуру е съкровищницата на вселената, която може да ни даде това, от което се нуждаем или търсим. Тази истина е всеизвестна и около Гуру се тълпят последователи, за да получат удовлетворение на желанията им - много идват при него, за да търсят изцеление на техните страдания, болка и болест. След изцеляването и получаване на благословии за добро здраве, много от последователите търсят незабавно удовлетворение на желанията им и остават с него като следват неговите учения. Има много последователи, които идват при гуру, за да търсят изълнение на мераците си – богатство, власт, семейство, просперитет, притежания и слава. Когато получат благословията на Гуру и техните нужди са изпълнение те отиват на следващото ниво и започват да търсят знание. Много идват при Гуру от любопитство да получат знание да разберат начина, по който функционира Вселената. Когато получат някакво ниво на знание, техните глави и сърца се прекланят пред великолепието на Вселената и начина, по който тя работи,  и те започват да търсят окончателното знание на Себереализацията. Много идват направо, за да търсят себереализация и работят, за да я постигнат.

Последователите, които работят за изтриване на тяхното его и за преодоляване на техните негативни качества са тези, които напредват най-бързо. Нуждаем се от разбиране за природата на желанията, това, че те се безкрайни и никога не могат да бъдат удовлетворени. Когато ни е дадено достатъчно, за да удовлетворим основните нужди на живота си и освен това сме благословени с интелигентност, знание и опитност в печеленето на пари и напредване в материалния свят, фокусът ни с гуру не следва да бъде насочен към повече богатство, име и слава и материални претенции, а към духовен напредък. Последователите, които търсят Гуру за целите на себереализацията, са тези, които бързо се придвижват напред.

Най-бързият начин за напредване в духовния път към бог е правенето на сева или служене на Гуру. Сева означава всеки вид работа, която ни е дадена от Гуру. Това може да бъде готвене, чистене, преподаване, разпространяване на ученията, следване на ученията на Гуру и правенето на ежедневните практики, всичко това е сева. Гуру следва да бъде разглеждан като Първоначалната Енергия на Вселената и да бъде третиран с уважение по подходящ начин. Гуру не е неговото тяло. Той е сбора от знанието и силите на Божественото, което е дошло на земята да учи и води човека и да го води към светлината и знанието. Когато на човешките слабости на Гуру не се обръща внимание, а се фокусираме само върху неговата божественост, Гуру Шакти реагира и води последователя по правилния начин. Последователят, който вижда Божественото в своя Гуру, преживява Безформената Сила на Вселената в него – Ниргуна Парабрахман. Последователят, който не търси нищо за себе си, а иска да служи и да обича своя Гуру, получава всички съкровища на вселената. Гуру бхакти е комбинация от любов за безформеното и формата на Гуру в неговото тяло. Достатъчно е казано, видяно и известно за последователите, които имат гуру бхакти и правят безкористна служба на Гуру.

Последователят трябва да трансцедентира/преодолее/превъзмогне низшата животинска природа, за да разкрие божествеността в себе си. Човекът е благословен със шесто чувство, знание, интелигентност, и способност за разграничение, за да се изкачи по-високо до истинската си съдба. Ако вместо това последователят се наслаждава на хитрината на лисицата, отровния език на змията, алчност за огромно богатство, безкрайна похот и прави заговори, за да ги получи, изпада от възвишения си статут на човек и се преражда като животно, влечуго или насекомо. Необходими са безкраен цикъл от раждане и прераждане, за да се постигне раждане в човешко тяло и след това да започне изкачването по пътя на духовността.

Последователят, който вижда Окончателното в своя Гуру и се предава на Него, е наистина благословен. Гуру поема отговорността за материалното благополучие и духовния напредък на този последовател. Гуру Шакти или Благодатта на Гуру води последователя във всеки момент от живота. Това не означава, че последователя няма проблеми. Това означава, че той е воден към правилните решения и получава подкрепа, за да реши проблемите с малко усилия. Товарът на отговорността на тези последователи се поема от Гуру и последователят е воден и отведен за ръка по посока на целта по себереализацията, тъй като последователят има безусловно приемане и предаване на Гуру. Последователят, която вижда Вселената в Гуру, придобива Вселената без усилие.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Шанкара Джаянти

Шанкара Джаянти се празнува днес . 26 април 2012. Шанкара Джаянти е рожденият ден на Джагат Гуру Ади Шанкарачария. Пада се на петия ден (панчами) след новолунието на месеца Вайсакха.  Ади Шанкарачария е известен икато Шанкара Бхагвадпадачария. То се почита като един от най-великите философи-светци в Индия. Той бил овладял всички свещени индуски писания и консолидирал доктрината на Адвайта Веданта. Адвайта е недуализъм, което означава, че само Атманът, или Дърховната Душа съществува, а индивидуалните души не са отделни от Върховната Душа, а едно и също нещо. Индивидуалните Души са като отражения на Луната в различните езера и други водни басейни. В небето, обаче, има само една Луна.

Източникът на Веданта са Упанишадите, Бхагавад гита и Брахма Сутрите. Ади Шанкара консолидирал принципите на Адвайта Веданта. Исторически,  първият пропонент/проповедник на Адвайта Веданта бил неговия гуру – Говидна Бхагаватпадачария. Ади Шанкара обяснил концепциите за Атмана (душата), ПарамАтман (Божествената/Върховната Душа), вайрагия (изоставянето) и мокша(спасението). Той написал бхася (коментари) върху всички Веди и Бхагавад Гита. Пътувал из цяла Индия пеша и във всеки град правел обсъждания с учените и винаги печелел дебатите. Писанията му се разглеждат като върховни и популярни дори и днес, тъкмо по тази причина. 

Ади Шанкара е роден през 8 век, в Калади, Керала в семейството на Намбоодхри Брамини. Родителите му бил бездетни продължително време и предприемали гладувания и се молели в храма на Вадукунатан. Бог Шива им се появил в съня и ги благословил. Смята се, че Ади Шанкара е малка инкарнация на самия Бог Шива. Бащата на Шанкара починал. докато той бил млад и майката се грижила за него. Шанкара бил брилянтен и бил отличник в овладяването на традиционното ведическо знание. След изпълняването на неговата церемония на свещената нишка, Шанкара просел подаяние, както повелявала традицията. Един път той искал подаяние в дома на бедна жена. Тази жена имала изпълнено с любов сърце и била отдадена на бог, но нямала какво да даде. В дома й нямало храна. Когато видяла Шанкара да стои на вратата и да иска подаяние, излъчването на лицето му я привлякло и тя страдала, че нямала храна, която да му даде. Тя претърсила лавиците в колибата си, за да види дали може да намери нещо. Намерила един сух плод амла и му го дала със сълзи на очи. Като видял добрината и страданието й, Шанкара извикал богинята Лакшми и изпял Канака Дхара Стотрам – молитва към Богинята на Богаството, за да направи златен дъжд. Завалял дъжд от златни амла плодове, които паднали в дома на жената, като разтърсили покрива и изпълнили живота й с богатство и благословия.

Ади Шанкара уважавал и обичал много майка си. Тя бил вече стара, когато го родила и докато растял той всеки ден гледал как тя трудно ходи до реката, за да се къпе. Така той изпял молитва и реката Пурна променила руслото си и започнала да тече по-билзо до дома й - когато той приел саняс и напуснал дома си , дал дума да майка си, че ще бъде до нея по времето на смъртта й. Той изпълнил дадената дума като чудо. Минали много години, един ден той осъзнал предстоящата й смърт и се втурнал да бъде с нея в последните моменти от живота й.. След смъртта й, той поискал помощ от селяните за последните и ритуали. Никой не му помогнал, защото той бил саняси, който се бил върнал у дома при умиращата си майка. По време на бурята и дъжда той изпълнил последните ритуали на майка си като поставил мъртвото й тяло на легло от живовляк (чийто стебла не горят) и извикъл огън от небето. И гледай ти, стеблата на живовлека се запалили и разгоряли ярко. Цялото село паднало в краката му и поискало прошка.

Ади Шанкара обединил фрагментирания/разпокъсания Индуизъм и установил четири манастира (мут) в Индия – Шрингери, Пури, Дуарка, Бадринта за поддържането, разпространението и възраждането на Адвайта Веданта. Той създал традицията на боготворене наречена Шанмата. Ади Шанкара Джаянти се разглежда като ден на философите. За него се правят богослужения из цяла индия в различни манастири и неговите учения и химни се обсъждат и пеят. Това е една добра възможност за изучаване на Адвайта Веданта и неговите творби.

 

---

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гущер ли си?

Умът ни е много непостоянен и подобно на маймуна скача от клон на клон и от дърво на дърво. Подобно на подскачащите дългоопашати, умът ни скача насам натаму и е подозрителен там, където няма основание да бъде подозрителен. Захваща се с битки с хората наоколо, дори и със самия себе си. Предизвиква само мизерии в ежедневието ни, у дома и на работното ни място. Но можем да поддържаме постоянни връзки или добро приятелство. Стабилен ум насочен към постижения и цели в живота е от съществено значение за успех във всяка една област от живота, включително и в духовността. Умът ни е причината за нашия ад и рай. Историята на Питамбал и Кишан ни учи на важни уроци относно ума:

Питамбар и Кишан били последователи на велик Гуру. И двамата било обичани от техния гуру и той ги обсипвал еднакво с благодат. Но техните, мисли, действия и карми били различни. В края на живота им било декларирано, че общата карма на Питамбар била изключително добра и, че ще управлява като император в продължени на хиляда години, но поради една неправилна постъпка трябвало да има кратко прераждане и да живее в тялото на гущер.  Кармата на Кишан довела до общо един ден като император и хиляда години в ада. На двамата била дадена възможност за избор относно, кое първо биха искали да преминат.

Патамбар избрал да страда за кратко време като гущер и след това да управлява непрекъснато хиляда години като император. Така той се превърнал в гущер, която започнал да се стрелка нагоре надолу в търсенето на храна. Умът му бил толкова неспокоен и променлив, колкото и езикът му. Така той минал през много места, като хващал и ядял насекоми. За този кратък период от време, умът му се променил много хиляди пъти и той направил много грехове като хващал и  ядял насекоми , дори без да е гладен. В резултат на това, цялата му добра карма била изтрита и той бил прокълнат да прекара хиляди години в ада.

Кишан огледал живота си и много съжалявал, че бил направил толкова много глупави грешки. Той копнеел за възможност да се откупи. Така, той избрал да бъде цар за един ден и след това да страда хилядата години в ада. Веднага след като бил коронован за цар, дал заповед да се дадат дрехи и храна на бедните в царството му. Седнал с министрите си и дал заповед да се изкопаят нови кладенци, да се направят пътища и да се направят заслони за пътуващите. След това организирал ягна за добруването на неговите поданици. В края на деня той бил натрупал достатъчно добра карма, за да получи удължаване на поста като Цар за хиляда години.  Кишан прекарал всеки едни ден от живота си като цар като работел за добруването на хората и като боготворял Бог и за доброто на неговите поданици и царството му. Нарастващите депозити от добри дела изтрили хилядата години в ада и му осигурили дълъг и успешен живот като добронамерен монарх.

Когато умът ни е непостоянен и променлив, ние правим много глупави грешки. Преценката ни е неправилна и решенията ни не са стабилни. Ние нито се придържаме към ценостите на етиката ни  нито към принципите си, а ги продаваме на всеки, който е готов да задоволи исканията на егото ни с материални неща или фалшиви ласкави думи. Не сме верни на себе си или на който и да е друг. Не принадлежим към семейството, приятелите, Гуру или Бог. С непостоянството си се дистанцираме се от живота на свястно човешко същество. Да не забравяме съдбата на гущера и изкуплението на човека, който правил добри дела въпреки краткото време, което му било дадено. Нека да стабилизираме умовете си, да определим целите си и да бъдем твърди при отстояване на етичните си ценности и принципите си в живота.

Редовното практикуване на джапа и медитация и следването на ученията на Гуру стабилизира ума. След това ние ставаме в състояние да изтрием променливите аспекти на ума ни (показани от гущера) и да разкрием божествената си природа. Като живеем с постоянство и цел в живота, можем да постигнем целите на живота, артха, дхарма, кама, мокша – печеленето на богатство по правилния начин, изпълняването на желанията и накрая постигането на спасение.

И така, погледнете се и проверете дали умът ви е променлив?

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Скъперникът не получава спасение

Природата и Бог са ни дали огромни богатства и скъпоценности. Родени сме със здраво тяло и ни е дадена храна от нашата майка и Природата. Топлото слънце, бълбукащата чиста вода, хладният бриз, солидността на майката земя под краката ни, добрият урожай от зърна и пшеница, безкрайното разнообразие от плодове и зеленчуци ни хранят и отглеждат. Дадени са ни интелигентност, логика и други таланти, чрез които можем да правим открития и изобретения, които правят живота ни по-удобен и ни печелят богатство, удоволствие и власт.

Когато днес сравним стила си на живот с царете от миналото, ние сме доста по-добре от тях. Удобствата и луксовете, на които се наслаждаваме в ежедневието си са били нещо нечувано в миналото. Независимо от техните богатства махараджите не са могли да пътуват със скоростта на влаковете и самолетите като нас днес. Независимо от този огромен растеж и напредък в материалния просперитет в семейството, селищата, държавата и нацията, има хора, за които нищо не е достатъчно. Има хора, които са скъперници. Те имат достатъчно богатство за комфортен живот и дори луксозен живот и въпреки това не харчат парите си за себе си. И определено не ги харчат и за други.

Скъперниците живеят в духовна бедност и за тях няма спасение. Природата ежедневно ни учи да споделяме това, което имаме. Слънцето, луната, вятъра, водата дърветата растенията – те дават без усилие и очаквания за отплата и благодарност. Не научаваме урока/правилото да даваме независимо от факта, че виждаме тези чудеса ежедневно. Ако не посеем, няма какво да жънем. Ако не даваме безплатно от това, което имаме и ако не споделяме с нуждаещите се братя, не можем да се сдобием със спасение. Трябва да даваме една десета от това, което печелим и имаме и да го дадем на бедните, светците и местата за богослужение. Количеството, което отделяме, е семето, семето расте и става растение, което дава плодове. Получаваме награда съответно на това, което даваме. Колкото повече даваме безплатно, толкова повече ще получим от природата. Човекът, който има много и не може или не иска да споделя, няма да получи нито Благодат, нито Спасение.

Имало едно време един Светец. Той бил извор на  знание и мъдрост. Бил уважаван и имал много последователи. Хората идвали при него за знание и съвет, а той помагал на всички с любов. Поради него живота на много хора бил трансформиран и те били духовно спасени. Дори Царе и Министри го посещавали, за да получат даршан с него и да получат помощ за решаването на много сложни политически проблеми, с които те се сблъсквали.

Минало се време, Светецът остарял. Осъзнавал, че краят му ще дойде скоро и че идва времето да напусне тялото си. Започнал да прекарва времето си като правел Нама Смаран – пеенето на светото име постоянно и чакал смъртта си. Новините за предстоящата му смърт се разпространили по цялата страна и хората идвали от различни части на страната за последен даршан. Истинските Бхакта идвали за даршан и мъдрост от последната минута. Но имало и такива, които идвали, за да получат сила и материални ползи или дарове от Светеца.

Измежду тези, които дошли да видят Светеца, бил и един богат скъперник. Този човек имал достатъчно за седем поколения богатство, но въпреки това искал още. Той бил дошъл, за да получи материални подаръци от стария Светец. Скъперникът седял заедно със стотици други хора  и чакал за даршан на Светеца. Светецът не искал да се среща с никого. Но когато видял скъперника, го поканил да дойде и да седне близо до него. Скъперникът погледнал хората около него и казал, видяхте ли, само мен поканиха. Аз съм избраният. Аз съм велик.

Скъперникът попитал Светеца: уважаеми господине, моля кажете ми защо повикахте само мен, а не другите? Светецът отговорил:  С тези добри хора, седящи отвън имам много добър шанс да се срещна отново в бъдещето в райските селения, но един скъперник никога не получава спасение и така аз няма да имам възможност да те видя отново. Затова те повиках, за да ти дам духовен съвет.

Нека се научим да бъдем с щедро сърце и да споделяме с всички част от това, което имаме. Нека да изоставим скъперническата си природа и да споделяме с другите благословиите, изляти върху нас от Природата и Бог. Даването само ще увеличава благословиите, които получаваме. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Акшая Трутийя

(Акшая Трутия тази година се пада на 23-24 април)

Индуизмът разделя космическата драма на живота на четири юги (периоди от време): Сатия Юга, Трета Юга, Двапара Юга и Кали Юга. Понастоящем сме в Кали Юга – първата й фаза. Когато се сменяли епохите от Сатия Юга към Трета Юга ,времето, в което и бил роден Шри Рама, първият ден на Трета Юга бил наречен Акшая Трутийя. Този ден отбелязва началото на нова ера и предстоящите добри времена. Това бил третия ден, Трутийя, на светлата част на индуския месец Вайшакх. На този ден се отдава голямо значение, тъй като това е денят, на който Бог Хайягрива, Бог Нараяна и Бог Парашурама слезли на земята.

Индуския Календар има три и половина особено благоприятни дни в годината – Гуди Падва, Акшая Трутия, Дусера и половин ден Балипратипада. Ефектът на космическия преход и потокът на благословението продължават през целия период от 24 часа на тези дни (половин ден за Балипратипада) и целият ден се разглежда като особено благоприятен. Всяка добра работа, бизнес, духовни практики, дарения, бракове, церемонии по случай настаняване в нов дом и т.н. могат да бъдат изпълнявани на тези дати, без значение на времето и без да се налага да се проверява за добро време или добра мухуртха. Купуваме злато и сребро, коли и подписваме документи за купуване на земя и друга собственост на тези дати.

Шри Кришна обяснява на Юдхиштхира значението на този ден, Акшая Трутийя, в един от техните разговори: Бог казва: О царю! Дарението, свещеният огън, когато се прави на този ден, никога не става зян. За това великите мъдреци са нарекли този ден „Акшая Трутийя”.  Ритуалите изпълнявани на този ден за удовлетворяване на Бог и помагане на предшествениците да отидат на по-високи нива се оказват винаги  полезни.

Натрупали сме много отрицателна карма от миналите си животи и като даваме дарение на нуждаещите се този ден, натрупваме много пуния или добрина, която отписва миналата карма. Много хора дават дарения със специфични намерения да се сдобият с пуния, добро, и да достигнат небето след смъртта. Трябва да помним, че след като се изчерпи пуния, душата отново се връща на земята. Много хора, които са умни и обичат Бог, дават дарения, без да искат заслуги (пуния). Те дават дарения за добри дела или на заслужаващи хора, просто заради любовта към Бог. Тези хора отиват отвъд реалността на небесата до по-висши планове и с натрупаните заслуги получават спасение.

На този ден, се правят жертвоприношения на тил (черен сусам) и вода на предшествениците ни. Имаме дълг към нашите предшественици, тъй като идваме от тяхната линия и имаме дара на техните качества, потенциал и физически качества. Когато такова дарение (жертва) се правят честно, получаваме техните благословии от нивото, на което те съществуват и много от нашите кармични блокажи се отстраняват и ние ставаме способни да напредваме в материалния и духовния живот.

Акшая Трутийя съвпада с началото на сезона на мусоните в Индия. На този ден се боготвори Майката Земя, за да има добър урожай. Орат се полетата на деня Гуди Падва и се приготвят за посев. Садят се и дървета с вярата, че ще дадат обилни плодове. Садят се и Аюрведически растения и билки, за да дадат обилен урожай продължително време. Това дава сигурност, че няма да има недостиг от билки и лекарства за хората.

На този ден се правят богослужения на богинята ВайбхавЛакшми – богинята на Богатството и изобилието заедно с Нейния Съпруг – Бог Вишну. Богослужението се прави за нея, за да остане с нас нейната Благодат в изобилие през живота ни. Нека по случай на този особено благоприятен повод на Акшая Трутийя да вземем твърдо решение да увеличаваме любовта и предаността си към Бог и да следваме духовните практики, които ни свързват с него. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Мокша - Цар Багират

Четвъртата пурушартха на живота е мокша. Мокша е освобождение. Мокша означава свобода от всички ограничения. Четирите пурушартха ни учат да живеем живота си с етика, морал, чувствителност към нуждите на другите. Нуждаем се от богатство получено по морален начин и да задоволяваме желанията си етично. Споделяме богатството си, времето и енергията си с всички и даваме на нуждаещите се в обществото. Живеем идеален живот. Имаме на разположение достатъчно средства, но продължаваме да се стремим към повече богатство и удовлетворяване на повече желания. Не сме задоволени и удовлетворени. От какво търсим освобождение?

Освобождението идва, когато няма егоцентрични желания. Едва при такова условие можем живеем балансиран живот. Нито скачаме от радост, нито отиваме в депресия от болка. Едни и същи сме и при просперитет и при болка. От това живеем в спокойно състояние на ума, каквито и да са околните условия. Като живеем по този начин и не е необходимо да задоволяваме желанията си, преодоляваме страха и несигурността. Дхарма е в основата на живота ни, а мокша в края му, живеем живота си като споделяме с любов и състрадание богатството и даровете, които имаме и разглеждаме цялото творение като единно цяло. Освобождаваме се от ограниченията на желанията, егото, времето и пространството. Знаем, че ние не сме ограничени същества, а сме искрица от Вечното, което се отразява във всичко живи и не живи същества около нас. Разбираме, че това е това, и онова е онова, че азът и Бог са едно и също нещо и следователно цялото творение е едно (цяло). Тогава започваме да живеем за по-висши цели, за да служим на другите, подобно на светците. Така оставяме нашия белег във Вселената.

Да разгледаме историята на Крал Багират от Рагхувамша, който довел река Ганг на земята. Той бил идеалният цар, добродетелен и състрадателен. Управлявал добре и донесъл просперитет на царството си. Предал юздите на управлението на царството на сина си на ранна възраст и правил тапас, за да доведе Ганг на земята, за да могат неговите предшественици да получат мокша, спасение. Като изоставил безкористно желанията си и работел за спасението на своите предшественици, той постигнал собствената си мокша. Историята на тапас, направен от този цар, е една велика история, която ни показва как един човек може да застане твърдо срещу отхвърлянето и да работи неуморно, за да постигне целите си, а след това и да постигне окончателната цел – безсмъртието.

Цар Сагар имал 60 000 синове. Той победил всички демони на земята и започнал Ашвамедха Ягия, за да обяви върховенството си. За тази цел, каквато била практиката по онова време, изпратил кон да търчи по земята, придружен от синовете му.

Царят на Небесата, Бог Индра, се уплашил, че Цар Сагар ще стане още по-мощен и ще го надмине. За да спре Цар Сагар, той откраднал коня и го вързал в ашрама на Мъдреца Капила. Когато 60 000 синове дошли да търсят коня, те го видели вързан близо до Мъдрецът Капила, който бил в дълбока медитация. Те се разгневили и поругали Мъдреца Капила. Мъдрецът Капила отворил очи гневно и превърнал всичките 60 000 синове на Цар Сагар в пепел, с изключение на Принц Асаманджас.

Аншуман бил син на Асаманджас и внук на Цар Сагар. Той отишъл при Мъдрецът Капила и поискал извинение и отвел коня.  Мъдрецът Капил казал, че изгорените синове на Цар Сагар могат да получат спасение само, ако Ганг бъде доведена от Небето на земята. Нито Аншуман, нито неговият син Дилипа успели да постигнат това с правения от тях тапас... но синът на Дилипа, Багират бил твърдо решен да изпълни задачата. Той започнал да медитира интензивно в продължение на няколко години и накрая Ганга била доволна и се съгласила да слезе на земята, ако й бъде позволено свободно да тече без да наводни земята. За целта Багират правил тапас и Бог Шива бил доволен и съгласил да задържи водите в косата си и така да позволи реката да падне на земята по управляем начин. След това Багират правил тапас и Ганга била доволна и с гръмовен трясък се спуснала от небето към земята. Бог Шива посрещнал Ганга в сплетената си коса и тя била заключена там и нито капка не се разпиляла, докато тя слизала гордо от небесата. Багират след това боготворил Бог Шива и Бог Шива го благословил и освободил Ганга от своята коса и тя потекла. Потокът й се отправил отвъд  Багират към морето и там, където лежал праха от 60 000 синове. По пътя водите на Ганга наводнили ашрама на Мъдрецът Джахну, разгневен, той хванал водите й и ги затворил в неговата камандалу, паничка, и я затворил там. Отново Багират правил тапас и мъдрецът бил доволен и пуснал водата да тече от неговата камандалу. Така Ганга била наречена Джанхви. Най-накрая реката потекла свободно и водата на Ганга докоснала праха на синовете на Сагар, които се въздигнали за вечен покой в небето. Безкористните усилия и тапас на Багират довели Ганга на земята. Днес водите й дават живот на цяла Северна Индия.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Дхарма – Цар Шиби

Ришите от древните източни традиции дълбаели надълбоко, за да открият причините за човешкото раждане и съществуване. В медитацията си те са сливали на най-висшите нива на осъзнаване и били в състояние да видят, че Върховната Сила е причината за възникване на космоса и цялото творение във всичките му измерения. Съзнателните и несъзнателните същества са част от тази Велика сила. Тази Върховна Сила съществува във всеки човек. Искрата на Върховната Душа осветява и  огрява отвътре всяко същество като неговата индивидуална душа. Поради това, всеки един от нас е част от Върховната Душа. Ние сме тук, за да осъзнаем нашето Върховно Аз и това пътешествие на нашият живот е описано от Древните като четирите Пурушартха, цели на живота.

Дхарма е първата Пурушартха на живота. Тя е добросъвестно живеене. Тя е подредено и холистично живеене. Става  дума за живеенето и политиката – нека всички да живеят заедно в съвършена хармония и взаимно разбиране. Дхарма ни прави чувствителни към другите и на кара да се грижим за другите. Тя ни прави състрадателни и ни помага да разберем болката на другите и да предприемем стъпки за да облекчим болката им. Когато ходим по пътя на Дхарма, разбираме, че сме част от огромно универсално семейство и че нашите действия – мислени, думи и дела следва да бъдат съгласувани с това настина холистично разбиране.

Това е историята на Цар Шиби, който бил велик последовател на дхарма: Цар Шиби принадлежал на Рагхувамшам. То бил  предшественик на Шри Рама. Той бил велик Цар и бил известен с това, че бил последовател на дхарма. Имал дълбоко разбиране за правилата и основните положения на дхарма и за дхармата на един Цар. Той бил мил и щедър. Славата му се разнесла по земята и по небесата. Бог Индра бил любопитен да провери дали цар Шиби наистина е толкова велик, колкото неговата репутация казвала. С помощта на Бог Агни, Богът на Огъня двамата отишли да изпитат цар Шиби. Бог Индра приел формата на свиреп ястреб, а Бог Агни приел формата на гълъб.

Цар Шиби бил в градината си и правел дарение на нуждаещите се, когато изведнъж пърхащ гълъб кацнал на китката му. В очите му имало страх и болка. Царят Шиби изпитал съжаление за гълъба и го погалил нежно с ръце, обещал му безопасност и убежище. Незабавно, изотзад долетял ястреб с висока скорост и се опитал да грабне гълъба от ръцете на Царя – когато Царят попречил на ястреба, той ядосано казал: О Царю, дай ми моята жертва. Аз първи я проследих и подгоних. Царят казал, че бил обещал защита на гълъба и не можел да го даде. Ястребът се разстроил и казал на царя: Твоята дхарма (дълг) е да защитиш гълъба и ти го направи. Но на мен ти отказваш храна, на която имам право. Аз съм гладен. Дай ми подходяща храна, за да утоля глада си. Да ми дадеш храна също е дхарма. Ще убиеш ли друг живот, за да ми дадеш храна?

Цар Шиби предложил плът от себе си еквивалентна на теглото на гълъба. Той отрязал части от плътта си и ги поставил на везната като използвал гълъба като мярка. За изненада на всички гълъбът бил много тежък. Никакво количество плът отрязана от тялото на царя не балансирало везните. Така, накрая царят сам седнал на везните и те се балансирали. Крал Шиби казал на ястреба: О Ястребе, везните се балансираха. Изяж мен и остави на мира гълъба.

В този момент от небето заваляли цветя над Царя и ястребът и гълъбът възприели техните истински форми. Бог Индра казал на цар Шиби, че той бил дошъл да то изпита и да види дали наистина е мъж на честта, който държи на думата си и е последовател на дхарма. Те го благословили неговото име и слава да бъдат вечни и да бъде пример за пример за дхарма. Раните по тялото на Царя оздравели и той станал силен и здрав като преди това. Живял дълго и управлявал мъдро и добре. Дори и днес името му е добре известно с неговите дела на благотворителност и дхарма.    

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Четирите Цели на Живота

Древните свещени писания на Индия говорят за четири цели на живота: дхарма (доброжелателностJ добродетелност), артха (успех), кама (удоволствие) и мокша (спасение,освобождение). Те се наричат „Садхия”, което означава „нещо, което е необходимо да бъде постигнато”, а именно, цели на живота.  Наричат се още и „Пурушартха”, това от което се нуждае всяко човешко същество. Древните мислители на Индия, Ришите от древността, наблюдавали задълбочено себе си по време на медитация и изследвали основните си желания и подтици и така установили четирите цели на живота. Тези четири цели на живота са общи за цялото човечество, независимо от статуса, пола или националността. Тези четири цели са универсални и базисни нужди за оцеляването на човека. Всички ние искаме да сме достойни и добродетелни, да постигаме успех, да изпълняваме желанията си и да сме мили и близки до Бог. Животът ни би бил непълен и неудовлетворителен дори, ако само една от тези цели остане непостигната. След като сме открили кои са целите, следва трябва да разберем какво те включват и да работим здраво, за да ги постигнем. След като направим това – постигаме  пълноценен живот.

Дхарма: означава добродетелност. Това е честен, добродетелен и праведен начин на живот. Означава да живеем етичен живот с принципи. Дефиницията на добродетелен зависи от кастата и ашрама. Предполага се, че Браминът прави богослужения и жертвоприношения и от него се очаква да учи обществото на добродетелност и други знания. Ваишия трябва да търгува и да култивира земята според най-доброто, на което е способен. Очаква се всеки човек да извършва дадената му работа съгласно кастата му. Без всеки да спазва задълженията си не може да съществува и функционира обществото. Дефиницията за дхарма зависела и от ашрама, стадиите от живота, в които се намирал човека. Брахмачари, студентът се очаква да полага усилия, за да учи и придобие знания и да научи своя занаят или професия. Дхарма също така означава да се живее в мир с всички така, че атмосферата в обществото да са благоприятни за постигането на материалните и духовни желания. Дхарма е толкова фундаментална, че дори убиецът очаква другите да са добри и честни с него.

Артха: е постигането на успех. Това включва спечелването на богатство и сила (власт и позиция), защото човек се нуждае и от двете. Нуждаем се от богатство за да оцелеем, да живеем в комфорт и да се наслаждаваме на някои луксове. Да имаме богатство помага да изпълняваме задълженията и ангажиментите си към семейството, обществото и нацията. Богатството ни дава сигурност при спешни ситуации, болест и старост. Религията давала власт и позволение на човека да работи здраво, да печели богатство, успех слава и име. Религията също така давала и правила как да се постига име, слава, успех и богатство – добродетелно и етично. Постигането на артха е лесно и възможно, когато човек е грахаста, стопанин.

Кама: това са всички видове удоволствия включително артистичните удоволствия. Тук са изкуствата, музиката, танца, драмата, литературата, поезията, рисуването и секса. Религията казва, че човек трябва да развие в себе си и да се наслаждава на всички видове изкуства по добродетелен начин. Индуизмът смята, че литературата, речта, музиката танца и другите удоволствия са божествени и те трябва да бъдат уважавани и използвани, а не да се злоупотребява с тях. Желанията могат да бъдат и за нещо от отвъдното. Когато се опитваме да утолим желанията си, разбираме колко безполезно може да бъде това начинание. След многобройни безплодни опити и неуспехи, идваме до момента, когато изоставяме гоненето на желанията си и отиваме да търсим божественото.

Мокша: мокша е стремежът за спасение, за освобождаване от циклите на раждане и смърт. Не сме родени само за да ядем, да спим, да работим и да продължим рода си. Има по-висши цели в живота – необходимо ни е да открием от къде сме дошли и защо и как можем да се върнем обратно в първоначалното си състояние. Мокша означава тотална свобода. Това е свобода от ограниченията на времето и пространството, от нашата зависимост от артха и кама. Практиките, за постигане на мокша ни водят към Просветление и към Върховната Сила. 

Когато погледнем живота на всички същества по света днес, виждаме, че тези четири цели са все още валидни. Когато следваме съветите/указанията на Ришите, ние постигаме целите си и живеем успешен и щастлив живот.  

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Не оставай в купчината с тор

Живеем затворени в нашия малък свят с нашите специални симпатии и антипатии. Нашият свят е топъл, красив, комфортен, удобен и идеален за нас. Дава ни максимално щастие. Не искаме да ни се казва, че някъде там има по-добър свят. По-скоро предпочитаме да си останем с това, което имаме и там където сме, дори и раят да се намира зад ъгъла.

Наркоманът си мисли, че има най-добрия възможен живот. Той живее в цветен, объркан свят и си чака следващата доза. Жаждата за наркотика, намирането на пари, за да си го купи, физическите / телесните проблеми от използването на наркотика не са нищо за него. Светът е поредната доза и плуването в психеделичните, халюцинаторни цветове. Когато се опитваме да му обясним, че уврежда себе си, живота си и семейството си и, че там някъде има по-добър живот без наркотик, той се разгневява. Неговият свят е поставен под въпрос и той се вкопчва в него.

Такъв е и проблема на алкохолика, пристрастения към хазарта, пристрастения към секса, садиста и други. Това са крайни примери и са лесни за разбиране. Но ние не сме наркомани и перверзници. Ние сме нормални хора. Но не сме ли като тях? Да! Като тях сме! Залепили сме се в нашия малък набор от неща и навици и мърморим и налитаме на бой, когато някой се опитва да ги промени дори мъничко. Светът на нашата рутина се състои от малко клюки, повече цупене, саморазрушаване, постоянно осъждане на другите, арогантна нагласа, тормоз, но ние се държим за тези неща с двете си ръце. Страдаме от стресовете на живота, лоши връзки и безсънни нощи заради собственото си поведение и навици. Когато ни се каже, че там някъде има по-добри неща като например любов, състрадание, търпение, покой забиваме пети в земята (като едно упорито магаре) и оставаме здраво хванати за нашата болка и стресове. Толкова сме свикнали с удоволствието на нашата болка! Когато при нас дойде някой и ни се каже за духовния път, ние отказваме да разсъждаваме върху това, което ни се казва и продължаваме да живеем в нашите комфортни мизерни светове. Логиката ни казва, че със сигурност би трябвало да име по-добри неща и по-добри равнища на живот, но ние не желаем дори да разгледаме тази възможност. Нека да видим историята на двама монаси приятели:

Живели в един манастир двама монаси. Те правели всички домашни задължения и духовните си практики заедно и били големи приятели. Направили си договор за приятелство, който продължавал и отвъд смъртта. Те решили, че след като умрат и се преродят, този, които си спомни миналото прераждане ще тръгне да търси своя приятел и да му напомни за миналите духовни практики и стремеж за постигане на спасение.

Минало време, и двамата умрели, през няколко месеца. Единият се преродил като светец, а другият като червей, който живеел в купчина тор. Светецът си спомнил за миналото прераждане и започнал да търси приятеля си. Търсил в реалността на божественото, и не го открил там. После претърсил на нивата на човека, животните, птиците, насекомите и растенията и най-накрая го открил прероден като червей в купчина с тор.

Светецът казал на червея: О, червею, аз съм твоя приятел от миналото прераждане. Двамата решихме, че ако един от нас си спомни миналия ни живот ще тръгне да търси другия и да му напомни за духовните практики и целта на спасението. Аз си спомних нашето минало и дойдох да ти припомня, така че моля те, ела с мен. Нека да правим медитация заедно, за да може, когато се преродиш и ти да си спомниш и да се присъединиш към мен в човешко тяло.

Червеят се развикал: Отивай си! Отивай си! Тази купчина с тор е моят рай. Аз съм върховно щастлив тук с моята жена и семейството ми. Чакам да ми се родят внуци. Искам да си играя с тях и да бъде тук. Светецът казал: Това е просто една купчина с тор, която смърди и гние. Нека те измъкна от тук и да отидем в моя ашрам, който е чист, има жасминови храсти и там заедно отново ще бъдем щастливи. Опитал се да вземе червея, но червеят се бил хванал здраво за купчината тор. Колкото по-силно се опитвал светеца, толкова по-здраво се държал за купчината с тор.  Неговият рай бил тук, сред смрадта и газовете на гниещия тор. Бил щастлив в настоящата си форма на червей в своя малък свят. Той отказал да повярва, че там някъде има по-добър свят.

Колко от нас са се хванали здраво за нашата си купчинка тор? 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Как да се справяме с опонентите - Заекът и Слонът

Постоянно виждаме как малкият човек е натикан в ъгъла от гигантите, които го тормозят и накрая смачкват. Чувстваме се безпомощни в такава ситуация. Как може малката група или малкия човек да се справи с тези, които имат власт и толкова много сила и мускули? Слабичкото момче в училище, дребния чиновник, безпомощната жена, по-добрата сестра, обичащия брат, тормозения работник или служител, гражданинът тормозен от автократичното правителство, примери на такива жертви на насилие и несправедливост виждаме ежедневно и навсякъде в живота. Как биха могли те да решат проблемите си без сила? Те могат да си решат проблемите, ако следват правилата на древните – сама, дана, бхеда, данда. Нека да видим такава илюстрация:

В джунглата живеело голямо стадо слонове. Техният водач бил с огромни бивни и се грижел за тях с любов. Един път в тази област настанала голяма суша. Птиците и животните от гората загивали от жажда. И слоновете страдали от жажда. Водачът им знаел, че ако не получат вода скоро, много от тях ще умрат от жажда. Така, той изпратил в различни посоки  разузнавачи, за да търсят вода. Един от слоновете открил голямо езеро с вода в далечна част на джунглата. Водачът бил щастлив. Той наредил стадото да тръгне към езерото.

Близо до езерото имало колония от зайци. Слоновете трябвало да минат през колонията, за да стигнат до водата. Били жадни и тичали през гората, за да утолят жаждата си. Хиляди зайци били смачкани и убити и още повече наранени. Зайците били в паника. Направили спешно събрание и царят на зайците се обърнал към тях: стадо от диви слонове минаха през нашата колония и нараниха и убиха хиляди от нас. Трябва да вземем спешни мерки, за да предотвратим повече увреждания и смърт за нас. Мислете как да спасим групата си.

Зайците се събрали на групички и започнали да обсъждат. Едно малко зайче се изправило и казало на царя: ваше величество, моля изпратете мен като посланик при водача на слоновете и аз ще намеря решение на проблема. Зайчето било изпратено с благословията на царя и най-добри пожелания (за успех). Зайчето открило групата слонове, които се връщали от езерото. За да бъде видяно и чуто, зайчето се качило на голяма скала и се обърнало към водача на слоновете: О велики водачо на слоновете, моля те, чуй ме, аз съм посланик от Мощната Луна. Той ти изпраща спешно съобщение. Но преди да ти предам съобщението, те моля да запомниш, че аз съм само посланик, и не трябва да ми се сърдиш или да ми навреждаш. Аз само изпълнявам задълженията си.

Водачът на слоновете бил впечатлен от смелостта на малкото зайче и му казал да говори. Зайчето предало посланието: Луната казва, че ти си могъщ и мъдър водач, който е завел стадото да пие вода и с това си спасил живота им. Но по път към езерото си убил хиляди зайци, които ми принадлежат. Зайците се под специалната ми защита. Така, че искам от теб да не убиваш повече зайци или ще ти се случи нещо ужасно с теб и твоето стадо.

Лидерът на слоновете бил шокиран. Той отговорил: О Зайо, прав си. Без да искаме сме убили много зайци по пътя си към езерото. Ще се погрижа да не страдате повече. Искам Луната да ми прости греховете на моето стадо. Моля те кажи ми какво да направя. Зайчето поискало водача на слоновете да дойде с него до езерото, за да се срещне с Луната. Когато стигнали до езерото, те видяли отражението на Луната във тихите води на езерото. Слонът се поклонил на Луната и потопил хобота си във водите, за да прави боготворене на Божествената Луна. С това спокойствието на водата се нарушило и Луната започнала са се движи насам натам.

Зайчето погледнало движещото се отражение на Луната и казало на слона, че Луната е още по-сърдита защото слонът докоснал свещените води на  езерото, което принадлежало на Луната. Слонът се поклонил и помолил Луната да му прости и обещал никога повече да не докосва водата на свещеното езеро. Нито неговото стадо да наврежда на зайците, които били толкова мили на Луната. Стадото си отишло. Скоро заваляло и отново всички били щастливи.

Тази история илюстрира използването на сама, дана, бхеда и данда. Зайчето възхвалява слона за неговата мощ и водачество – сама. Посочва вредите предизвикани от слоновете и че слоновете трябва да искат прошка от луната заради увредата на зайците, дана. Зайчето завежда водача сам на езерото и го кара да се чувства сякаш е направил още грешки и сега вече има заплаха от наказание. Зайчето казва, че ако слонът наруши още веднъж светите води на езерото стадото ще страда – данда. Така, като използва умно правилната техника и думи, малкото зайче успява да предпази своята група от силата на стадото на дивите слонове. Това е един урок за нас, върху който да размишляваме. Ум, ласкави думи и правилната техника на водене преговори печелят, не силата и мускулите! 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов