Гордостта си намерила майстора

Гордостта е голям порок, който ни пречи да видим и да се изправим пред реалността. Имаме преувеличено чувство за  личното си достойнство, за личната ни значимост и високо самомнение, които съществуват само в собствения ни ум. Безскрупулно показваме гордостта си в поведението и държанието си. Често гордостта ни е необоснована, защото нямаме качествата, с които толкова се гордеем. Другите  виждат това, но ние сме слепи (за недостатъците си). Превръщаме се в посмешище в обществото и е трудно да разберем или да се възстановим от шока, тъй като гордостта ни затваря очите за реалността. Раздутото състояние на аза следва да бъде съпроводено с достатъчно квалификация или качества. Дори когато сме високо квалифицирани или имаме необходимото, за да се гордеем, трябва да запомним, че има други хора, които са много по-добри от нас. Да разгледаме сега забавната история с чакала и гордия вълк, чиято гордост се прекатурнала здраво: 

Имало едно време един чакал и един вълк, които се запознали и си бъбрели, когато изведнъж вълкът попитал чакала, какво е учил. Чакалът казал, че е полуобразован/недообразован.  С огромна гордост, вълкът казал, че е два пъти по-образован от чакала и затова, чакалът трябвало да се обръща към него с „Господине”.  Тъкмо тогава се появил едни свиреп тигър. Нагласил се да скочи върху тях и да ги убие. Вълкът се уплашил толкова, че не можел да говори. На чакала обаче, му сечало пипето и мислел бързо. Казал, че търсели тигъра, защото искали да се консултират с него по въпрос, който се нуждаел от по-висшата интелигентност на тигъра. Тигърът се отпуснал и попитал какъв е проблема. Чакалът казал, че е хванал две тлъсти кокошки и че вълкът, който твърдял, че е по-образован от него, искал едно цяло пиле за себе си, а пък, той, чакалът, смятал, че това е нечестно.

Тигърът попитал  вълка за квалификацията му. Уплашен вълкът само тракал със зъби. Чакалът превел, на тигъра, че вълкът има толкова много квалификации, колкото много зъби имал в устата си. Тигърът отворил устата си в голяма усмивка и оголил ужасните си зъби. След това казал, че неговите квалификации са по-големи от тези на вълка. Уплашен, вълкът паднал ничком по очи.  Умният чакал казал, че вълкът пада на колене пред зъбите на тигъра и той също се проснал пред тигъра, за това, че  разрешил спора им. Чакалът казал, тъй като тигър е най-квалифициран, той трябва да получи и двете тлъсти кокошки.

Тигърът си спомнил за вкуса на кокошките, които бил ял в миналото. Направил си план да изяде и двете кокошки, а също така да убие чакала и вълка, защото и двамата били глупави и по-малко образовани от него. Той бил по – висш от тях и го заслужавал. Чакалът ги завел до хълма, където имало тунел. Казал на вълка да отиде и да вземе кокошките и да ги донесе на тигъра. Вълкът се промушил през тесния тунел и избягал. Минало  известно време, вълкът не се появил от тунела, а чакалът казал, че ще отиде да донесе тлъстите кокошки и освен това ще докара вълка, за да може тигърът да го накаже за неговото забавяне. Чакалът се промушил през тунела и избягал. Тигърът почакал известно време и най-накрая разбрал, че бил измамен. Забравил, че бил високо образован и започнал да сипе ругатни и клетви по чакала. Чакалът и вълкът избягали от другата страна на тунела. Вълка си възвърнал способността да говори и казал: ти може и да не си образован, но си умен. Чакалът отговорил – благодаря ти, Господине!

Заради фалшивата си гордост тигъра загубил плячката си, а фалшивата гордост на вълка  го вкарала в трудна и лоша ситуация. Но и двамата не си научили урока. Тигърът си загубил храната, а вълкът нямало да преживее атаката без помощта на чакала. Гордостта е разминаване с истината. Трябва да помним, че Истината винаги печели, а Истината е Бог. Глупавата гордост ни води към провал! 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Не се залепвай за мухоловката

Съвременният живот се мери чрез успеха във финансовия растеж, властта на работното място, голямата къща в предградията, колите и консумираните продукти и притежанията ни. Милиони успешни хора живеят в трескава активност. Глобалният, основан на технологиите, стил на живот, който имамe днес с неговите джунджурии, като мобилни телефони, високоскоростен интернет, чат програми, блекбърита, имейл достъпен постоянно навсякъде, ни хвърлят в трескава активност и ни държат нащрек през целите 24 часа, седем дни в седмицата. Работим по-продължително време,  отколкото преди това, и участваме в сякаш безкрайни активности в дома и на работното място.

Тези съвременни тенденции в обществото, наречени изтънчен живот,   примамват хората също както медната пита примамва мечката. Ритъмът на рока, метъла, танците, питиетата, бързите коли, високата скорост на живота имат ужасно прекалена   привлекателност за повечето хора. Използването на наркотици и пиенето на специални коктейли кара хората да се чувстват специални и  те им се отдават все повече и повече. Смятат, че техният живот е по-голям от Живота и е по-добър от този на всички останали. Един човек или група създават тенденция, а списанията за мода и вестниците ги  изтъкват, подчертават и рекламират. Останалите ги следват сляпо като овце и не виждат, че вървят към пропастта. Колкото повече последователи има групата, толкова по-популярна става тя. Това, което е било тенденция се превръща в мода, а модата се превръща в стил на живот.

Животът на високи обороти ни кара постоянно да бързаме. Налага се постоянно да балансираме като извършваме много неща едновременно. Натискаме себе си да помним и правим твърде много неща. Възлагаме си много повече работа, отколкото бихме могли да свършим и не сме в състояние да проследяваме подробностите в работата, която трябва да извършим. В резултат, започваме да забравяме неща, ставаме нетърпеливи, гневни, обезпокоени и стресирани. Съвременният живот и нуждата да следваме модните тенденции – да не се различаваме от масата – спъва нашата креативност и радост от живота и дори чувството за хумор. Живеем като мухите в историята, която следва по-долу:

Летяла си мухата и видял една паяжина. Просветващите искрящи линии на паяжината я подмамили и изглеждали толкова привлекателно, че тя прелетяла около нея няколко пъти. Но не била склонна да кацне на паяжината. Паякът, който бил оплел мрежата, я наблюдавал, показал си главата и я поканил. Мухата отказала. Тя търсела други мухи и тъй като наоколо нямало, не искала да отиде там. Чувствала се безопасно само когато наоколо имало тълпа от нейния вид.

Мухата отлетяла на безопасно разстояние от лепкавата мрежа на паяка. Изведнъж видяла много мухи да седят върху парче хартия. Внезапно една пчела изжужала наблизо и я предупредила: не кацай там, това е мухоловка. Всички мухи там са залепнали и с теб ще стане същото, ако кацнеш. Мухата не била нащрек, за да види мухоловката. Виждала много мухи да танцуват и да поклащат крачетата като се забавлявали. Отговорила: глупости! Те всички се забавляват. Аз също отида при тях, за да се забавлявам.

Пчелата изжужала отново: Не! Внимавай! Обърни внимание! Те не танцуват! Опитват се да се освободят! Мухата не й обърнала внимание. Кацнала на мухоловката и ... залепнала. 

Мислим си, че можем да бъдем с тълпата, да танцуваме и да се забавляваме. Но тълпата не танцува и не се забавлява. Те са безмилостно залепени към стила на живот, който не ги оставя и който изсмуква жизнените енергии. Да се отлепим от мухоловката. Необходимо е да отделим време за семейството и душата си. Ежедневното правене на джапа и медитация, спокойно време за четене на свещените текстове ще върнат и осмислят живота ни отново и ще бъдем способни да подредим  приоритетите в живота си. Тогава ще можем да изоставим незначителните дейности и да отделим време за неща, които наистина имат важно значение. А това, което има най-голямо значение в живота, е любов към семейството и Бог. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Привързаността води до слепота

Привързаността към себе си и притежанията ни е голям порок. Ние винаги сме привързани към физическата ни форма и красота. Тази привързаност води до натрапчивата идея за нашите тен, цвят, форма, размер на носа, тялото и т.н. това ни прави да чувстваме, че сме най-добрите. Такива мисли са добри, защото те увеличават самоувереността ни. Но те също така могат да бъдат и болезнени, защото ни карат да се чувстваме като по-висши от всички други. Ставаме егоистични и третираме другите без уважение , пренебрежително и надменно.

Привързаността към себе си и образа за себе си може да предизвика болка, когато не сме удовлетворени от формата на носа или устните или други части от тялото и работим, за да ги променим. Това е причината за огромния растеж в козметичната индустрия и козметичната хирургия, където рекламата увеличава привързаността ни към образа ни за себе си и ни направлява по посока на увеличаване на продажбите на продуктите им.

Привързаността може да бъде и към нашата собственост, и да смятаме, че  притежаваме най-доброто и че избора, които правят другите не заслужава внимание. Когато има прекалена привързаност към собствеността ни, това води до много проблеми. Ставаме агресивно гневни, когато някой повреди нещата ни и сляпо удряме човека, който е причина за това. Понякога дори увреждаме по-висши обекти, които принадлежат на другите, така че това, което имаме да е най-доброто.

Привързаността може да бъде и към други хора, които ние сляпо обичаме и не виждаме грешките и недостатъците на другите. Тази интензивна привързаност остава с нас за кратко време и когато се появят разликите (в мненията и възгледите) ни разсича болка, реалността се разкрива и (нашата привързаност) се превръща в едно голямо разочарование. Такъв вид привързаност се наблюдава във всички връзки и води само до разочарования в живота.

Привързаността към себе си, семейството, връзките и собствеността ни прави слепи за реалността. Не виждаме нещата такива, каквито са и живеем в свят на фантазии, където нещата са красиви, фантастични и ние сме по-висши от всичко и от всеки. Не виждаме себе си така, както светът ни вижда. Рано или късно, някой ни сритва, за да видим реалността и нашия измечтан свят се разтърсва из основи и ние плащаме висока цена.

Привързаността, към която и да е форма, води само и единствено до болка. Необходимо е да обичаме и да оценяваме (адекватно) какви и кои сме ние и какви и кои са другите. Това важи и за нещата, които притежаваме. Необходимо е да обичаме хората, такива каквито са, а не да ги обичаме заради това, което ние очакваме те да бъдат. Когато сме привързани към хората, не виждаме техните недостатъци. Поставяме ги на пиедестал и те падат от него. Това предизвика страдание и нещастие за всички. Нека да разгледаме типичните възгледи за привързаността и произтичащите от тях резултати в историята за бухала и орела:

Имало едно време един бухал, които помогнал на орела и орелът му обещал, че няма никога да напада пиленцата на бухала. Майката бухал била резервирана. Чудела се дали орелът знае как изглеждат нейните пиленца. Орелът не ги познавал и можел по погрешка да ги вземе за пиленца на други птица и да ги изяде. Орелът поискал от нея да ги опише така, че той да ги разпознае и да не направи тази грешка.

Майката бухал се надул от гордост, когато описвала нейните пиленца. Тя ги обичала много и била много привързана към тях. Тя казала: о, няма как да сбъркаш. Те са толкова мекички, пухкави и са най-красивите пиленца в цялата гора. Когато орелът си летял едни ден , той видял гнездо пълно с цвъркащи пиленца. Огледал ги внимателно. Червената им уста зеела, била отворена и били доста грозни. Убедил се, че това не можело да бъдат пиленцата на бухала, защото тя казала, че нейните били най-красивите в цялата гора.  Без повече да се мае, впуснал се и ги изял.

Когато майката се върнала, тя отрила празното гнездо и няколко окървавени пера. Развикала се и се разплакала: как можа орелът да забрави обещанието си? Казах му, че моите пиленца са най-красивите и въпреки това той ги изяде!

Привързаността ни заслепява за реалността и губим способността си да виждаме нещата такива, каквито са. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Природата ни не се променя

Ние не сме нашите тела. Ние сме нашата душа. Имаме злощастния навик да се идентифицираме с физическото тяло или ума. Това създава разделяне вътре в нас от истинското ни аз, което е нашата душа. Душата е искра на Бог. Живеем живота си в невежество за истинската ни природа, която е блаженството на душата. Реалността на душата се признава от всички, когато душата напуска тялото. По това време, както ние казвам г-н Х е напуснал тялото и след това тялото е погребва или изгаря в зависимост от традициите и ритуалите (на обществото, в което живее починалия човек). Това, което е напуснало тялото, е душата. 

Индуизмът учи, че душата облича ново тяло и предприема нов живот, за да изпълни своите желания и да пожъне плодовете на миналата карма и освен това прави нова карма. Продължаваме да правим едни и същи грешки и накрая научаваме чрез болката и страданията, че материалният живот няма перманентна радост и ние започваме да търсим Бог, за да намерим вечното блаженство. Душата, която е вътре в нас, не се променя. Тя достига до нас по всяко време и ни напомня ни напомня , че живота на земята не е постоянен/вечен и трябва да търсим само вечното блаженство. Фундаменталната ни природа не се променя и в края на краищата ние сме привлечени към и тръгваме в приключението да търсим вътрешно знание и мъдрост, които ни разкриват нашата истинска природа, която е блаженство. Без значение дали сме родени с тъмна или розова кожа и светла или тъмна коса, тънки или дебели, в края на краищата всички ние започваме да търсим истинската си природа, която е безкрайно блаженство. Всяка душа във вселената в края на краищата копнее за блаженство, което е истинската природа на душата.

     

Да разгледаме историята на мъдреца и мишката, което ни показва, че нашата природа не се променя:

Един мъдрец правел богослужение в средата на реката с протегнати ръце. Един орел, който летял над него изпуснал едно мишле в протегнатите ръце на мъдреца. Той го занесъл у дома и превърнал мишлето в момиченце. Той и жена му положили много грижи за детето и тя пораснала и станала красива, любеща дъщеря. Годините отминали бързо и  тя скоро станала на шестнадесет. Дошло време да бъде омъжена. Мъдрецът и жена му решили, че бога на слънцето, ще бъде идеален съпруг за нея.

Мъдрецът извикал бога на слънцето и той се появил. Мъдрецът го попитала дали ще се ожени за дъщеря му. Богът на Слънцето бил съгласен, но момичето отказвало, защото се страхувало, че ще бъде изгорено от топлината и светлината на слънцето. И мъдрецът помолил Бога на Слънцето да предложи подходящ партньор за неговата дъщеря. Богът на слънцето предложил името на Бога на Облаците, тъй като той имал силата да скрие блясъка/светлината на Слънцето.

Мъдрецът отишъл и се помолил на Бога на облаците да се появи пред него и Той се появил пред мъдреца. Но дъщерята отказала да се ожени за Него, тъй като бил тъмен и буреносен. И така, мъдреца поискал от него да предложи подходящ съпруг за дъщеря му. Богът на Облаците казал, че Богът на Вятъра ще бъде добър, тъй като Той имал силата да издуха Облаците. Когато Богът на Вятъра се появил пред него, момичето го отхвърлило, понеже не искало да се ожени за някой, който е постоянно в движение. Богът на Вятъра предложил Бога на планината, тъй като той можел лесно да спре вятъра. Когато Богът на планината се появил пред мъдреца, момичето се отказало и от него, защото той бил коравосърдечен. Тогава Богът на планината посъветвал да бъде избрана мишката, защото тя била нежна и лесно можела да си направи тунел през планината.

Този път момичето било много щастливо и готово да се омъжи за мишката. Мъдрецът я превърнал обратно в мишка и я омъжили. Основната природа на човек не се променя. Мишката станала момиче, което отново се превърнало в мишка. Ние сме част от Бог, станали сме хора и отново ще се върнем при Бог и блаженството. Затова нека да правим нашата мантра СитаРам и дневна медитация с голямо усърдие, за да достигнем истинската си природа – блаженството.       

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Природата на човека е блаженство

Човекът е искра на Бог и неговата душа е къс от Великата светлина. Душата преминава през безброй животи в различни живи форми и накрая пожелава да се слее с Бог и приема човешка форма на Земята.  Човешката форма е снабдена с интелигентност и способност да извърши обратното пътешествие на Душата към Бог. Всички останали живи форми на Земята живеят по инстинктите си и низшата си природа. Само на човека е дадена способността да се издигне над формата, да достигне и да се слее с Извора на Вселената.

Когато живеем живота си на Земята, ние преминаваме през различни емоции, които се повтарят постоянно – желания, изпълнението им, копнеж, болка, радост тъга. Приемаме тези преживявания за част от ежедневието ни. И въпреки това в нас има нещо, което ни кара да достигаме до по-висши нива на съществуване, където няма болка и тъга има безкрайно блаженство. Блаженството е неотменима част от нашата природа и душа. Природата на нашата Душа е блаженство. Ние не осъзнаваме, че достигаме до това състояние, тъй като то е вградено в нашата природа. Тъгата не е част от нашата душа. Тъгата идва като част от живеенето в материалния свят и търсенето на радости и удовлетворение  материалните неща, не във вечната светлина, която обитава в нас.

Ние ходим по духовния път, за да се освободим от тъгата и пороците, които измъчват живота ни. Търсим знание и мъдрост, чрез която да се издигнем над дуалността на живота, удоволствието и болката, и да живеем във вътрешната радост и блаженство. Блаженството е реалността на нашето съществуване. Знанията за Аза или знанието за Душата дават блаженство и са взаимно зависими (взаимообусловени). Страдаме в живота, тъй като имаме несъвършено знание за Душата и реалността около нас и нашите тела, а и годините на тялото ни са ограничени.    Това води до голямо нещастие , тъй като не разбираме какво се случва с нас след смъртта нито знаем как да живеем живота си в покой и щастие. Знанието, че има път за постигане на първоначалната природа – блаженството, ни дава голям покой на ума и сме готови да посрещнем пътуването по духовния път.

Гуру ни учи на практиките по пътя и ни дава знание. Той ни учи как да освободим ума си от оковите на материалния свят. Медитацията върху божието име и божествената форма е един от начините, чрез които разделяме ума от външните данни на сетивата, които постоянно ни заливат със страхотна сила.  Когато придобием познание за душата, умът се освобождава от сетивата и тяхното въздействие върху ума и живота ни. Това позволява лъчите на блаженство да изгарят в нас.

Подхождаме към пътя на духовността по същия начин, по който учим математика или физика – с логика и интелигентност. Тази подход не работи, защото Божественото е отвъд сетивата, логиката и интелигентността. От съществено значение е да има кой да ни води и  да имаме помощта на Учител или Гуру, които знае пътя към божественото и сам е изминал успешно пътя. Такъв Гуру може да ни води успешно. Ние трябва безпрекословно да следваме неговите учения и практики и след това Благодатта работи, за да ни помогне да преодолеем препятствията и да попълним липсите в знанията и преживяванията си.

Много хора се страхуват да тръгнат по духовната пътека , тъй като те чувстват, че ще загубят сетивните активности и наслади на света. Не е така. Знанието за душата и живеенето в блаженство ни позволява да живеем в този свят с по-голям покой и хармония и да можем да функционираме и извършваме задълженията си по-ефективно, отколкото преди. Сетивата са по-изострени и чувствителни, отколкото преди това и насладата е максимална. Голямата разлика се състои в това, че няма копнеж и привързаност към сетивните удоволствия. Можем да ги приемем, както идват и да ги оставим да си отидат, когато си отиват. Така ние се наслаждаваме, без да изпитваме болката от привързаността и тъгата, когато всичко свърши.

Трябва да правим Мантра джапа със СитаРам мантрата и медитация ежедневно и дисциплинирано така, че да живеем живота си в блаженство. В началните стадии чувстваме блаженство за кратко време по време на практиките. Когато продължим да практикуваме, абхяся, ставаме способни да живеем постоянно в покой.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Тя си играела с бебето Бог

Джапа - Гопалер Ма

                                      

Когато бхакти към Бог е истинска и предаването/отдаването на Него е най-пълно, Божественото се появява и награждава по начини, които отиват отвъд способността на човека да проумее. Трудно е да се повярва как Безкрайният възприема форма и участва в играта на любовта с неговите преданоотдадени. Това са истински случаи от живота на преданоотдаден последовател на Шри Рамкришна Парамханса, която следвала пътя на бхакти и джапа йога, които в края на краищата я отвели  до себереализация. Гопалер Ма практикувала Ватсаялия Бхава, нагласата, че Бог е нейно дете и тя получила видение на Бала Кришна и себереализация.

Гопалер Ма била родена като Агохермани Деви в семейството на Брамини през 1822 в Камархати в Калкута. Тя била омъжена, докато още била дете и овдовяла още преди брака й да бъде консумиран. Гуруто на семейството на съпруга и дал инициация в духовния живот и й дал мантрата на Гопала, тъй като форма на детето Кришна била нейния ишта(любима форма на божественото). В онези дни на вдовиците в индуска Индия не било разрешавано да се омъжват отново и Агохермани използвала щедро времето си и енергия в еднонасочена преданоотдаденост на нейните духовни практики. Следа смъртта на нейните родители, тя отишла да живее в имението на вдовицата на Шри Говинда, който бил собственик на храма на Шри Радха - Кришна , който се намирал на бреговете на свещената река Ганг.

Агохермани била ниска, набита и имала тъмна/кафява кожа. Лицето й светело от вътрешната й чистота. Съгласно традицията на онези дни главата й била обръсната. По-късно в живота си тя облякла и оранжевата роба на отшелник. Продала бижутата си и собствеността на съпруга си за петстотин рупии и ги инвестирала. Получила 4 рупии месечно като лихва и с тях живеела. Живеела в малка пристройка с много малко притежания. Спяла на пода. Имала Рамаяната и едни очила. Имала и броеница в памучна торбичка. Прекарвала часове като правила джапа с Гопала Мантрата, потопена в любовта си към него. Хранела се проста храна и живеела обикновен живот без комфорт и лукс, с интензивен копнеж за бог. Будела с в 2 часа сутринта, измивала лицето и ръцете си и сядала да прави джапа до 8 часа. Чистела и извършвала други работи в храма. Къпела се два пъти дневно. Медитира сутрин след като се изкъпела. След това събирала сухи дърва и готвела простичка гозба и я предлагала на Бала Гопала. Поставяла бананов лист и дървено столче и му давала/предлагала храната. След това изяждала храната като прасад. Следа като си починела отново, правела джапа вечерта и присъствала на службата в храма. Вечеряла с прасад от кокосови топчета и мляко. И отново правила джапа до полунощ. Следвала тази рутина над 30 години.

Към 1880 Шри Рамакришна вече бил станал известен и Агоремани и нейната хазяйка го посетили. Той разпознал духовният й калибър и я похвалил. След това тя го посещавала и всеки път той искал от нея някаква простичка храна, тя му носела и той я изяждал с наслада. След това тя имала изключително преживяване, при което БалаГопала (детето Кришна) дошло и й помогнало, когато вятърът духнал листа, на която тя била поставила храната за нейния Бог. Тя осъзнала, че Бог бил дошъл и полудяла да получи отново Неговия Даршан. През 1885 една сутрин в 3 ч сутринта, тя видяла Шри Рамакришна да седи близо до нея, със стисната в юмрук дясна ръка. Тя събрала кураж и взела лявата ръка и формата на Шри РамаКришна изчезнала и се превърнала в любимата й форма на Бог Бала Гопала, десет месечно бебе. Бебето Кришна било сладур и палаво и си играело с нея постоянно и не й позволявало да прави джапа или друго нещо. Накъдето и да се обърнела тя го виждала. Съвременната наука не може да разбере и да приеме валидността на такива преживявания. Тя била навлязла в състояние на свръхсъзнание, в тази реалност логиката, мисленето и интелекта не са в състояние да обяснят убедително и при което има директно сливане с Бог. Тя била наречена Гопалер Ма заради великата благодат, която и била дадена.

Тази форма на Шри Кришна останала с нея до края. Преживяванията и били потвърдени като истински от Шри Рамакришна. Той й казал, че тя била напълно реализирана и Свами Вивеканананда,който бил джяни, бил силно вдъхновен от нейната бхакти за Бала Гопала. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Дори костите му говорили!

Екстремна бхакти – Чокамела

Пандхарпур е религиозен център на Махаращра от много отдавна. Много велики светци са били родени тук или са посетили това място и са боготворели Шри Пандуранга (Шри Кришна). Този център на богослужение бил контролиран от брамините, който сурово съблюдавали кастовата система  и поради това много велики последователи (преданоотдадени) на Пандуранга станали жертва на мъчения от тяхна страна. Историята на Чокамела, неговата крайна (екстремална) бхакти и неговите страдания са истинска случка, която се развива в онези дни, когато Брамините контролирали поклонническия град.

Чокамела бил роден в кастата Махар, низша каста, и не му било позволено да ходи в храма. Той бил голям поклонник на Пандуранга. Тъй като не го пускали в храма, той заставал близо до външните стени и пеел името на Пандуранга и танцувал в екстаза на своята бхакти за неговия Бог. Поклонниците се събирали около него и слушали песните му и това дразнело и разгневявало свещениците Брамини в храма.

Някои поклонници се подигравали на Чокамела, като казвали, че бог му е сърдит, тъй като не му е позволено да влиза в храма. Чокамела са натъжавал от тези подхвърляния. Едни път той бил много измъчен и отчаян и легнал да спи, без да се е хранил. Тъмнината на нощта се разкъсала от брилянтна светлина и бог се появил пред него, хванал го за ръката и го повел към светая светих на храма. Чокамела се страхувал да влезе в светая светих. Бог казал, че светая светих на храма е винаги в тъмнината на суеверните практики на свещениците и последователи и че тя се осветила  от бхакти на Чокамела.

Чокамела попитал Бог за това как да живеят предано-отдадените поклонници, за да постигнат мокша (спасение). Тогава Бог назовал три неща: Първо: трябва да постоянно да пеят името на бог постоянно. Каквито резултатите били получавани в предишните юги (епохи) с извършването на ягна, същите резултати можело да бъдат постигнати чрез приемането и постоянното помнене и пеене (припяване)  на името на Бог. Второ: Поведението – поклонникът трябва да може да преодолява гнева, ревността, привързаността, похотта, силното чувство за собственост и да практикува ненасилие,  безкористна любов, търпение и целомъдрие (целибат). Трето: компанията на добри хора или сатсанг. Преданоотдадените почитатели трябва да се събират редовно на сатсанг. Това дава подкрепа на нашата вяра и практики и ни предпазва от липсата на вяра в Бог. Сатсанг и пази в присъствието на Бог.

На другата сутрин, когато Чокамела бил открит вътре в храма, свещениците го наказали, като го прогонили от другата страна на реката. На Бог му липсвали толкова много песните на Чокамела, че той се появил в колибата му и вечерял с него. Жената на Чокамела  накапала с кисело мляко Бог и Чокамела й се ядосал. Един от свещениците си помислил, че Чокамела му се кара на него и го ударил. Свещеника след това отишъл да се изкъпе в реката, защото бил докоснал недосегаем и отишъл в храма. Там той открил пръските от киселото мляко върху дрехите на Бог, а бузата му зачервена и подута. Свещеникът осъзнал какво се е случило и са втурнал към къщата на Чокамела и поискал прошка. Бог нагласила тази сценка, за да  покаже на всички величието на Чокамела.

Едни ден Намадева, отишъл в храма и открил, че по лицето на Бог текат сълзи. Бог му казал, че Чокамела е умрял и че, иска костите му да бъдат погребани през храма. Чокамела бил загинал при инцидент и имало масово погребение на всички хора, които били загинали при този инцидент. Намадева попитал Бог: как да различа костите на Чокамела от костите на другите, които загинали заедно с него. Бог казал: „вземи костите и ги постави близо до ухото си. Чокамела практикуваше толкова много джапа с моето име (нама джапа), че неговите кости продължават да припяват името Пандуранга Виттал ”.

Намадева отишъл на мястото на инцидента и започнал да взима костите и да ги доближава до ухото си и да слуша. Чул, че някои от костите пеели Пандуранга Виттал Пандуранга Виттал Пандуранга Виттал. Името на бог така било проникнало в Чокамела, че то ехтяло в костите му. Намадева събрал тези кости и ги погребал пред храма на Пандуранга. Дори и днес предaноотданите последователи посещават това място преди да влязат в храма. Нама Джапа или Смаран за Бог трябва да бъда правена по този начин така, че да проникне в цялото ни същество , и от клетките , костите и косата ни да ехти името на Бог. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Гневът заслепява разума

Гневът е много силна емоция, която тече силно през нас , когато сме в опасност или чувстваме, че сме в опасност. Заплахата или чувството, че сме заплашени може да бъде насочена към живота, собствеността, себеуважението, достойнството, властта, положението и т.н.  Естествената и незабавна реакция е изпадане в ярост. Когато яростта тече през нас, ослепяваме за разума и логиката и извършваме срамни действия, без дори да помислим. Дори физически яростта ни уврежда. Стискаме зъби, кръвта започва да пулсира в тялото ни, ускорява се сърдечният ритъм, лицето се налива с кръв, ръцете ни се свиват в юмруци. В крайните форми на гнева има и физическо насилие.

Гневът се разпалва от алчността и силното чувство за собственост. Гневът прилича на горски пожар. Една искра може да изгори цялата гора, на която са били нужди хиляди години, за да израсте и придобие настоящия си размер и форма. По подобен начин, за секунди, искрата на безумието и насилието може да ни накара да направим действия, които за минути да разрушат дълготрайните ни връзки с други хора. Често в гнева няма никаква логика. Родителят вижда, че детето му се бие. Голямото дете блъска по-малкото. За да спре гнева и насилието, бащата ще надигне глас, а често пъти и ръка. Не се замисля какъв пример дава с това. Наистина ли е правилно да спрем гнева и насилието с гняв и насилие? В ежедневието си постоянно виждаме примери за това и самите ние извършваме същата грешка. Цял живот на дисциплина и любов се изхвърлят през прозореца. Неспособни сме да мислим и обезумяваме.  Случката с монаха и полировача на скъпоценни камъни ни дава ценен урок за управлението на гнева:

Имало едно време един Полировач на скъпоценни камъни, който бил религиозен и щедър. Семейството му всеки ден давало подаяния на един монах. Един ден, когато монахът влизал в къщата на Полировача на скъпоценни камъни, за да си вземе подаянието, пратеник на Царя донесъл гигантски рубин, върху който Полировачът на скъпоценни камъни да работи. Полировачът на скъпоценни камъни бил в кухнята, където режел месо и ръцете му били покрити с кръв. Той приел рубина и го поставил на масата, за да работи върху него по-късно. Камъкът почервенял от кръвта по ръцете му. След това той измил ръцете си и отишъл да занесе подаянията на монаха. Междувременно, тяхната домашна птица забелязалa рубина, от който капела кръв и си помислилa, че това е нещо за ядене. Клъвнала го и го погълнала преди монаха да успее да й попречи. Когато Полировача на скъпоценни камъни се върнал, забелязал, че гигантският рубин го няма. Повикал жена си, сина си и монаха и ги разпитал за изчезналия рубин. Всички отрекли да са го взимали. Тъй като монахът бил последният, който бил влизал в стаята със скъпоценния камък, той решил, че това е крадецът.

Полировачът на скъпоценни камъни се страхувал от последиците за него, ако загуби гигантския рубин и решил да бие монаха, докато той не му каже истината. Жена му многократно го предупреждавала, че евентуалните последици от нараняването на  благородно същество ще бъдат много по-лоши от наказанието, което ще бъде определено от Царя. Човекът бил твърде разярен от мисълта за кражбата и предателството на монаха, за да чуе (предупрежденията) на жена си. Той вързал монаха и го бил, докато от главата му започнало да тече кръв. Домашната птица забелязала кръвта да тече от главата на монаха и долетяла наблизо да я види.  С един удар господарят й я умъртвил на място. Едва тогава монахът казал на Полировача на скъпоценни камъни, че птицата е погълнала камъка. Полировачът на скъпоценни камъни на бърза ръка разпорил мъртвата птица и открил скъпоценния камък. Осъзнал огромната грешка, която направил, подтикван от гнева си, и паднал на колене пред монаха, треперещ от страх. Монахът му простил и казал, че не иска нищо лошо за него. Това, което се случило на монаха, било стар кармичен дълг и сега той бил освободен от него.

Монахът ни демонстрира елегантно как да се изправим срещу необуздания гняв. Нямало е начин Полировачът на скъпоценни камъни да повярва, че птицата е погълнала камъка и той сигурно е щял да убие птицата, за да разбере истината. Монахът пазил живота на друго живо същество и бил внимателен и състрадателен в реакцията си към гнева, насочен срещу него. Когато гняв се сблъска с гняв има само повече насилие и кръвопролитие, а проблемът не се решава или преодолява. На нас едва ли ще ни се наложи да участваме в такива драматични ситуации в живота си, но все пак е добре да запомним, че не трябва да реагираме на гнева с гняв и да се придържаме към състраданието и покоя в нашата реакция. Само тогава има някаква вероятност да помогнем на другите да преодолеят гнева си и освен това да придобием по-добър контрол върху нашите емоционални отклонения. Да помним постоянно покоя и любовта на Бог и да се държим за СитаРам Мантрата и да преодоляваме успешно пристъпите си на гняв.

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Не бъди просяк!

Когато погледнем на творението от по-широка перспектива, откриваме поразителна истина – дори преди да бъдем родени, нуждите ни са подсигурени от Бог. Има 8,4  милиона видове живот (на Земята). Те съществуват в хармония и баланс. Оцеляването на видове е великолепно организирано от природата. Бактериите и насекомите разрушават органичния материал и правят почвата и хранителните вещества, върху които растат растенията. Растенията дават кислород и храна на другите животи и стават хазяи (за ползата) на други (видове живот). Пчелите, насекомите и другите животни участват и помагат на цикъла на опрашване и поддържат продължаването на репродукцията. Целият цикъл е балансиран и на всяко отделно живо същество му е осигурена храна, вода, подслон и оцеляване.

Всеки един от видовете, живеещи на земята живее и оцелява без алчност, с изключение на човека. Човекът е единствения вид, който изработва и събира това, от което не се нуждае и на може да използва дори през целия си живот. Човекът печели и натрупва богатство. Тези, които не са били способни да спечелят достатъчно за техните желания богатство, имат само едно желание в живота – да печелят повече и повече. А никой човек не е удовлетворен от това, което е спечелил/изкарал. До сега никой човек не е успял да вземе със себе си богатството и собствеността си в следващия живот. Имаме достатъчно за удовлетворяване на нуждите ни и въпреки това сме просяци. Копнеем за повече и повече и искаме от Бог още повече. В  яростта си да изкараме повече, разрушаваме природата, деликатния баланс на живота, климата и околната среда и гоним удовлетворение на алчността си на всяка цена и за сметка на другите.  В ума ни има само един вик – О, боже, дай ми още повече богатство днес!

Необходимо е да осъзнаем, че всяка необходимост в живота ни е осигурена от Бог и можем да имаме много хубав живот и да развием нашия потенциал и да достигнем целите на живота си, включително окончателната цел на себе реализацията, без да плячкосваме и навреждаме на другите. Имаме достатъчно, за да покрием нуждите си и недостатъчно, за да удовлетворим алчността си. Истината е, че природата ни дава дори и без да искаме. Слънцето грее ежедневно, дъждът вали, вятърът духа, растенията растат и животинският живот процъфтява и ние имаме изобилие и без да просим или искаме каквото и да е. Този,  който живее с удовлетвореност, е невъобразимо богат, тъй като е щастлив с това, което получава и има достатъчно време да работи, каквото пожелае, се развива и да ходи по пътя към бог. Да разгледаме щедростта на Бог, когато осигурява нужното ни и да спрем да просим от него само богатство. Да го обичаме и да искаме да го обичаме още повече поради това, което Той е и за това, с което ни е благословил – Себе Си.    Това е поуката от историята със светеца и търговеца, разказ за удовлетворението и алчността:

Едно светец седял в медитация, лицето му излъчвало покой и светлината на Бог. Виждало се, че бил потънал в Божествената Светлина. Търговецът, който го наблюдавал, бил развълнуван от неговата преданост и честност. Когато светецът станал от медитацията, търговецът му предложил торба със злато и казал: моля, приеми тези пари. Знам, че ще ги използваш за служене на Бог.

Светецът Казал: господине, почакай. Трябва да те питам нещо, преди да приема парите ти. ти богат човек ли си? Имаш ли достатъчно пари? Търговецът отговорил: имам достатъчно пари в къщи, поне хиляда жълтици.

Искаш ли още хиляда жълтици?, попитал светецът. Търговецът отговорил утвърдително: Кой не иска повече жълтици? И дори още хиляда? И кой не би работил за това? Аз постоянно искам да имам все повече и повече пари. И се моля предано на Бог всеки ден за повече богатство!

Светецът върнал торбата със жълтиците на търговеца: съжалявам, не мога да приема парите ти. Богат човек не трябва да взима пари от просяк! Аз съм удовлетворен от това, което Бог ми е дал и Той удовлетворява всичките ми нужди. Но ти си просяк, тъй като постоянно не си удовлетворен от това, което имаш и постоянно молиш бог за повече Богатство.

Не бъдете просяци! Не можем да отнесем богатството със себе си след смъртта! Само любовта и името на Бог идват с нас (след смъртта). Да спечелим това богатство и да бъдем СитаРам милиардери!

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Ти какво предлагаш?

През живота си даваме различни неща на хората и на Бог. Бащата ходи на работа и изкарва пари и ги дава на семейството. Майката готви, чисти и се грижи за семейството. Децата участват като правят тяхната част от семейните задължения. Производителят, фермерът, работника, доктора, банкера, застрахователните агенти, телевизионерите и другите медии предлагат услуги на обществото. Правим услуги на бедните и нуждаещите се. Участваме в обществото и нацията с различни добри дела, дарения и програми за просвещение. Даваме пари, пуджа и дарения на храма. Даваме храна, цветя и молитви на Бог. Правим дарения от пари, за да подкупим Бог да работи за нас. Гордеем се с това, което даваме, но рядко се спираме да помислим за качеството на даденото (даваното).

Всяко нещо, което даваме, всяко дарение, се оцветява от любовта и емоцията, които стоят зад това дарение/даване. Когато даваме пари на бедните с арогантност и гордост, цената на дарението е нула. Макар, че бедните ще приемат дарението с благодарност, ние губим заради неправилната емоция, която стои зад това действие. По принцип купуваме най-доброто за семейството и себе си, а когато става дума за другите, позволяваме си (да им подарим) второ или трето качество. Рядко гледаме на другите като на човешки същества , докато себе си виждаме като велики, различни и особени. Когато даваме дарения на бог, това не винаги е най-доброто възможно. Разсъждаваме, че няма да му навреди, тъй като той не ползва или не консумира пряко нашето дарение. Без значение дали правим дарени за семейството, приятелите, обществото, нацията, Гуру или бог, трябва са се постараем да го направим с правилната нагласа на уважение и благодарност в нашето дарение. Ако не постъпим така, благословията и ползата от тази сева при висшите състояния на съзнанието няма да възникнат и получателят на ползата няма да получи пълните резултати. Сева без любов и чистота има отрицателен ефект и в този си вид не са приемливи за Гуру и Бог.

По време на едно от пътешествията си Гуру Нанак, основателят на Сикхизма, намерил подслон в къщата на Лало. Лало бил беден дърводелец от низша каста. Лало обслужел Нанак с любов, уважение и в духа на служене на Бог. Нанак бил извънредно доволен от любовта и сева на Лало. Останал в дома му няколко седмици. Тогава чул клюкарстването на хората: „Нанак е индус от висша каста. Не трябва са стои в къщата на дърводелец от низша каста. Това не е редно”

По това време, богат земевладелец организирал голям празник за всички хора от околността. Брамини, Кшатрии, Вайшя и Шудри – висшата каста учители, полицията и армията, търговците, фермерите, занаятчиите и чистачите и работниците, всички били поканени. Едни Брамин, приятел на Гуру Нанак, му казал за празника, и че той трябва да присъства. Нанак не вярвал в кастовата система и смятал, че хората са равни. Не желаел да отиде на празника. Казал: „не принадлежа към никоя от четирите касти. Защо ме каните?” браминът се пошегувал:” сега вече разбирам защо те наричат еретик! Моля те, ела на празника. Иначе ще си навлечеш гнева на земевладелеца Шри Малик. Той е много богат и има много власт в този район. Той със сигурност ще ти потърси сметка. „ 

Нанак не отишъл на празника. Земевладелецът го намерил и се изправил срещу него. Казал: „ти не уважи моята покана и с това ме опозори?. Игнорираш собствената си каста като си отседнал и се храниш с човек от ниска каста. Даваш лош пример на обществото.” Нанак отговорил: „ не жадувам за хубава храна. Тъй като ти се чувстваш обиден, ще дойда на твоя банкет и ще изям моята порция от елегантните и фино приготвени храни.”

Нанак накарал Лало да дойде с него и да вземе със себе си неговата обикновен храна. Поднос с храната от земевладелеца, с възхитителен вкус бил поставена пред Нанак заедно с поднос с обикновената храна на Лало. Нанак взел в дясната си ръка обикновената храна на Лало, а в лявата си ръка взела богата храна на земевладелеца и ги стиснал. И изведнъж, от простота храна на Лало потекло мляко, а от храната на земевладелеца потекла кръв.

Трябва да проверим от това, което даваме, какво ще потече, кръв или мляко! 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Тапас за семейния човек

Тапас може да се практикува напълно ефективно и в обикновения живот. Духовните практики , които правим са насочени към постигане на концентриране или фокусиране върху Бог. Това води до обръщане на фокуса на сетивните органи и енергията навътре към себе си. Сетивните органи прахосват огромно количество енергия с безцелно бродене във външния свят. Когато сетивата се обърнат навътре по време на молитва, медитация, мантра джапа и други практики, таи енергия се запазва. Редовните и продължителни духовни практики създават топлина в тялото, и тази топлина се нарича тапас.

Тапас не е краен аскетизъм. Можем да живеем нормалния си живот (в семейство) и да практикуваме успешно тапас. За целта е необходимо да имаме правилното разбиране за тапас. Тапас е да управляваме мисълта, думите и делата си. Лесно можем да управляваме действията и думите си.  Управлението на мислите обаче е трудно. Когато се учим да наблюдаваме мислите си и да не позволяваме действие по неправилните, постигаме управление на мислите си. Ако практикуваме редовно, идва стадий, когато няма да се появяват неправилни мисли за нещо или някого. Управлението на мислите, думите и действията помага не само в духовния живот, но също и в светския, защото се подобрява качеството на връзките ни с другите хора, работната ни етика, и ние ставаме надеждни и заслужаващи доверие.

Тапас е  непривързаност към светските обекти, сетивните и материалните наслади. Това не означава, че не следва да притежаваме неща, които се използват за комфорт или лукс. Това означава само, че ги използваме, наслаждаваме им се, но не сме привързани за тях и не жадуваме за тях. Същото е както ако пътуваме със самолет и се наслаждаваме на комфорта, но не копнеем да го притежаваме. Когато живеем по този начин, ние сме като лотоса в езерото. Лотосът се храни от калта и тинята на тресавището, но се носи/плува на повърхността на водата, без да се изцапа от тях.

Тапас е да развием в себе си силна воля и да придобием мъдрост и знания, които ни помагат да се издигнем над гнева, похотта, алчността, ревността и гордостта. Тапас е освен това и да останем балансирани по време на върховни преживявания на радост и унизителни преживявания на тъга. Когато се сдобием с тези качества, нивата на стреса ни в света се намаляват драстично и ставаме спокойни и балансирани. Това ни помага да живеем живот с по-добро качество и да се наслаждаваме на изпълнени с любов връзки с другите.

Тапас означава и да имаме опростен стил на живот, като разчитаме основно на себе си.  Тапас е способността да разберем причината за болката и дискомфорта на тялото, ума и емоциите и да се издигнем над тях. Да не укоряваме другите около нас за нашето страдание. Ние разбираме, че в края на краищата сами сме отговорни за случващото се с нас и можем да намалим собственото си страдание.

Тапас означава да живеем в настоящето, а не да копнеем за миналото и бъдещето. Тапас е правилното разбиране, че макар делата ни в миналото да имат въздействие върху нас в настоящето, ние имаме свободата на избора да правим правилните неща сега и с това да оставим бъдещето да се погрижи за себе си.  Тапас означава да ходим по Средния път, където не отиваме в крайности в никой от аспектите на живеенето. Разбираме, че страданието и щастието са бързо преходни и че само божественият покой, божествената любов и божественото блаженство са постоянни. Тапас не означава да караме тялото да страда чрез твърде много гладуване или твърде много ограничения. Тапас означава да поддържаме тялото във форма и да се учим да живеем с любов, състрадание, търпения, кураж и воля , решителност, постоянство, приемливи компромиси, прошка, самодисциплина, позитивна нагласа, покой, правилно разбиране и непривързаност.

Тапас е да бъдеш лоялен и верен на партньора в живота и да даваш безусловна любов и грижа. Тапас е да правиш добро и да даваш всичките си действия на Бог и да приемаш плодовете като прасад от Бог. Тапас е да служиш на Бог и да виждаш Бог във всичко. Да работим върху себе си и да постигнем състояние на чистота, това е тапас. Като правим тапас, получаваме знание и мъдрост и в края на краищата получаваме просветление. Да правим тапас ни помага да живеем по-добър живот. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

 

Богинята Парвати

Когато божественото се роди в човешка форма, то приема несъвършенствата на човешкото тяло и емоции. Човешката форма не може да се слее с универсалното съзнание по нормалния начин на харесване или похот. Само  тапас, стриктна мантра джапа и медитация за продължителен период от време може да доведе до пречистване, което позволява на човека да се слее накрая с Космическата Чистота. Няма нищо във Вселената, което да не може да бъде постигнато чрез тапас. Тапас е начинът да постигнем материални и духовни цели, висоти и съвършенства. Божественото е възприемало човешка форма много пъти в историята и ни е учело с личния си пример за това как  да правим тапас и да постигнем чистота и съвършенство. Сливането на Богинята Парвати с Бог Шива е един такъв пример.

Бог Шива отишъл да прави медитация за продължително време след като Маа Сати напуснала тялото си. От съществено значение е Шакти (силата на действието) и Шива (Вечното съзнание) да бъдат съединени, за да са стигне до правилното действие и добруване на света. При интензивни молитви към бог, Шакти се появила като момиче в дома на Химаван, Царят на планините. Богинята Парвати  е персонификация на Ади Шакти – оригиналната първична сила на вселената. Тя е силата, която поддържа всички галактики на тяхното място, без да се разпаднат. Тя е източникът на всички форми на Божественото. Тя е майка на цялото човечество и на творението. Тя е топлината в нашето тяло, тя е топлината на нашия дъх, тя е Кундалини Шакти, която ни връща обратно у дома. При нейния праведен гняв, Тя се изявява като Дурга и Кали, когато благославя с богатство - като Лакшми, а когато дава мъдрост и знание - като Сарасвати. Начинът, по който тя се трансформира от човешката си форма в изначалната си божествена форма, е чрез интензивен тапас .

Парвати отишла на мястото, където Шива седял, потънал в медитация и му служила като му донесла вода, метяла, чистила, събирала цветя и плодове за богослужението и т.н., но Шива не й обръщал внимание. Затова тя си осигурила помощта на Кама, Богът на Любовта, и неговата съпруга – Рати. Когато нарушили медитацията на Шива, пламъкът от третото око изгорило Кама и той се превърнал в пепел. Парвати осъзнала, че единствения начин да спечели Шива не е чрез Кама (Похот), а чрез интензивен тапас, аскетизъм. Тя получила съгласието на родителите си и отишла на свещеното място Гангаватара. Днес това място се нарича Гоури Пийк (връх). Нейното покаяние било сурово. През лятото, когато било непоносимо горещо, тя палела огън от четирите страни  сядала  всред тях и правела тапас. През дъждовния сезон, тя седяла на върху  скала под поройния дъжд и виещите ветрове и медитирала върху Шива като единственото нещо, върху което било фокусирано нейното внимание. През зимата, стояла потопена до шията в студената  вода на езерото, потънала в (съзерцание) на формата на Шива. Топлината, студът, дъждът, болката, тъгата – нищо не й повлияло. Умът й бил фиксиран върху Шива и Тя имала пълен контрол върху сетивата и емоциите си.

Парвати било облечена в проста ленена дреха, косата й била сплетена на върха на Главата И. Тя изпълнявала най-строго себеумъртвяване. Тя пеела мантри с пълно внимание и концентрация, което й позволило да надвие глада и жаждата. В първите дни, тя ядяла само плодове и по-късно спряла да яде дори и това и започнала да живее като се храни с листа или „парна”. Скоро тя изоставила и това и живеела само като се хранела с въздух. Ришите от гората й дали името Апарна. Тя достигнала нива, подобни на тези на Шива в способността  да контролира физическите си нужди и да се откъсва от света. Излъчванията на нейния тапас променили природата около нея. Съществата, обитаващи гората, станали меки и спокойни. Цялата околност около нея била изпълнена с любов, покой и доброта. Силата на топлината на нейния тапас разтърсила Шива и той излязъл от медитацията си и я приел като по-добрата част от него. Шива се оженил за Парвати в присъствието на всички богове и я завел на върха Кайлас, който е центърът на вселената. Любовта й победила и подчинила суровия аскетичен Шива, който станала обичащ  партньор на Парвати.

Тапасът, практикуван от Парвати, я трансформирал от човешко същество в Бог и позволил да се прояви напълно нейна Вътрешна божественост. Шива я научил на тайните на Веда и йога шастрите, тантра и богослуженията, които са написани в книгите и свещеното знание било разпространено по света заради Парвати. Само чрез силата на тапас можем да преодолеем нашите карми, да пречистим това човешко съществуване и да постигнем просветление. 

Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов

Тапас – Васистха

Махариши Васистха бил манас путра, роден от ума син на бог Брахма, Създателят. Освен това той е и един oт седемте Риши, Сапта Риши. Целият му живот бил изпълнен с тапас и аскетизъм и служел на самия Бог и човечеството през целия си живот. Той бил себереализиран и без его и имал големи сили , които са дължали на тапас. Заради това бил наречен Брахмариши. Той бил глава на семейство и женен за Арундхати, с която имали сто сина. Един път Бог Брахма му казал, че Бог Вишну ще се прероди в клана Рагху. За да бъде по-близко до Бог и да му служи и да гледа бежествената драма лично, Васистха заел поста на свещеник в династията Ратху. Той отворил училище в неговия ашрам, за да може младите хора да бъдат образовани по правилния начин и така да участва в прогреса на царството. Той знаел, че аватарът на бог Вишну ще дойде да учи в ашрама. Когато бог Вишну се родил като син на Цар Дасратх, Васистха нарекъл бебето – Рама. Свещеното име Рама  съществувало преди раждането на Рама и не било давано на друг човек преди това.

Един път Вишвамитра дошъл в ашрама на Васистха. Мъдрецът го приел и му предложил несравнимо гостоприемство. Храната и другите неща, които предложил му били дадени от Нандини, свещената крава. Вишвамитра пожелал да има кравата и я поискал от Васистха. Васистха отказал, защото ашрамът бил под закрилата на Нандини и тя бил член на семейството. Вишвамитра се опитал да вземе кравата насила, но кравата се защитила като създала армия, която атакувала и разбила армията на Вишвамитра. Синовете на Вишвамитра, които участвали в битката, били убити. Вишвамитра се почувствал ужасно унижен и отишъл в гората, където извършил велик тапас за бог Шива. Удовлетворен от тапаса, Бог Шива му дал много божествени астра (оръжие) и заклинания, които да използва по време на война, освен това му дал и знания.

Вишвамитра отишъл отново в ашрама на Васистха и използвал божествените астри, като се опитал да го победи. За да се защити, Васистха не събрал армия или оръжия. Той просто държал Брахма Данда (дървена тояга, която носят Ришите) пред себе си. Божествените астри (оръжия) ,задейсвани едно след друго от Вишвамитра, останали безполезни. Брахма Данда просто поел всички атаки и оръжия в себе си и ашрама на Васистха останал непокътнат. Силата и могъществото на тапаса на Васистха бил концентриран в неговата тояга. Брахма Данда представлява силата на тапас на риши и е символ на Ниргуна Пара Брахман, безформената божественост. Тапасът на Васистха бил толкова мощен, че той можел да устои дори на Брахма астра - най-мощната астра, бойно оръжие, във Вселената. Вишвамитра бил истински победен и научил, че истинската сила на човека идва от тапас, чрез който човек става просветлен. Затова той започнал да прави такъв тапас, че да стане равен на Васистха.

Васистха изиграл важна роля в оформянето на династията на Рагху. Един път, когато имало голям глад в Айодхия, той помогнала на хората и животните с помощта на своя тапас. Васистха дал на Багират мантра, с помощта на която той довел рега Ганг на земята. Посъветвал Крал Дилип да служи на Нандини и тя благословила царя със син. Посъветвал цар Дашратх да извърши Путракамешти Ягна, за да се сдобие със синове. Обучавал и напътствал Шри Рама в ашрама си. Дал на Шри Рама шактипата на кундалини маха йога и го научил как да я предава (на други).

Васистха дължал репутацията си на своя тапас, търпение и безусловна любов. Била му дадена титлата БрамаРиши защото бил просветлен. Величието му идвало  от неговия тапас.

 Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов