Гневът е емоция, която трудно се поддава
на контрол. Справяме се с толкова много дразнители през деня и внезапно, нещо
дребно и изглеждащо маловажно, нещо пуска в ход гигантска атака от гняв. За
повечето от нас гневът е натрупване на стрес. Стресът ни дебне от всякъде.
Сутрин звъни будилника, натискаме бутона snooze, задрямваме и закъсняваме, бързаме, пропускаме дори закуската.
Задръстванията и бавно реагиращите шофьори пред нас, колегите, които ни гледат
укорително, когато пристигнем в офиса, докладваме на бързо, липсата на
уважение, което идва от другите, … списъкът е безкраен. И накрая, избухваме за
най-тривиалното нещо и вилнеем и ломотим високопарно изпаднали в ярост.
Всички ние казваме, че сме гневни не по
собствено желание. Гневът просто ни се случва. През деня дребни неща реагират в
ума ни, набират сила подобно на снежна топка. И всъщност, нашата гледна точка и
мислене са причината за гнева ни. Съпругът вика по жена си за неща, които
касаят дисциплината на децата. Въпросът в дисциплината ли е? Или в чувството,
което съпругът е имал към съпругата си, че тя не уважава неговото мнение или, че
не и пука за него? Наистина ли неговата партньорка няма право да има мнение и
да го изразява? Често в ума ни текат диалози относно какво другият мисли и защо
той или тя реагира или говори по определен начин. Тези диалози произлизат от
егото - от чувството ни за себеоценка,
гордост, положение, позиция и т.н. и ние, чувствайки, че не ни уважават,
ставаме гневни.
Наистина ли се гневим за нищо? Не.
Причината за гнева е в ума ни, нашите мисли, нашите вярвания, нашите очаквания,
нашите разочарования. Когато някой направи нещо, с което ние не сме щастливи и
не ни удовлетворява, нашите изкривени разбирания и това ни наранява. Когато мисълта,
че сме наранени, влезе в ума ни, реагираме на нея с друга мисъл. Тогава в нас
възниква осъждане за другия човек или за ситуацията. Тогава идва един дълъг
въображаем влак с вагони пълни с мисли състоящите се от ако…, и но…, Как си
позволява да ми говори така? Ще му кажа така, когато той ми каже… и когато ми
отговори, аз ще му кажа … умът ни джурка мисли и безкрайно объркване в нас, а
крайният резултат е взрив на гняв и словоизлияния!
Необходимо е да тренираме себе си да
наблюдаваме ума си. Когато умът ни започне да реагира, трябва да останем
спокойни и да не добавяме словоизлияния към ума. Умът ни е експерт в това да
размъти калта и тинята. Когато се разгневим, преставаме да можем да виждаме и
разбираме нещата по правилния начин. И така, как да не реагираме когато се
разгневим? Нека да чуем учението на Буда:
Едни ден Буда се разхождал с
последователите си и те минали покрай едно езеро. Буда бил жаден и помолил един
от учениците си да му донесе вода. Така, те спряли и ученика отишъл с едно
гърне до езерото. Когато стигнало до него, видял, че водите на езерото са
разкаляни и мътни. Няколко жени перяли
дрехи, няколко души се къпели и наблизо минавала каручка. Ученикът не искал да
занесе мътна вода на Буда и се върнал с празни ръце. Казал на Буда: водата е
кална и не става за пиене. След половин час, Буда помолил същия ученик да отиде
и да му донесе вода за пиене. Ученика веднага отишъл до езерото. Този път
повечето от хората били си отишли и водата била чиста и ставала. Той налял вода
в гърнето за Буда. Когато Буда видял водата казал: „Видя ли какво направи, за
да стане водата чиста. Остави я сама на
себе си и калта и мръсотията се утаиха от само себе си”. И водата стана чиста.
. и умът ти е като водата. Когато е разбутан, просто го остави на себе си.. дай
му малко време. Ще се успокои от само себе си. Не е нужно да правиш нещо, за да
го успокоиш. Ще стане от само себе си.
Необходимо
е да се научим да наблюдаваме ума си. Когато той реагира, трябва да го оставим
на него си. Не е нужно да реагираме и да подхранваме ума с негативни отговори.
Можем да наблюдаваме ума и да го оставим да стане спокоен или можем да правим мантрата
СитаРам и да позволим вибрациите и
да успокоят ума и да го направят спокоен. Когато има разстояние, празно
пространство между гневните ни мисли и действията ни, имаме възможност да
направим избор в ситуацията. С това можем да намалим или да предолеем гнева
си.
Превод от английски: Еллдибор Франк и Владимир Великов
