Когато развием любов към Бог и започнем на ходим по
Божествената Пътека, е необходимо да се
грижим за нашата бхакти и вяра. Нашата бхакти е като млада фиданка. Ако новата
фиданка остане без внимание в градината, тя ще
увехне и ще изсъхне. Може крава или коза да я изяде за закуска или да я
изкълват птиците. Твърде много слънце или дъжд ще я унищожат. Трябва да се пази от палавите деца, които без
да помислят ще я изтръгнат за забавление. Така че има нужда да оградим малката
млада фиданка, за да я предпазим от животните, птиците и човеците. Трябва да се
грижим за нея ежедневно и да осигурим достатъчно вода, но не прекалено много,
иначе ще изгние и ще умре. Трябва да и осигурим защита от жестокостта на слънцето, вятъра и дъжда.
В нас има велики врагове на бхакти. Мързелът ни, егото,
гордостта, липсата на дисциплина са велики врагове на развитието на Бхакти.
Бхакти е великолепен посев, който се култивира
усърдно, ежедневно, чрез садхана. Трябва да правим дисциплинирана джапа
и дхяна всеки ден. Не можем да си позволим да сме мързеливи и да я изоставим.
След като изоставим практиките си, има прекъсване,разрив за дълъг период от
време. След това, за да върнем практиките си на същото ниво, отнема голямо
количество фокусирано усилие и време. Това е една вътрешна война, с нашето
собствено аз да останем постоянни с практиките. Очакванията ни, липсата на
дълбочина в любовта ни към Бог, липсата на отдаване на Бог, липсата на знания и
опит, това, че е необходимо дълго време, за да се проявят резултатите от
практиките – всички тези фактори разклащат нашата бхакти и ние изоставяме и
спираме практиките си. Срещаме се не само с вътрешни врагове, но също и с
външни – тези около нас, които не искат да растем и напредваме в живота, които
се наслаждават да разрушават практиките и щастието ни. Да разгледаме тази малка
случка:
Имало едно време един Брамин, който живеел в селото. Той
изпълнявал пуджа и други церемонии и ритуали и с това си вадел хлаба. Един път изпълнил голяма пужда в
къщата на богаташ. Като награда получил пари и една млада здрава крава.
Браминът бил много щастлив за кравата. Щяла да му дава мляко, масло, гхи и
извара/сирене. Синът му щял да получава хубаво мляко, а семейството да има
добра храна. Той щял да боготвори кравата ежедневно и с това да придобие духовни заслуги. Като си мислел за тези неща,
браминът отивал към къщи като водел кравата зад него.
Трима мъже наблюдавали как Брамина води кравата си и му
завидяли. Поискали я за себе си. Така, те скроили заговор, за да вземат
кравата.
Първият мъж отишъл при Брамина и го попитал: ти си
перач , който води магарето си?
Браминът го изгледал, но продължил да си ходи. Не му
отговорил. След малко вторият човек минал и му подвикнал: ти си Брамин и
срамота, че водиш прасе у дома си!
Браминът бил объркан, но не спорил с него. Ускорил
крачката си, искал да стигне по-бързо у дома си.
След няколко метра третият мъж отишъл при Брамина и го
попитал: защо дърпащ след себе си диво животно?. Не те ли е страх?
Браминът станал объркан и уплашен. Един човек може да
сгреши, дори и двама могат. Но как може и трима да сгрешат? Помислил си, че ли
излъган от богаташа, който му бил дал някое дяволско животно, което променяло
формата си. Изоставил кравата и побегнал да си спасява живота. Тримата мъже се
скъсали от смях и отвели младата и здрава крава със себе си.
Когато нашата бхакти се задълбочи, това води до
трансформация в нас. Много от тези около нас, приятели, семейство и колеги в
работата не могат да понесат да видят промяната. Как може той да се подобри, а
те все да са си същите. Не можем да си позволим да сме по щастливи от тях!
Техният Гуру е по-висш от нашия Гуру. Техните техники са по-добри от това,
което ние правим. Те ще се навъртат около нас и ще задават въпроси. След това
ще ни се подиграват и ще се забавляват с нашите усилия. . „Този метод не е правилен. Ти си последовател
на Гуру! Тогава защо е нужно да правиш Садхана? Можеш да я правиш, когато се
пенсионираш. Вредиш на семейството си, като отнемеш време, което можеш да
посветиш на тях. Твоят Гуру и неговите практики са те направили себичен!”
Ежедневна процесия от такива унизителни атаки ще завали върху нас, докато един
ден ние просто ще се откажем от практиките си. Тогава, подобно на Брамина,
губим здравата си крава, която ще дава мляко на децата ни, за да растат, ще
дава здравословна храна на тялото ни и ще ни позволи да я боготворим и да
получим духовни заслуги. След като загубим практиките си, ставаме потиснати и
живеем в състояние на мизерия. Тази загуба ще развесели извънредно много от
хората около нас. Мизерията обича компания и се старае да направи и другите
мизерни, за да си увеличи компанията.
Нека
пазим нашата бхакти с редовни и дисциплинирани духовни практики, да следваме учението на Гуру, да осъзнаваме
мислите си, да не говорим за нашите практики и напредък, освен с тези, които са
напреднали по пътя, да четем Свещените писания и да участваме в сатсанг. Трябва
ни огромна вяра в Бог и Гуру и вярата, че ще достигнем целта. Като практикуваме
по този начин, в един момент ще установим, че ставаме все по-силни от ден на
ден, и ще дойде ден, в който подигравките на другите вече няма да имат значение
за нас. Нашата бхакти и убеденост ще
помага на другите да станат по силни по пътя. Ще се превърнем в жив пример и
вдъхновение за другите. Тъничката фиданка на нашата бхакти ще е пораснала в
огромно дърно, което дава сянка и подслон на много птици, животни и хора.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
