събота, 24 март 2012 г.

Сатсанг

„Сат” означава истина, а  „санг” означава асоцииране(свързване), сатсанг е свързване с истината. Може да бъде асоциация с Гуру или Монах, който е себереализиран и знае Върховната Истина. Това може да означава и асоциация с тези, които знаят истината за живота и са на божествения път.

Сатсанг е събрание от хора, които имат духовни наклонности и се интересуват от себеразвитието  и култивирането на любов към Бог. Последователите на религиите в света се събират, за да слушат свещеника, учителя ири мъдър старейшина или Гуру да говори за Бог и за Вселената. Има много мъдри хора с преобладаващо качество на саттва (доброта) - такива хора разсъждават върху смисъла на живота и Бог и как да стигнат до него. Те правят справка с преживяванията на търсачите от миналото, дадени в Свещените Писания и освен това  използват личните си преживявания. Те говорят и водят другите в нещата, които касаят начина на живот и Върховното Божество. Има и други духовни активности, като например, Наама Смаран или пеенето на името Бог, пеенето на бхаджани и песни на преданост към Бог, сесии на въпроси отговори и медитация.

При сатсанг, мислите на хората не са нечисти, заради любовта им към Бог. Когато ние сме в сатсанг, чрез асоциация, мислите ни също се пречистват. Като редовно правим сатсанг, ние издигаме себе си и получаваме вдъхновение за себетрансформиране и промяна, които са от съществено значение за божествения път. Когато сатсангът се провежда по правилен начин, той генерира мощни мисловни вибрации, които очистват, прочистват и ни възвисяват. Мястото, на което се прави сатсанг също се пречиства и просто като седим в тишината на такова място, ние получаваме покой в ума.

Когато правим сатсанг със садху, светци и гуру, ефектите са такива, че променят живота ни. Мощното излъчване на любов и състрадание, което се излива от очите на такива велики хора, води до незабавна промяна в нашата карма и ние се трансформираме. Редовният сатсанг ни помага в постоянството по божествения път и пази и отглежда нашата бхакти, докато тя стане като Хималаите и вече може да посрещне лице в лице всяка буря или градушка, без да се увреди.

Всички ние имаме в себе си саттва, раджас и тамас – чистотата, активност и инерцията, разпределени в различни пропорции. Балансът на трите гуни (качества) в нас се определя от природата ни, храната (която взимаме) и другите ни навици , както и от компанията в която се движим. Когато в нас има предимно саттва (чистота), любовта ни към човечеството и Бог се увеличава и ние имаме добри мисли и правим неща, които възвишават и нас, и човечеството. Когато в нас има предимно раджас, ние сме напълно въвлечени в действия по печелене на пари, пазене на собствеността, името и славата ни. Егото ни оперира с пълна сила и нямаме много време да се занимаваме с другите. Когато в нас се увеличи относителната тежест на тамас, качества като мързел и нечувствителност нарастват и ние говорим и правим неща, които деградират нас и другите около нас. Тамас води до нашето падение. Тези, които са доминирани от раджас и тамас не могат да ходят по божествения път. Когато редовно участваме в сатсанг, вибрациите около нас увеличават саттва (чистота) в нас и постепенно саттва започва да доминира (над другите качества). Ставаме по-вглъбени и по-интуитивни. Умът ни е в покой, егото не ни управлява. Привлечени сме все повече и повече към любов към Бог. Появява се очистване от всичката негативност вътре в нас. За период от време ние се трансформираме в същества с ориентирано към божественото мислене/съзнание.

Трябва редовно да участваме в сатсанг. Можем да правим нашата джапа и дхяна с приятел и последователи няколко пъти седмично и да обсъждаме Бог и Гуру. Можем да правим четения и обсъждания на свещените текстове. В днешния забързан свят е трудно да правим сатсанг редовно, но можем да правим сатсанг като четем за живота на светци, гуру и свещените текстове. Те ще ни дадат вдъхновение и ще издигнат мисленето ни. Трябва да избягваме компанията на тези, които нямат силна бхакти и тези, чийто стил на живота и мислене са твърде различни от нашите. Тогава е възможно да поддържаме нашата бхакти и да растем в божествения път. 


Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов