Животът е дар, даден ни от Божественото за да живеем, да се наслаждаваме, да учим и да преживяваме. Той е пълен с красота. Пълен е с чудеса. Изгряващото слънце, което разпростира оранжевочервени нюанси по небето, хладният бриз рано сутрин, ароматните цветя, сочните и цветни плодове, морето от зелена трева, които са ориз или пшеница и които ни хранят, чуруликането на птичките и силата на животните, великолепието на планините и тишината и покоя на езерата, безкрайното небе и безбройните звезди – ние сме заобиколение от чудеса, във всеки един момент от живота ни. Удоволствието от дишането, координираното движение на крайниците, докато ходим или правим нещо, деликатните аромати и вкусове, които опитваме, когато се храним, освежаващите аромати и миризми на които се наслаждаваме, способността ни да мислим и работим са божествени дарове и чудеса.
Всеки момент от животът е различен и изпълнен с изненади. Всяка изненада е дар от Върховния Източник. Но, за съжаление , ние рядко се наслаждаваме на изненадите, които ни се дават. Ние имаме предразсъдъци за това какво е изненада или дар, за това какво трябва да получим и кога да го получим. Когато нещата не се случват съгласно нашите очаквания, ние сме разочаровани и не сме състояние да се радваме и наслаждаваме на подаръците и изненадите, които са ни дават във всеки един момент от живота. Очакванията ни замърсяват преживяванията ни и ние губим способността си да се наслаждаваме на даровете и чудесата в ежедневието.
Не сме в състояние да оценим красотата и чудесата на живота. Неспособните сме да се забавляваме и да се смеем на изненадите в живота. Животът ни става скучен, нищо не ни вълнува и омагьoсва. Необходимо е нещо извънредно, за да изпитаме удоволствие, а извънредните неща не се случват всеки ден. Поради това изпитваме постоянна досада и животът ни се превръща в тегоба. Това, което трябва да е кипящ и пълен с приятна възбуда живот, се превръща в монотонна скука и еднообразие. Когато се лишаваме от добрите неща, страдаме и отравяме себе си. Да разгледаме тази малка история – историята на нашия живот.
Имало едно време един жерав с две глави, едно тяло и общ стомах. Един ден една от главите намерила съд с нектар и искала да го изяде. Другата глава се мушкала напразно, и тя искала да го опита. Първата глава отказала да даде нектар на втората глава. Ядосана, втората глава открила съд с отрова и я изяла, за да накаже първата глава. Отровата стигнала до общия стомах и двете глави умрели.
Първата и втората глава на птицата са части от едно и също нещо. Първата глава на птицата отказала хубавото нещо – нектара на втората глава, но и самата тя не го получила. Втората глава изяла отровата с желание да накаже първата глава. Но и двете глави не осъзнали, че те в края на краищата са едно нещо и отказа за споделяне на нектара е отказ от благословията в нейната пълнота. Трябва да се научим да не бъдем безразлични към даровете и великолепието на живота. Трябва да се тренираме да виждаме чудото на живота. Трябва да се наслаждаваме и да позволим благословията на Божественото да ни подхранва и прави по-силни. Не трябва да си отказваме чудесата и даровете на живота и да се отравяме.
Да се научим да се наслаждаваме на хладния бриз по лицето ни, потта, която се излива от тялото ни когато ходим, упражняваме се и работим, сладостта на водата, когато се търкулва по езика ни, когато жадни пием до насита и на невероятният механизъм на тялото ни и чудния начин, по която той функционира. Да гледаме небето и да се възхищаваме на Млечния път и колосалната интелигентност на Бог, която управлява и прави всяка частица от творението да работи с точността на часовник.
Да не приемаме живота като даденост. Да се научим да ценим всяка малка радост и в края на деня да сме събрали огромен букет от радости. Да се научим на приемаме неща, които просто се случват, изненадите на живота и да се оставим на тяхното течение. Тези изненади ще ни отведат до нови алеи на живота вън от скучната рутина и ние можем да се наслаждаваме на нови пейзажи. Животът е пълен с разнообразие от изненади за нас, които са авантюристични , вълнуващи и ни учат на нови неща, и добавят нови цветове в живота ни. Само истински обичащият Бог има способността да приема и да се наслаждава на живота такъв какъвто е. Да правим нашата мантра СитаРам и медитация и да увеличаваме дълбочината на любовта си към Бог и да се наслаждаваме на всеки момент.
Всеки момент от животът е различен и изпълнен с изненади. Всяка изненада е дар от Върховния Източник. Но, за съжаление , ние рядко се наслаждаваме на изненадите, които ни се дават. Ние имаме предразсъдъци за това какво е изненада или дар, за това какво трябва да получим и кога да го получим. Когато нещата не се случват съгласно нашите очаквания, ние сме разочаровани и не сме състояние да се радваме и наслаждаваме на подаръците и изненадите, които са ни дават във всеки един момент от живота. Очакванията ни замърсяват преживяванията ни и ние губим способността си да се наслаждаваме на даровете и чудесата в ежедневието.
Не сме в състояние да оценим красотата и чудесата на живота. Неспособните сме да се забавляваме и да се смеем на изненадите в живота. Животът ни става скучен, нищо не ни вълнува и омагьoсва. Необходимо е нещо извънредно, за да изпитаме удоволствие, а извънредните неща не се случват всеки ден. Поради това изпитваме постоянна досада и животът ни се превръща в тегоба. Това, което трябва да е кипящ и пълен с приятна възбуда живот, се превръща в монотонна скука и еднообразие. Когато се лишаваме от добрите неща, страдаме и отравяме себе си. Да разгледаме тази малка история – историята на нашия живот.
Имало едно време един жерав с две глави, едно тяло и общ стомах. Един ден една от главите намерила съд с нектар и искала да го изяде. Другата глава се мушкала напразно, и тя искала да го опита. Първата глава отказала да даде нектар на втората глава. Ядосана, втората глава открила съд с отрова и я изяла, за да накаже първата глава. Отровата стигнала до общия стомах и двете глави умрели.
Първата и втората глава на птицата са части от едно и също нещо. Първата глава на птицата отказала хубавото нещо – нектара на втората глава, но и самата тя не го получила. Втората глава изяла отровата с желание да накаже първата глава. Но и двете глави не осъзнали, че те в края на краищата са едно нещо и отказа за споделяне на нектара е отказ от благословията в нейната пълнота. Трябва да се научим да не бъдем безразлични към даровете и великолепието на живота. Трябва да се тренираме да виждаме чудото на живота. Трябва да се наслаждаваме и да позволим благословията на Божественото да ни подхранва и прави по-силни. Не трябва да си отказваме чудесата и даровете на живота и да се отравяме.
Да се научим да се наслаждаваме на хладния бриз по лицето ни, потта, която се излива от тялото ни когато ходим, упражняваме се и работим, сладостта на водата, когато се търкулва по езика ни, когато жадни пием до насита и на невероятният механизъм на тялото ни и чудния начин, по която той функционира. Да гледаме небето и да се възхищаваме на Млечния път и колосалната интелигентност на Бог, която управлява и прави всяка частица от творението да работи с точността на часовник.
Да не приемаме живота като даденост. Да се научим да ценим всяка малка радост и в края на деня да сме събрали огромен букет от радости. Да се научим на приемаме неща, които просто се случват, изненадите на живота и да се оставим на тяхното течение. Тези изненади ще ни отведат до нови алеи на живота вън от скучната рутина и ние можем да се наслаждаваме на нови пейзажи. Животът е пълен с разнообразие от изненади за нас, които са авантюристични , вълнуващи и ни учат на нови неща, и добавят нови цветове в живота ни. Само истински обичащият Бог има способността да приема и да се наслаждава на живота такъв какъвто е. Да правим нашата мантра СитаРам и медитация и да увеличаваме дълбочината на любовта си към Бог и да се наслаждаваме на всеки момент.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
