Мъдър човек е този, който има дълбочинно разбиране за хората, нещата събитията и ситуациите. Той има способността да прилага това си разбиране и да взима решения, които водят до повече добро и намаляват загубите за всички. Трябва да упражнява самоограничаване и да има себеконтрол, за да преодолее страстите и емоциите, така че универсалните принципи, знанието и разума да вземат надмощие да му повлияят и да го водят в неговите действия. Той има способност да прониква в същината на нещата (той е прозорлив). Наблюдава проницателно всичко. Разбира човешката природа. Има способността да се издигне над нуждите, желанията и прилага своята интуиция, знания и разбиране, за да стигне до правилното решение.
Всеки от нас има някакво ниво на знание и разбиране. Но когато стане дума за нашите нужди и желания, нямаме себеконтрол. Понякога липсата на контрол ни кара да взимаме решения, за които трябва да платим висока цена или веднага, или по-късно. Когато взимаме импулсивни решения и изпълняваме желанията си, ни наричат глупаци. Ние самите сме тези, които плащаме цената за прищявките си и понякога принуждаваме и другите да плащат за нашите необмислени действия. Виждаме обекти на желанията си в магазините или в интернет и ги купуваме като направим дългове. Повтаряме това поведение отново и отново, и събираме неща, които не използваме или които не можем да си позволим да заплатим. Алчни сме и преяждаме и се разболяваме. Поддаваме се лесно на подтиците и похотта, без да мислим за последиците. Това е една история за глупаци, които слушали гласа на глада и желанията.
Имало едно време керван от няколкостотин каруци, които пътували до далечни зами за да продават стоките си. Имали мъдър водач, която се грижел за тях. Един път те трябвало да прекосят гъста гора. Лидерът ги извикал ги предупредил да не ядат нищо, което не познават и да се посъветват преди да го изядат. След време те стигнали до село, а извън селото имало дърво, което много приличало на мангово дърво. Дървото било натежало от плодове. На за разлика от мангото, плодовете на това дърво били отровни.
Като видели дървото натежало то мангови плодове, много от пътуващите, които били гладни и алчни за храна, набърза ръка се покачили на дървото, накъсали плодове и се нахранили. Други си спомнили за предупрежденията на водача на кервана и били внимателни. Но като видели, че техните приятели късали и ядели от плодовете, решили и те да изядат няколко преди да са се свършили. Имало и няколко които били по-мъдри. Те изследвали внимателно дървото и чакали водача да дойде. Когато лидерът дошъл, той изследвал дървото и казал, че плодовете са отровни.
Пътниците били ужасени. Водачът ги накарал да изпият силен разтвор на сол и да повърнат колкото се може повече плодове. След това им дали стафиди, паста от захарна тръстика, подсладено кисело мляко и мед, за да изчистят устата и да оправят вкуса си. Алчните и глупавите, които първи изтичали на дървото и преяли с плодове, не могли да бъдат спасени. Отровата си свършила работата при тях. Тези, които били изяли един два плода, били спасени.
В миналото кервани били минавали покрай това селище и много пътуващи били яли от смъртоносните плодове и умирали през нощта. На сутринта, селяните идвали, погребвали мъртвите тела на тайно място и плячкосвали кервана. По същия начин, на следващата сутрин, селяните дошли за ограбят кервана. За тяхна изненада открили, че повечето от пътуващите са живи. Отишли до техния водач и го попитали как разбрал, че дървото има отровни плодове. Водачът отговорил: това дърво може лесно да се изкачи и е близо до селото. Не може да бъде натежало от плодове, освен ако плодовете не са отровни и никой не иска да ги яде.
Удивително е, че тази животоспасяваща информация се основава на здравия разум. Всички видели дървото, но не могли да разберат дали е безопасно да ядат плодовете му. В живота, ние сме заобиколени от много отрови, които ни се представят като сладки и безопасни обекти на желание. Подтиците ни са овладяващи и ние нямаме контрол върху тях, не мислим дали е безопасно да се отдадем (на обекта на желанието си) и ние се нахвърляме, без да мислим. След това страдаме ужасно.
Мъдрите са водени от здравия разум. Глупаците следват само глада си.
Всеки от нас има някакво ниво на знание и разбиране. Но когато стане дума за нашите нужди и желания, нямаме себеконтрол. Понякога липсата на контрол ни кара да взимаме решения, за които трябва да платим висока цена или веднага, или по-късно. Когато взимаме импулсивни решения и изпълняваме желанията си, ни наричат глупаци. Ние самите сме тези, които плащаме цената за прищявките си и понякога принуждаваме и другите да плащат за нашите необмислени действия. Виждаме обекти на желанията си в магазините или в интернет и ги купуваме като направим дългове. Повтаряме това поведение отново и отново, и събираме неща, които не използваме или които не можем да си позволим да заплатим. Алчни сме и преяждаме и се разболяваме. Поддаваме се лесно на подтиците и похотта, без да мислим за последиците. Това е една история за глупаци, които слушали гласа на глада и желанията.
Имало едно време керван от няколкостотин каруци, които пътували до далечни зами за да продават стоките си. Имали мъдър водач, която се грижел за тях. Един път те трябвало да прекосят гъста гора. Лидерът ги извикал ги предупредил да не ядат нищо, което не познават и да се посъветват преди да го изядат. След време те стигнали до село, а извън селото имало дърво, което много приличало на мангово дърво. Дървото било натежало от плодове. На за разлика от мангото, плодовете на това дърво били отровни.
Като видели дървото натежало то мангови плодове, много от пътуващите, които били гладни и алчни за храна, набърза ръка се покачили на дървото, накъсали плодове и се нахранили. Други си спомнили за предупрежденията на водача на кервана и били внимателни. Но като видели, че техните приятели късали и ядели от плодовете, решили и те да изядат няколко преди да са се свършили. Имало и няколко които били по-мъдри. Те изследвали внимателно дървото и чакали водача да дойде. Когато лидерът дошъл, той изследвал дървото и казал, че плодовете са отровни.
Пътниците били ужасени. Водачът ги накарал да изпият силен разтвор на сол и да повърнат колкото се може повече плодове. След това им дали стафиди, паста от захарна тръстика, подсладено кисело мляко и мед, за да изчистят устата и да оправят вкуса си. Алчните и глупавите, които първи изтичали на дървото и преяли с плодове, не могли да бъдат спасени. Отровата си свършила работата при тях. Тези, които били изяли един два плода, били спасени.
В миналото кервани били минавали покрай това селище и много пътуващи били яли от смъртоносните плодове и умирали през нощта. На сутринта, селяните идвали, погребвали мъртвите тела на тайно място и плячкосвали кервана. По същия начин, на следващата сутрин, селяните дошли за ограбят кервана. За тяхна изненада открили, че повечето от пътуващите са живи. Отишли до техния водач и го попитали как разбрал, че дървото има отровни плодове. Водачът отговорил: това дърво може лесно да се изкачи и е близо до селото. Не може да бъде натежало от плодове, освен ако плодовете не са отровни и никой не иска да ги яде.
Удивително е, че тази животоспасяваща информация се основава на здравия разум. Всички видели дървото, но не могли да разберат дали е безопасно да ядат плодовете му. В живота, ние сме заобиколени от много отрови, които ни се представят като сладки и безопасни обекти на желание. Подтиците ни са овладяващи и ние нямаме контрол върху тях, не мислим дали е безопасно да се отдадем (на обекта на желанието си) и ние се нахвърляме, без да мислим. След това страдаме ужасно.
Мъдрите са водени от здравия разум. Глупаците следват само глада си.
Превод от английски : Еллдиор Франк и Владимир Великов
