Животните, насекомите и другите същества, които виждаме и не им
обръщаме много внимание, дали на Даттатрейя много ценни уроци, които му
помогнали да ходи по божествената пътека. Днес научаваме уроците от останалите
гуру на Даттатрейя.
Змията: Змията винаги живее в усамотение. Тя избягва хората и стои
далеч от тълпите. Змията винаги внимава и осъзнава промените в околната и среда
и се пази. Даттатрейя научил от змията, че мъдрият човек трябва да живее в умствено усамотение и трябва да избягва шума от тълпата от мисли в
ума. Умът ни е като един пазар, където мислите идват и си отиват, викат и се
рекламират, без логика и интелигентност. Когато се отстраним от тълпата, която
е вътре в нас, ние се придвижваме към едно спокойно място, в състояние, в което
няма безпорядък в съзнанието ни. Не трябва да се закачваме за някое от съдържанията
на ума си. Необходимо е да се научим да изоставяме
да си отидат всички мисли и емоции и да живеем в настоящия момент. Това ще ни
помогне да държим вниманието и съзнанието изцяло във всеки един конкретен момент,
непроменено и необусловено от миналото и вчерашните дни.
Змията дала на Даттатрейя и други уроци. Змията не си прави собствено жилище.
Тя заема изоставени мравуняци. Светските хора работят здраво, за да си съградят
разкошни домове, на които не могат да се
наслаждават, тъй като прекарват твърде много време в работата по изграждането
им. В края на краищата, времето им изтича и те не са се насладили на дома си и
са загубили времето за съзерцание и придвижване към Бог. Монахът не си строи
дом. Той живее в овехтяли колиби и храмове или под сянката на дърветата.
Използва енергията и времето си за себе-трансформация и за да ходи по божествената
пътека.
Змията сменя кожата си и изоставя старата си кожа без усилия. По същия
начин Йогинът изоставя старото си тяло в пълно съзнание и като осъзнава (знае
за съществуването на) истинския си аз. Той не тъгува и не се страхува от смъртта.
Изоставя старото си тяло, сякаш изхвърля стари дрехи.
Паякът: Даттатрейя наблюдавал как паяка изплита мрежа от слюнката си.
Когато пожелае, прибира обратно мрежата от слюнка в себе си. Това му напомнило
за Брахман, Универсалното Съзнание, което е създало Космоса от себе си и го
взима обратно вътре в себе си по време на разтварянето му.
По същия начин Индивидуалната Душа носи сетивата и ума вътре в себе
си. Когато се роди, тя ги проектира навън като органи на сетивата и органи на
действието и като цялото тяло. В зависимост и съгласувано със своята карма и
тенденции, съществото събира средства и обекти, които са му нужни, за да живее.
В края на своя живот, душата изтегля сетивата, ума и тенденциите си отново в
себе си.
Оса: Осата има уникален метод да се възпроизвежда. Тя взима малък
червей и изгражда около него гнездо от кал. От време на време осата идва и ужилва
червея. Червеят живее в ужас и страх от осата и постоянно мисли за осата и за
ужилването. А осата посещава червея редовно и го жили. Червеят, който
продължава да мисли или да "медитира" върху осата, скоро възприема характеристиките
на осата и се превръща в оса.
По
същия начин, истинският последовател е толкова
впечатлен и очарован от божествената сияйност на ПарамГуру, че неговото
внимание е постоянно фокусирано върху ПарамГуру. След известно време последователят възприема качествата на ПарамГуру и самият той разцъфва в духовен учител.
Асурите като Камса, които мислели за Шри Кришна с огромен страх и еднонасочено
внимание постигнали освобождение. Като постоянно съзерцаваме божественото, ние
ставаме божествени. Това е урокът, който Даттатрейя научил от осата.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
