От времето
на раждането си се чувстваме привързани – към родителите, семейството,
приятелите, училището, работата, семейството, децата, внуците и т.н., този
списък е безкраен. Привързаността на светско равнище е любов. Когато тази любов
се пренесе към Бог, тя се нарича бхакти. Бхакти дава покой на ума, мъдрост,
безкрайна любов и сила. Светската любов дава известно щастие, но много повече
мизерия, стрес, болка и отговорности. Когато се нуждаем от облекчение от целия
стрес и мизерия в живота, търсим любовта на Бог.
Един от
начините да развием любов за Бог е като го познаваме чрез историите и
преживяванията на хората, дадени в свещените текстове и живота на светците и
преданоотдадените. Колкото повече знаем за него, толкова повече сме привлечени
към него. Силното привличане към Бог води до трайна любов към Бог ( Бхакти). Това е
възможно чрез Шравана. Шравана означава да чуваш. Това е да слушаш за любовта и
преданоотдадеността, за лийла, чудесата на Бог. Шравана идва заедно със Сатсанг,
компанията на обичащите Бог, светци и Гуру. В тяхната компания, ние получаваме
благословия и ни се показва пътя към Бог. Шравана води до спасение, когато сме
искрени, тотално отдадени и абсорбирани в името и делата на Бог. Историята на
цар Парикшит от Шримад Бхагавад ни разказва за голямата ценност на Шравана:
Махараджа
Парикшит бил син на Абхиманию и внук на Арджуна. Арджуна е един от петимата
Пандави и бил най-добрият приятел на Кришна. Когато той бил в утробата на майка
си, бил атакуван с оръжие направено от мантри. Бог Кришна го предпазил (от
това) и го спасил (от смърт). По-късно той станал суверенен управител на
Земята. Той бил справедлив цар, поданиците му били щастливи и просперирали.
Един път,
когато Парикшит ловувал в гората, той бил много жаден и навлязъл в убежището на
Шамика Риши, който медитирал по това време. Той помолил за вода, но Риши бил в
дълбока медитация и не го чул. Ядосан Парикшит взел една умряла змия и я
поставил на рамото на Мъдреца. Синът на Риши, който видял това по-късно, проклел Парикшит да
загине след седем дни от ухапване от змия.
Когато Шамика Риши узнал за
проклятието, той смъмрил сина си и изпратил лошите новини на Царя. Парикшит
приел проклятието като добра новина. Незабавно предал царските си задължения и
отишъл на брега на река Ганг. Той знаел, че който чуе възхвала за Върховния
Господ,
получава освобождение от циклите на раждане и смърт. Той желаел сатсанг с
велики светци, които можели да му говорят за Кришна. Великите светци и Риши,
които чули желанието на Парикшит за сатсанг се събрали на бреговете на река
Ганг. Дошъл и великия Мъдрец Сукадев. Парикшит го приел като негов Гуру и
поискал да му разкаже за славните приключения на Бог. Мъдрецът Сукадев бил
доволен от желанието и нагласата на Парикшит. Така той разказал вълнуващите
истории на Бог. Те били събрани в Шримад Бхагавад.
Парикшит
бил напълно вглъбен в слушане на случките с Бог. След като слушал катха
(случките) в продължение на седем дни и нощи, без да спи, да се храни или да
пие, Парикшит фиксирал ума си върху Бог и медитирал върху Него. Змията наречена
Такшака ухапала царя. Тялото на царя внезапно избухнало в пламъци и изгоряло до
пепел поради горещината на отровата на змията.
Махараджа
Парикшит си отишъл у дома, обратно при Върховното Божество като чул възхвалата
на Върховната Личност на Върховното Божество. Той постигнал Върховната реалност, след като оставил
смъртното си тяло. Ние също можем да направим живота си съвършен като редовно
четем и слушаме за красивите забавления на Всемогъщия. Всеки, който слуша ХариКатха (случките с бог, когато бил превъплътен като Кришна) с любов и искреност, е на пътя за
собственото си освобождение от безкрайния цикъл от раждане и смърт.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
