Божественото е безформено. Божественото е Интелигентност, Любов, Покой, Мъдрост, Безкрай, Смелост, Баланс, Всезнание и Светлина. Как можем да се представим безформеното Върховно Божество и да го боготворим? Първоначално хората са обожествявали силите около тях – Слънцето, Земята, Водата, Вятъра, Небето. Природата е обожествявана, тъй като тя поддържа всички форми на живот. Ако и когато е било необходимо Върховната Сила се проявявала на Земята в различни форми, наречени Аватари и тези форми били Върховно Силни и Обичащи. Тези форми се боготворят като идоли в храмовете и домовете. Божественото се разкривало и като Гуру и тези Гуру, които показвали пътя към Бог, също били боготворени. Боготвореното на такива Идоли и Образи е било окуражавано от Древните мъдри Мъже на Индия, тъй като това били достъпни форми за боготворене на обикновения човек.
Безформеният Бог се нарича Ниргуна Брахман. Ниргуна Брахман се боготвори от тези в Джяна Марга или Джяна Йога – Йога на Мъдростта. Много е трудно да се боготвори Бог като безформен. Тъкмо заради това се боготворяли различни форми, в които Той се прояввявал на неговите преданоотдадени и Неговите различни аватари. Ади Шанкара, който преподавал Адвайта, боготворенето на Една Форма и ходел по пътя на Гяна Марга, осъзнал по-късно, че боготвореното на една форма е по-лесно и по-приятно за човешкото сърце и същество и заради това изградил много храмове на Шакти – Майката Богиня в Индия и боготворял нея в тези свещени места.
Много религии и много хора се обиждат от боготворенето на идоли. Това е така, защото те не знаят какво стои зад концепцията за боготворенето на идоли. Когато ние се покланяме през Идол в храма, ние се покланяме пред Божественото, което е представено чрез този идол. Ние му се молим и искаме отговори или благословии от Интелигентността, Любовта, Покоя и Мъдростта, който този идол символизира. Когато имаме снимка на Гуру и се покланяме пред нея, ние не се покланяме на парчето хартия, ние се покланяме на Божественото, което тя представлява. Същото е и когато се покланяме на Живия Гуру. Когато видим Бог в Гуру, Гуру Шакти или Божествената Сила на Гуру отговаря(удовлетворява) на нашите молитви и ни води. Същата тази сила цъфти в нас, когато ние боготворим Гуру. Външната форма на Гуру ни дава практиките и ако ние ги практикуваме, вътре в нас се проявява вътрешната форма на Гуру. По този начин, боготворенето на външния гуру като следваме духовните практики, които той ни преподава, постепенно ни води към себереализация. Ние уважаваме и почитаме всички свещени книги, образи на Бог и Богините, светците и местата да богослужение, тъй като те представляват за нас Божественото. Никой не боготвори идол заради камъка (от който е направен) или образа (изписан върху него) или заради комбинацията от цветове. Те са символи на върховното божество.
Идолът в храма е символ, форма с която умът може да се свърже и върху която може да се концентрира. Окончателната реалност, Върховното Божество е отвъд символите, отвъд интелекта, сетивата и логиката. Абстрактната форма на Бог не е привлекателна за човека и за него е много по-лесно да обожава, да се моли и боготвори форма или идол, който представлява Върховната Сила. Преданоотдаденият изплаква мъката си на Идола и търси помощ, на него дава и благодарността си за получените благословии. Когато се събираме на места за богослужение и правим Наама Самаран – пеене на свещеното име на Бог, Върховната сила се появява и ни благославя.
В индуизма, древните текстове дават разрешение и примери за богослужение на идоли и илюстрация за успехите постигнати чрез тази практиката от много хора. Дават се ритуали и методи. Обяснява се кога не трябва да се предлагат плодове, цветя, свещи или ароматни пръчици или други неща, може да се предложи само любов и предаване на идола (Бог). Боготворенето на Върховното Безформено също е описано. Индусът има широк и неограничен подход и избор в начина на боготворенето си. Когато у дома има олтар или стая за Идол на Бог, домът се превръща в храм, свещено място, където винаги можеш да намериш утеха.
Камъкът в храма се превръща в точка, в която се съсредоточава правенето на мантра, отправянето на предани молитви и любов от безброй бхакта. Върховната Сила, която е вездесъща в пространството, се извиква чрез мантри във вятъра, от вятъра във огъня, от огъня във водата и тази изпълнена със сила вода се излива върху Идола. По този начин се освещава Образа на Бог. Освен това, той се изпълва със сила от ежедневните ритуални богослужения. Мястото, където се извършват тези дейности, се изпълва с енергия е и там умът лесно може да се фокусира и концентрира върху Бог. За нас е лесно да се свържем с Божественото на такова място. В Индия има много храмове, където Божественото се е появявало пред преданоотдадените и в тези храмове има мощни вибрации и божествена атмосфера. Мийрабай, Тукарам, Шри Рамакришна и други са доказателства, че идолът в храма оживява и говори и танцува с преданоотдадените. Има много случаи когато образите на светците и Гуру са правели чудеса в отговор на молитвите на последователите. Щри Парамаханса Йогананда и много други описват такива случки. Боготворенето на идоли е интегрална част от боготворенето на Бог и е един от най-добрите начини за водене на капризния и непостоянен ум към Бог.
Безформеният Бог се нарича Ниргуна Брахман. Ниргуна Брахман се боготвори от тези в Джяна Марга или Джяна Йога – Йога на Мъдростта. Много е трудно да се боготвори Бог като безформен. Тъкмо заради това се боготворяли различни форми, в които Той се прояввявал на неговите преданоотдадени и Неговите различни аватари. Ади Шанкара, който преподавал Адвайта, боготворенето на Една Форма и ходел по пътя на Гяна Марга, осъзнал по-късно, че боготвореното на една форма е по-лесно и по-приятно за човешкото сърце и същество и заради това изградил много храмове на Шакти – Майката Богиня в Индия и боготворял нея в тези свещени места.
Много религии и много хора се обиждат от боготворенето на идоли. Това е така, защото те не знаят какво стои зад концепцията за боготворенето на идоли. Когато ние се покланяме през Идол в храма, ние се покланяме пред Божественото, което е представено чрез този идол. Ние му се молим и искаме отговори или благословии от Интелигентността, Любовта, Покоя и Мъдростта, който този идол символизира. Когато имаме снимка на Гуру и се покланяме пред нея, ние не се покланяме на парчето хартия, ние се покланяме на Божественото, което тя представлява. Същото е и когато се покланяме на Живия Гуру. Когато видим Бог в Гуру, Гуру Шакти или Божествената Сила на Гуру отговаря(удовлетворява) на нашите молитви и ни води. Същата тази сила цъфти в нас, когато ние боготворим Гуру. Външната форма на Гуру ни дава практиките и ако ние ги практикуваме, вътре в нас се проявява вътрешната форма на Гуру. По този начин, боготворенето на външния гуру като следваме духовните практики, които той ни преподава, постепенно ни води към себереализация. Ние уважаваме и почитаме всички свещени книги, образи на Бог и Богините, светците и местата да богослужение, тъй като те представляват за нас Божественото. Никой не боготвори идол заради камъка (от който е направен) или образа (изписан върху него) или заради комбинацията от цветове. Те са символи на върховното божество.
Идолът в храма е символ, форма с която умът може да се свърже и върху която може да се концентрира. Окончателната реалност, Върховното Божество е отвъд символите, отвъд интелекта, сетивата и логиката. Абстрактната форма на Бог не е привлекателна за човека и за него е много по-лесно да обожава, да се моли и боготвори форма или идол, който представлява Върховната Сила. Преданоотдаденият изплаква мъката си на Идола и търси помощ, на него дава и благодарността си за получените благословии. Когато се събираме на места за богослужение и правим Наама Самаран – пеене на свещеното име на Бог, Върховната сила се появява и ни благославя.
В индуизма, древните текстове дават разрешение и примери за богослужение на идоли и илюстрация за успехите постигнати чрез тази практиката от много хора. Дават се ритуали и методи. Обяснява се кога не трябва да се предлагат плодове, цветя, свещи или ароматни пръчици или други неща, може да се предложи само любов и предаване на идола (Бог). Боготворенето на Върховното Безформено също е описано. Индусът има широк и неограничен подход и избор в начина на боготворенето си. Когато у дома има олтар или стая за Идол на Бог, домът се превръща в храм, свещено място, където винаги можеш да намериш утеха.
Камъкът в храма се превръща в точка, в която се съсредоточава правенето на мантра, отправянето на предани молитви и любов от безброй бхакта. Върховната Сила, която е вездесъща в пространството, се извиква чрез мантри във вятъра, от вятъра във огъня, от огъня във водата и тази изпълнена със сила вода се излива върху Идола. По този начин се освещава Образа на Бог. Освен това, той се изпълва със сила от ежедневните ритуални богослужения. Мястото, където се извършват тези дейности, се изпълва с енергия е и там умът лесно може да се фокусира и концентрира върху Бог. За нас е лесно да се свържем с Божественото на такова място. В Индия има много храмове, където Божественото се е появявало пред преданоотдадените и в тези храмове има мощни вибрации и божествена атмосфера. Мийрабай, Тукарам, Шри Рамакришна и други са доказателства, че идолът в храма оживява и говори и танцува с преданоотдадените. Има много случаи когато образите на светците и Гуру са правели чудеса в отговор на молитвите на последователите. Щри Парамаханса Йогананда и много други описват такива случки. Боготворенето на идоли е интегрална част от боготворенето на Бог и е един от най-добрите начини за водене на капризния и непостоянен ум към Бог.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
