Повечето хора в света живеят в състояние на егоцентризъм.
Те си мислят, че света се върти около тях и очакват спътниците около тях да се
движат съгласно техните желания. Егото им не им позволява да видят, че света и
другите планети се въртят около Слънцето и целият космос следва божествения ред
и модел на точно движение по определените им орбити. Те са напълно вглъбени в себе си, в техните
собствени мнения, техните права, техните книги, техните дрехи, тяхната кола,
техния статус и др. Такова абсорбиране в себе си изключва възможността за
любов, състрадание, даване, разбиране и радост, които са божествените качества.
Като живеят такъв живот, те се отказват от божествените си права, които са
тяхно божествено наследствено право. Когато
човек живее като обикновен смъртен и забравя божествения си произход, животът
му става жалък и окаян и той прави всички около себе си жалки и окаяни. Нека да
разгледаме историята за една егоцентрична принцеса:
Имало едно време една разглезена принцеса, която била
крайно егоистична и мислела, че тя е центърът на Вселената. Тъй като била
единствената дъщеря на царя, на нея винаги и угаждали и я глезели. Един ден
получила възпаление на окото. Тъй като била глезено дете, тя отказала да се
подчини на докторите и не си поставяла лекарство в окото. Продължавала
постоянно да пипа възпаленото място и окото се влошило още. Царят се притеснил
и разгласил, че ще има голяма награда за този, който излекува дъщеря му. Много
се опитали, но никой не успял, защото разглезената принцеса отказвала да
сътрудничи и продължила да си прави, каквото си поиска.
Един ден, в двореца дошъл мъдър мъж, за да излекува
принцесата. Твърдял, че бил известен лекар и че имал гарантирано лечение да
принцесата. Прегледал принцесата и се отдръпнал назад със загриженост и
изглеждал разтревожен. Казал, че няма никакъв проблем с окото на
принцесата, а има много по-голям
проблем. Отказал да каже на принцесата какъв е проблемът, въпреки нейните молби
и викове. По заповед на царя лекарят неохотно разкрил, че на принцесата ще й
порасне опашка, която ще стане много дълга. И, че, ако тя може да открие първия
момент, когато тя се появи, може би ще може да бъде в състояние да предотврати
по-нататъшното й нарастване.
Всички били много загрижени. Принцесата останала в
леглото, ден и нощ, като насочила цялото си внимание, за да открие кога ще се
появи опашката. За няколко дни окото било излекувано.
Ние приличаме на тази принцеса. Реагираме по същия начин.
Когато имаме малък проблем, той става център на нашия живот и всичко започва да
се върти около него. Разтурваме и разтърсваме дома и работното си място, докато
всеки разбере за нашия проблем. В дълбоко невежество повтаряме това поведение
по време на много животи. Мислим си: това, което искам е от първостепенна
важност. Моите желания и мераци, моите предпочитания и неприязън са на първо
място! Докато мислим по този начин, няма да се променим и ще страдаме от
неизпълнение на очакванията ни и от отхвърляне. Ще се раждаме отново и отново в тази самсара, в този свят, без да
можем да намерим спасение. Докато сме егоцентрични и имаме силни желания и
силна неприязън, привързаности и отвращения, няма да намерим покой и баланс в
живота си. Няма да можем да си починем.
Нека да излезем от егоцентризма си. Да обичаме и да се
грижим за семейството, приятелите и обществото, да даваме и да получаваме, да
поставяме нуждите на другите, от време на време, преди собствените ни нужди.
Това ще ни помогне да преодолеем натрапчивата идея за собственото ни аз. Когато
правим СитаРам Мантрата, в нас започва период на трансформация. Започваме да
обичаме Бог и тази любов ще намери отражение в любовта, която даваме на
другите. Всичките божествени качества на безкористна любов, състрадание ,
прошка, ненасилие и т.н започват да растат в нас и ние ще живеем в мир и
баланс.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
