Ришите от миналото са били учени-изследователи на
духовното. По време на медитация те са били в състояние да проумеят дълбоки
истини и са преподавали тези истини на хората за развитието и напредъка на
обществото и нацията. Те са предвидили, че живота на човека трябва да бъде
планиран систематично така, че да може да живее живота си пълноценно, да придобива знания, да спечели богаство, да изпълни жеанията си,
да съдейства за развитието на обществото и да ходи по духовната пътека, за да
получи спасение(мокша). Те са начертали четири ашрама (стадия) в живота на
човека. Тогава очакваната продължителност на живота е била около 100 години и
затова са били направени четири стадия по 25 години. Целта на този план за
живота е била в края на краищата човек да постигне себереализация
(просветление) в този свят и в този живот. Днес, в съвременния свят, стилът ни
на живот се е променил, но основната идея за развитието, която е дадена в
четирите ашрама, може да бъде приложена, също както е била прилагана в онези
дни.
Брахмачария – Учещият се Целибат (Целомъдрен): това е
времето, когато младият мъж напускал домът и отивал в ашрама на Гуру за да учи,
да придобие знание и основа за начина си на живот (по-късно през живота). Това
е бил период на формално образование. През този период той бил наричан
брахмачари и се въздържал от сексуално общуване. Той се подготвял за бъдещата
си професия, семейство, социален и религиозен живот. Акцентът бил върху здравословното,
положително трениране и дисциплина, и общо образование.
Грихаста – Глава на
Семейство (Стопанин): сега студентът е мъж, оженва се и печели приходите си, от
които живее. Грижи се за съпругата, децата и роднините си. Печели богатство и
изпълнява (осъществява) желанията си. Споделя богатството си чрез дарения и
пожертвование за нуждаещите се и на обществото на светците. Научава се да дава,
да живее, да обича в семейството и обществото. Всички религиозни и духовни
практики се правят в контекста на светския живот и в служене на другите.
Ванапрастха – Отшелник: когато стане на петдесет години,
той вече е дядо с пораснали деца. Задълженията му като стопанин приключват.
Трябва да изостави физическите, сексуалните и материалните удоволствия и да
намали участието си в семейните дела. Сега вече е зрял ментор на децата си и
обществото. Той не изоставя дома си. Намалява до минимум участието си в
семейните и социалните дела. Съпругът и съпругата живеят опростен начин на
живот и започват по-дълги и по-дисциплинирани духовни практики.
Саняса – Отреклият се: на възраст седемдесет и пет, съпругът
и съпругата са напълно отдадени на Бог. Сега те са саняси – отрекли се. Нямат
светски цели. Това е последната фаза, в която те търсят окончателната цел на
себе просветлението. Те играят ролята на
старейшини като преподават духовното знание.
Можем да видим как всеки стадий на живота дава на човека
предостатъчно възможности за развитие във всички части на живота – физическа,
духовна, материална, и духовна. През живота човек получава обучение и
възможност да развие духовния си аспект заедно с другите си задължения. Като е
изпълнил всичките си желания и връзки в живота, човек се отправя към
окончателната цел – себереализацията.
Ние идваме от различни страни, култури, региони, философии
и подходи към живота. Рамката дадена от Ришите за четирите ашрама на живота и
планирането на живота има огромна стойност за всички нас. Всеки от нас е в
конкретен стадий на живота си. Може и да не сме живяли предишните стадии на
живота си по предписания начин. Но ако знаем и се ангажираме с настоящия и
предстоящите стадии на живота ни, ще можем да живеем живота си в комфорт,
яснота и покой, докато вървим по пътя към Себереализацията си.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
