Имаме способността да комуникираме с речта си. Обичаме да си говорим
един с друг. Комуникацията и речта са съществена част от нашата същност и
идентичност. Използваме речта си, за да кажем на другите за нашите емоции и
чувства, да дадем инструкции, да успокоим и дадем комфорт, да наредим, да се
молим, да съставим, да се оплачем от несправедливостта и за много още.
Започваме да говорим, когато сме на няколко месеца и говорим, докато изоставим
тялото. Писаните и изговорените думи ни надживяват. Речта е много важна. Как
тогава би трябвало да говорим?
Всички религии ни учат да казваме истината. Ведите ни учат не само да казваме истината, но и да я казваме с благост. В Атхарва Веда има една молитва,
която казва: „Нека върхът на езикът ми да е благ, нека центъра на езика ми да е
благ. О, благост и сладост! Остани в ума ми и във взаимодействията ми със
света.” Постоянно трябва да се молим на Божественото да ни даде блага реч.
Защо на истината и на благата реч се отдава такова голямо значение?
Бог е Истина и Бог е Любов. Бог също
така е и Вибрацията на Речта. От Универсалната Вибрация АУМ, Ришите от
древността са идентифицирали 50-те сричко-букви на Санскрит. Граматиката,
думите и речта са Божествени. Ние трябва да използваме Божествените
Инструменти, които имаме по съответен начин. Думите имат за цел да се комуникира
с тях, да успокояват и носят комфорт и да дават полезна информация, която е вярна.
Ние използваме по неправилен начин речта, когато клюкарим, разпространяваме
омраза и лъжем. Говорим свободно за другите и дори без да помислим, че увреждаме
името и репутацията им. Такава неправилна употреба на речта е против
свещеността на думите и езика. Увредата, предизвикана от думите, не оздравява.
Тя остава вътре и гние дълго време. Болката от раните и разкъсванията по тялото
оздравяват и дори белезите изчезват с времето, но белезите от изпълнените с
омраза думи не оздравяват. Днес средствата за масова комуникация и медиите се
използват така, че да съобщават все повече клюки и скандали, отколкото полезна
информация и добри новини. Болестта на приказливата уста се е разпространила по
целия свят и хората постоянно говорят, без да казват нищо полезно. Древните Риши
на Индия имали Три Златни Правила за Речта. Нека да разгледаме следната история:
Имало ашрам извън селото, където живеел много мъдър Риши. Селяните го посещавали редовно и търсели
съветите и благословията му за всякакви дреболии в живота им. Един ден при него
дошъл селянин и му казал: „Знаеш ли какво ми казаха за жената на вожда?”
Риши отговорил: „Преди да ми кажеш, бих искал да ти задам три въпроса.
Отговори им и тогава можеш да ми кажеш какво си чул”.
Селянинът казал: „Три въпроса!? Как така? Защо?”
Риши отговорил: „Това са трите златни правила за речта. Ако това,
което казваш отговаря на тези правила, тогава можеш да ми дадеш тази
информация. Първото правило е Истина. Сигурен ли си, че това, което ще ми кажеш,
е Истина?”
Селянинът казал: „Не, аз просто го чух от съседа, който го чул от
негов братовчед… „
Риши отговорил: „Ясно, значи не знаеш дали е истина или не е. Нека да
използваме сега второто правило. Добро ли е? (това, което имаш да ми казваш)”
Селянинът поклатил глава и казал не.
Риши отговорил: „Значи, искаш да ми кажеш нещо, което не е добро и не
е истина. Все още има шанс да мине през третото правило. Полезно ли е? Това,
което се каниш да ми кажеш за жената на вожда, полезно ли ще е за мен”. Селянинът
поклатил глава. А Риши направил извода: „Ако това, което искаш да ми кажеш, не
е истина, не е добро или дори полезно, защо тогава да ми го казваш изобщо?”
Трябва да прилагаме трите златни правила преди да говорим – Истина ли
е? Добро ли е? Полезно ли е? Ако тези правила не важат за това, което искаме да
кажем, речта ни ще нарани и ще доведе до дисхармония. По-добре е да не говорим
изобщо. Ние уважаваме тялото си като се грижим за хигиената му с освежаваща
баня, добра хигиена, храна и почивка. Трябва да уважаваме и речта си като
следваме трите златни правила.
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
