Около нас е пълно с проблеми. Всички ние се сблъскваме с
проблеми. Малкото дете, което отива в детската градина също има проблеми.
Проблеми има и баща му, и майка му и всички около него. Сами създаваме
проблемите си, когато не сме в състояние да застанем лице в лице и да
преодолеем собствените си недостатъци. Изпълваме се с гняв, омраза, ревност,
враждебност и гордост и тези качества ни хващат в покваряващата си хватка.
Всичките ни енергии са нагласени, за да се справят с нашите собствени неадекватности и
недостатъци и не ни остава време да работим, обичаме и да имаме връзки с други
хора. Когато се сетим за Бог, сещаме се само за да го обвиним за нашето окаяно
положение. Често се опитваме на намерим решение на проблемите си като
предлагаме на Бог подкупи, състоящи се в богослужение с материалния неща и
дарения на пари кеш в храмовете или местата за богослужение. Но ние не
разбираме, че трябва да спрем да си създаваме собствените си проблеми.
Рядко се случва да няма сблъсък между двама души, които
живеят или работят заедно. Ние сме социални създания и живеем и работим заедно
с други хора. Имаме си собствено мнение и го често го натрапваме на другите.
По-силният винаги се опитва да контролира по-слабия. Тази нужда да контролираме
другите е причината за проблемите ни.
Не можем да простим на другите и да изоставим гнева, болката, омразата и
това се превръща в едни фин затвор без стени, в който попадаме сами. Страдаме и
се чувстваме задушени. Тези психологически затвори нямат врати, но съществуват
и държат затворниците си доста добре. Когато погледнем хората в очите, можем да
видим пламтяща омраза, болка, депресия, алчност, ревност и др. живеем в свят,
пълен с материален комфорт, лукс, и излишъци и въпреки това страдаме от
вътрешен дефицит на благородни качества.
Умът ни винаги копнее за това, което не е. Живее в миналото или в бъдещето. „Ако”,
„но” и „как” са основните думи в неговия език: ако той беше по-мил с мен,
животът би бил чудесен; но за нея, щях да бъда звездата на партито; как ли щях
да се чувствам, ако имах три коли… ? Умовете ни постоянно създават илюзии и ние ги приемаме и живеем в един мираж. Но
външният свят е реалност и ни удря постоянно, което ни прави стресирани и
нещастни, злочести и окаяни.
Необходимо е да тренираме ума си да приема реалността и
нещата такива, каквито са. След като имаме това приемане (на реалността), можем
да сведем до минимум и дори да преодолеем повечето си проблеми. Освен това ще
спрем да си създаваме нови проблеми. Когато приемаме без осъждане ударите на
живота, ние се движим на върха на приливната вълна и не потъваме в океана на
тъгата. Един мъж, последовател на Буда
знаел изкуството да приема ударите на живота. Разгледайте тази малка история:
Буда се разхождал из селото с група от своите
последователи. Внезапно дотичал един мъж
и паднал в нозете на Буда.
Буда: Какво искаш
сине?
Мъжът: Искам да те
следвам, искам да ти бъда последовател и да практикувам твоето учение.
Буда: Да, можеш да
го направиш. Но ще трябва да просиш за храната си.
Мъжът: Няма проблем, ще прося. Всички ние зависим от
другите по един или по друг начин.
Буда: Когато
просиш, другите могат да те обиждат с грозни думи.
Мъжът: Няма проблем, ако няма да ме удрят.
Буда: Възможно е и да те удрят, когато ти се подиграват.
Мъжът: И това е приемливо, стига да не ме убият.
Буда: Възможно е да
бъдеш убит, докато просиш храната си.
Мъжът: Няма проблем, така или иначе ще умра някой ден, но
преди да умра искам да ти бъда последовател и да уча от теб.
Това
е позитивна нагласа. Мъжът знаел как да превърне всеки един от повдигнатите от
Буда въпроси в приемане и възможност (за постигане на целите му). Можем да
бъдем сигурни, че Буда приел този мъж за негов последовател и че той със
сигурност е напреднал и постигнал нирвана. Със собственото си поведение и
мисли, мъдрият човек създава рай там, където е, а не-мъдрия създава и живее в
личния си ад, където и да отиде. Не си създавайте сами проблеми!
Превод от английски : Еллдибор Франк и Владимир Великов
