Върховната Сила, която е Сияйност, Интелигентност, Любов, Състрадание,
Разбиране, Лоялност и Вярност, е създала от Себе си безкрайно количество
искрици. Така е роден Света и Природата. Всяка част от Вселената с гъмжило от живот
и различни форми на неживото е отражение на Огромната Интелигентност и Любов на
Бог. Върховната Интелигентност е включила в себе си всички части на Творението,
съществените качества необходими за съществуването и растежа на Неговото
Творение. Тъй като Бог е съвършен, той създава Съвършенство. Всяка част от
Творението е съвършена сама по себе си. Човекът е едно от Върховните творения
на Бог, създаден, за да расте и да достигне до най-Висшите възможни нива на
Съвършенство. Тогава защо сме винаги окаяни
?
Ние сме злочести, защото ние правим себе си злочести. Дадени са ни
уникални дарове, които ни помагат да живеем добре и да сме щастливи. Въпреки
това ние не признаваме и не приемаме това, което имаме. Ние гледаме другите и
виждаме какво те имат и скърбим, че нямаме тези неща. Така правим себе си
мизерни.
Бог, Върховният Планиращ, е дал на всички живи същества известни
качества, които ги правят различни и ги правят съвършени в това, което те са. Има
африкански птички (наречени още птици-тъкач), подобни на врабчета, които могат
да си изплетат гнездо от клонки и листа, което не пропуска вода. Това гнездо е
рай за тази птичка, неговата партньорка и
семейство. Те живеят там сигурно
и безопасно. Ако тази птичка пренебрегне дара си да ”изтъкава” дома си и
започне да „завижда” на рибата за способността и да плува във водата.. тя ще
направи себе си мизерна.
Жеравът е висок и тънък и може
да стои на един крак във водата и да се съсредоточи изцяло върху рибата във водата.
Концентрацията му е отлична и той балансира като стои на един крак във водата
без да се движи. В правилния момент, той извива шията си и бързо хваща рибата в
клюна си. Какво би станало, ако жеравът започне да скърби за тънкото си тяло и
иска височината и теглото на щраус?
Като се замислим за посочените по-горе примери, се усмихваме, защото
знаем, че Природата е дарила „тъкача” със способността да изплита гнездо, за да
пази бебетата си, а жерава е направила лек и тънък, за да може да балансира
във водата и да хваща храната си. Ако се огледаме, ще видим, че планирането на
Природата за всяко живо същество е безгрешно. На всяко същество са дадени цвят,
форма и място за живеене, което му помага да оцелее и да си намира храната.
Всяко същество има уникални качества. Така е и при човека.
Човекът е дарен с пет сетива, и едно допълнително, интелигентност и
проницателност. На него му е дадена способността да се адаптира, импровизира и
усъвършенства. Използвал е всички тези дарове добре, но също така е позволил на
пороци като гняв, алчност, ревност, похот, болезнена привързаност и гордост да
го надвият. Резултатът от това е, че той прави себе си злочест, окаян.
Експлоатира и злоупотребява с даровете на природата, замърсява околната среда и
съсипва вътрешния си аз с всякакви видове пороци. Умът му го контролира. Не
интелигентността и прозорливостта. Нуждата му да се откроява и да бъде уникален
го кара да прави неща, които са спорни и деструктивни.
Не ценим тялото, силата, интелигентността и другите дарове, които са
ни дадени. Гледаме другите и се чудим защо носът ни няма формата на римски,
кожата ни не е „крем и рози”,
бюстът и бедрата не са като тези на някоя известна актриса по телевизията или защо бицепсът и височината
ни не са като на някой популярен холивудски герой. Приличаме на лебед, който
иска да бъде паун, без да си дава
сметката, че каквото ни е дадено е специално за нас и е направено точно за нас.
Не трябва да позволяваме на ума ни да ни прави нещастни като ни
сравнява с другите. Да пазим себе си от гордост и ревност. Да бъдем благодарни за
това, което имаме. Необходимо е да осъзнаем, че сме искрица от Божественото и
че пътуваме към дома си в Бог. Трябва да правим мантрата СитаРам ежедневно.
Божествените вибрации на мантрата ще успокоят ума ни и бавно ще ни освободят от
пороците ни. Това ще изчисти замъглената ни интелигентност и способност да
различаваме- когато умът ни крещи да се сравняваме с другите и се потиска от
сравнението, ние ще бъде в състояние да се откъснем от ума и спокойно да
направим правилното нещо. Ние сме Атман, който е блаженство. Нека да не се правим
сами нещастни и окаяни, и да не живеем в духовна бедност.
